Непредсказуемият Тръмп

Любомир Кючуков

Разликата между Доналд Тръмп и досегашното управление няма да е в целите, а в инструментите. Тръмп е говорител на процесите, той е техен катализатор, но не е техен генератор - те са по-дълбоки и са свързани със сериозни процеси, кризи, разделения вътре в американското общество, включително по отношение на външната политика. Основната промяна на американската външна политика е, че тя очевидно ще стане по-непредсказуема, по-непоследователна, по-хаотична. Не съвсем всичко, казано от Тръмп като позиции, ще се превърне в държавна политика.
При американските избори парите играят много сериозна роля, набраните средства и донорите се обявяват и публично. Има обаче известна промяна, когато става въпрос за Илон Мъск. Досега бизнесът предпочиташе да управлява през политиците, а сега наблюдаваме нещо като желание на бизнеса вече да измести политиката. Това не е явление, което през последните години се наблюдава само в САЩ.
Няма да забравим обещанието да се спре войната за един ден, но текат процеси, които са достатъчно изявени. На преден план и в САЩ, и в Европа стоят два въпроса - как и кога свършва войната и кой плаща цената. Въпросът е дали подходът ще се вмества във формулата - към преговори чрез ескалация, или ще се търсят други по-преки пътища към евентуални преговори. Динамиката на бойните действия не е в полза на Украйна в момента и забавянето носи допълнителни рискове. Тръмп с удоволствие би оставил следвоенното сдържане на Русия на Европа.
По отношение на външната политика - най-дълбоко промяната ще се отрази върху трансатлантическата връзка. Между Тръмп и ЕС има натрупани доста противоречия и негативна енергия. Това е едно от двете полета, заедно с това на вътрешната политика, където има сериозни опасения от засилен реваншизъм от страна на Тръмп. Това ще означава продължаване на линията на натиск върху членовете на НАТО за увеличаване на финансовата им ангажираност. Тръмп разглежда НАТО като инструмент за американската външна политика.
Вероятно е и влошаване на търговско-икономическите отношения между САЩ и ЕС. Евентуалното противопоставяне на Вашингтон и Брюксел най-вероятно ще бъде по-силно, отколкото при предишното президентство на Тръмп. Това може да отвори нови разделителни линии вътре в ЕС и НАТО, доколкото част от Източна Европа плюс Великобритания, когато говорим за НАТО, гледат към Вашингтон, а не към Брюксел, когато става дума за сигурност. Напреженията са налице и в момента, но те биха могли да се задълбочат.
Тръмп в диалог с Израел ще търси някакво решение на кризата в Близкия изток или най-малкото ограничаване на рисковете тя да прерасне в регионален конфликт, в който САЩ може да бъдат въвлечени.
Избирането на Тръмп не е добра новина и за Китай. Борбата за глобално лидерство с Китай ще бъде основният вектор на външната политика на САЩ.

Пред БНР