Управителят на БНБ: Инфлацията може да доведе до увеличение на лихвите

Допълнително увеличение на основните лихвени проценти на Европейската централна банка (ЕЦБ) може да се наложи, ако постъпващите данни потвърдят, че инфлационният натиск става по-устойчив. През декември Управителният съвет на ЕЦБ ще разполага с актуализирани прогнози и допълнителни икономически и финансови данни, които ще позволят да се оцени продължителността на енергийния шок и косвените му ефекти върху цените и заплатите. Това заяви управителят на БНБ форум в София. 
Радев определи като правилно решението на Управителния съвет на ЕЦБ през октомври да остави трите основни лихви без промяна след увеличението през септември. Според него сега трябва да бъде оценено въздействието на енергийния шок и затягането на финансовите условия. Той подчерта обаче, че това решение не означава, че затягането на паричната политика е приключило.
Годишната инфлация в еврозоната достигна 3,8 на сто през септември, като значителна част от увеличението се дължи на цените на енергоносителите, които са се повишили повече от предвиденото в септемврийската прогноза на ЕЦБ, посочи Радев. Това означава по-висока от очакваната досега инфлация и риск  от целта тя да бъде 2%. 
Основният въпрос е доколко натискът от енергийните цени ще се пренесе към останалите цени и заплатите. Засега базисната инфлация остава относително стабилна и не се наблюдава широкомащабно пренасяне на енергийния шок върху заплатите. Това е окуражаващо, но не премахва рисковете, отбеляза управителят на БНБ.
Проучването на ЕЦБ сред професионални анализатори показва, че очакванията им за общата инфлация през 2027 г. са ревизирани нагоре до 2,6 на сто, а тези за базисната инфлация – до 2,5 на сто. Дългосрочните инфлационни очаквания остават закотвени на 2 процента.
Според Радев ревизиите за 2027 г. показват, че въздействието на енергийния шок може да се окаже по-продължително от очакваното досега. Затова трябва да се следят особено внимателно косвените и вторичните ефекти. Не бива да се чака те да се проявят в пълна степен, преди да бъде преценено дали са необходими допълнителни действия, подчерта той.
Същевременно икономиката на еврозоната продължава да расте, но по-високите цени на енергоносителите отслабват потребителското доверие. Повишената доходност по дългосрочните облигации и затегнатите условия за банково финансиране ограничават търсенето. Вероятно тези фактори ще потискат икономическата активност и инфлацията, посочи Радев.
Предвидимостта на икономическата политика също е важна. Несигурността около публичните финанси или промените в правилата, по които работи бизнесът, могат да отслабят доверието, да обезкуражат инвестициите и да допринесат за допълнително затягане на условията за финансиране. Това има значение както за икономическия растеж, така и за ефективното предаване на паричната политика към икономиката, каза Радев.
Присъединяването към еврозоната обаче не премахва различията между националните икономики и необходимостта от разумни вътрешни политики, посочи управителят на БНБ. Той даде като пример инфлацията в България, която през септември е 5,6 на сто на годишна основа, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, при средно равнище от 3,8 на сто за еврозоната.
По предварителни данни на Националния статистически институт, които Радев очаква да бъдат обявени по-късно днес, годишната инфлация в България през октомври се повишава до 6 на сто. Тези стойности показват, че инфлационният натиск в страната остава по-силен от средния за еврозоната, отбеляза той.