„Социализъм 2026“: новата левица търси своето бъдеще, а бъдещето търси своята левица

Чикаго, 4-7 септември 2026 г. Докато голяма част от политическия свят говори за кризи, войни и упадък на демокрацията, няколко хиляди социалисти, синдикалисти, интелектуалци и обществени активисти се събраха на конференцията „Социализъм 2026“ (Socialism 2026), за да обсъдят един стар въпрос в новата епоха: ако капитализмът поражда все повече проблеми, каква трябва да бъде алтернативата?
Участвах виртуално в по-голямата част от заседанията, ето първите ми впечатления.
 
1. Социализмът отново не е табу
Конференцията Socialism 2026 бе организирана около широк кръг социалистически, профсъюзни, антирасистки, феминистки и антивоенни организации. Събитието събра няколко хиляди активисти, учени, синдикалисти и обществени фигури от САЩ и други страни. Сред участниците бяха известни имена и мнозина представители на новото поколение леви интелектуалци:
• Amy Goodman – Ейми Гудман, журналистка и водеща на предаването „Democracy Now!“.
• Angela Y. Davis – Анджела Ивон Дейвис, авторка, обществена активистка и социална теоретичка.
• Noura Erakat – Нура Еракат, палестинско-американска правозащитничка, адвокатка и изследователка на международното право.
• Robin D.G. Kelley – Робин Д. Г. Кели, историк, писател и един от най-известните съвременни американски леви интелектуалци. 
• Ruth Wilson Gilmore – Рут Уилсън Гилмор, теоретичка и организаторка на движението за премахване на масовото лишаване от свобода.
За българската публика вероятно най-познатото име е именно Анджела Дейвис. През 1970-1972 г. тя се превръща в световен символ на борбата срещу расизма и политическите репресии. В тогавашна България и в почти всички социалистически страни се провеждат кампании под лозунга „Свобода за Анджела Дейвис!“ Нейният портрет присъстваше в училища, университети, младежки клубове и по страниците на вестниците. Несъмнено голяма част от поколението на днешните социалисти в България я помни именно от този период.
Любопитно е, че от всички известни личности на конференцията именно Angela Y. Davis осигурява най-силната символична връзка между историческата левица на XX век и новата американска левица на XXI век.
 

Легендарната Анджела Дейвис

Конференцията се проведе в момент, когато американското общество е подложено на силни социални напрежения: растящо неравенство, жилищна криза, студентски дългове, поляризация около миграцията, войните в Украйна и Близкия изток, климатичната заплаха и възходът на десния популизъм. Именно тези процеси определиха и дневния ред на форума.

2. Голямата тема: капитализмът отново е на подсъдимата скамейка
Най-важният извод е, че американската левица вече не се защитава. Тя атакува.
Преди десетина години думата „социализъм“ в американската политика звучеше почти като медицинска диагноза. Днес тя се произнася спокойно от университетски преподаватели, профсъюзни лидери и млади активисти. Цял цикъл от дискусии бе посветен на марксистката теория, кризите на капитализма и алтернативите отвъд него. Видим е преходът от стария въпрос „Възможен ли е социализмът?“ към новия „Какъв социализъм е необходим?“

Това е сериозна промяна в политическото съзнание

3. Темата, която предизвика най-голям интерес: Палестина
Ако трябва да се назове една тема, около която се формира почти емоционален консенсус, това беше Палестина. Сесии като „Противопоставяне на ционизма: деколонизация на Палестина и изграждане на един нов свят“, както и множество дискусии за антиколониализма и международната солидарност, заеха централно място в програмата. За голяма част от участниците палестинската кауза вече се възприема като съвременен еквивалент на антиапартейдното движение от 80-те години.
Тук имаше най-близко до консенсус отношение: подкрепа за палестинското самоопределение; критика към израелската политика; противопоставяне на американската военна подкрепа; свързване на палестинския въпрос с по-широки антиимпериалистически възгледи. 

4. Основната тема: работническото движение се завръща
Особено силно бе присъствието на синдикалната тематика.
Откриващата пленарна тема бе посветен на организирането на труда и съпротивата срещу корпоративната и дяснопопулистката политика. Проведоха се множество дискусии за профсъюзите, образованието, здравеопазването, публичния сектор и условията на труд. 
Тук бе и една от зоните на най-голямо съгласие. Почти всички течения в конференцията приемат, че: без силни синдикати няма сериозна левица; социализмът изисква демократичен контрол върху икономиката; растящото неравенство е системен проблем; работническата класа остава главният субект на социалната промяна, макар вече тя да се възприема и да се разбира по-широко от индустриалния работник на ХХ век. 
Тук американската левица всъщност се доближава най-много до традиционните европейски социалистически позиции.

5. Климатът: социализмът като въпрос на оцеляване
Не по-малко внимание получиха климатичните проблеми и глобалното затопляне. Дискусии за климатичната катастрофа, геоинженерството и екологичната справедливост разглеждаха климатичната криза не просто като екологичен, а като обществен проблем. 
Често звучеше тезата, че: „Няма зелено решение без социално решение.“ Това е може би една от най-силните идеи, произлезли от съвременната левица.

6. Най-острите спорове
Както всяка „жива“ левица, и американската не е единна. Най-интензивните дискусии се концентрираха около няколко въпроса.

6.1. Полицията и „аболиционизмът“
За българския социалист вероятно най-необичайни ще изглеждат дискусиите около американската полицейска и наказателна система. За разлика от България, в САЩ от десетилетия се водят остри спорове за полицейското насилие, расовото профилиране и огромния брой затворници. Част от участниците защитаваха идеята, че вместо непрекъснато разширяване на полицейския и наказателния апарат, обществото трябва да инвестира повече в образование, социални услуги, здравеопазване и местни общности. По този въпрос не бе постигнат консенсус и дебатите бяха сред най-острите на конференцията. Темата присъстваше в множество панели за „аболиционизм“ и социална справедливост. 
Но именно тук възниква едно от 

сериозните разминавания между радикалната и по-прагматичната левица

6.2. Пол и идентичност
Сесиите за сексуална демокрация, репродуктивни права, съвременния феминизъм, даже и транс права, бяха сред най-посещаваните. И съответно – сред най-разпалените. 
За част от участниците тези въпроси са неразделна част от социалистическия проект. Други предупреждават, че прекомерният акцент върху идентичностните теми може да отслаби класовата политика.
Този спор не бе решен.

6.3. Държавата или движението?
Старият спор на левицата отново изплува: трябва ли социализмът да използва държавата (вертикални управленски структури) или трябва да изгражда алтернативни структури отдолу (хоризонтални и вертикални)?
Сесии с двусмисленото име като „The State of the State“ показаха, че въпросът остава открит. 

6.4. Какво американците разбират под „социализъм“?
Това вероятно е най-интересният въпрос за един български читател. Конференцията не прие официална дефиниция на социализма. Но от десетките панели може да се изведе работно разбиране: „Социализмът се възприема като демократична обществена система, в която икономиката се подчинява на човешките потребности, а не на печалбата.“
Около тази формула има широко съгласие. Съществуват обаче различни версии на социализма (както и различни типове капитализъм): демократичен социализъм; революционен социализъм; еко-социализъм; феминистки социализъм; антиколониален социализъм; социализъм, базиран върху общностни форми на самоуправление. 
С други думи, единният модел на XX век е изчезнал.
Налице е по-скоро „семейство от социализми“.

7. Какво може да научи БСП от американските социалисти?
Парадоксално, но най-силното впечатление от Чикаго е не теорията (имаше я, даже в някои случаи беше трудно понятна), а енергията. 
Американската левица понякога греши. Понякога изпада в крайности. Понякога заменя икономиката с културни войни. Но тя обсъжда бъдещето. А това не е малко.
Както бе казал Маркс в неговият 11-и Тезис за Фойербах, написан през 1845 г.: „Философите само по различни начини са обяснявали света, задачата е той да бъде променен.“
Днес американската левица отново се опитва да го променя.
За БСП поуката не е да копира американските идеи. Българската социална реалност е различна. Поуката е друга: социализмът печели, когато предлага надежда, а не носталгия.
И още една. Ако през XX век социализмът беше въпросът, на който мнозина търсеха отговор, то през XXI век социализмът отново започва да се превръща в отговор на въпросите, които капитализмът не може да реши: растящото неравенство; несигурния труд; жилищната криза; климатичната опасност; войните и милитаризацията.
От Чикаго не излезе нов манифест. Но излезе нещо също толкова важно - убеждението, че историята още не е приключила и че левицата отново иска да бъде неин автор, а не неин коментатор.

За пълен достъп до всички записи от конференцията: https://socialismconference.org/2026-virtual-program/