Цветан Средков: Ковачеството е изчезващ занаят

Майсторът ковач Цветан Средков - един от най-уважаваните български майстори на кования метал, на 1 септември стана на 88 години. Роден е в село Чомаковци, Врачанско. Негова авторска изложба е подредена в Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата - Орешак, зала "Никола Манев". Той бе сред специалните гости на първото издание на ножаро-ковашкия фестивал "Жар", състоял се в парка на НИХЗИ в троянското село.  
"Спрял съм да работя, аз съм на 88, това, което ми е останало, показвам, благодарение на Доротея Гюрджийска-Иванова, шефката на Националното изложение. Тя успя да подреди тази изложба и приключвам", каза за ДУМА Цветан Средков.
"За съжаление, няма последователи, гледате ги тук разни ножари чукат, вършат това-онова, но е тежък занаятът! Няма кой да го прави, изисква се много труд. Кой да ме наследи? Смятам, че ковачеството е изчезващ занаят. Няма кой да чука желязото толкова време и после да няма резултат, да няма възнаграждение", споделя майсторът.

По думите му днешните занаятчии се напъват да направят нещо. Измайсторил някаква клетка, килийка - 20 на 20 - и там запалил огън, нагрял тънко желязце. Моите работи са дебели и трудно се нагряват и обработват, отбелязва Средков.  
Аз се захванах с любов към професията много отдавна. Цял живот почти това съм правил, щом тази решетка, която е пред мен, е на 40 години, посочва я майсторът в залата, където е подредена юбилейната изложба. Първо започнах като хоби и после продължих професионално. Много произведения съм сътворил и имам осъществени експозиции в художествените галерии в Ловеч, Русе и др. Част от творбите ми са в панаира в Орешак, другата - в нас. Трети пък съм подарил (като полилеите). Панаирът ми е дал, защото там съм излагал десетки пъти. Ковах много и съм зареждал цяла зала с експонати. Аз съм учил старите технологии, завършвайки техникума в Бяла Слатина. Запознах се с метала, закалката, въглерода, стоманата и т.н. Учил съм се и после съм го прилагал в занаята, разказва видният ковач, който от 1961 г. живее и работи в Ловеч. От началото на 90-те г. създава собствено ателие с огнище в село Умаревци, Ловешко, където дълги години твори. Неусетно минават пет десетилетия в огъня на кованото желязо. Пет десетилетия - едно огнище, безброй удари на чука и непрекъсната среща между огън, желязо и човешка ръка.

Началото

Цветан започва да се занимава с ковано желязо през 1976 г. - отначало само в свободното време като хоби и допълнителен поминък. Първите му произведения са предимно огради, парапети и решетки. Постепенно работата с желязото се превръща в призвание. Така се стига до едно от най-значимите признания в творческия път на ковача - на Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата в село Орешак през 1986 г. Майсторът получава специалната награда за ковано желязо плакет и златен медал. 12-членно жури с представители на Министерството на културата, Министерството на финансите и Окръжния съвет за култура единодушно присъжда наградата за интериорна решетка, която е откупена и остава в постоянната експозиция на Националното изложение в Орешак. Година след Специалната награда през 1987 г. Средков полага тридневен изпит и става част от Задругата на майсторите на народните художествени занаяти в България - признание за професионалното му майсторство и за мястото му сред българските занаятчии. Работата му е високо оценена от 5-членно жури.

Огнището като ателие

След пенсионирането си се отдава изцяло на кованото желязо в собственото си ателие. Под ударите на чука металът започва да приема нови форми - парапети, огради, входни порти, външни и интериорни решетки, маси, полилеи, прибори за камина, свещници, огледала, закачалки и други предмети за дома. За Средков кованото желязо не е просто материал. То е живо в огъня - омеква, променя се и се втвърдява, докато ръката на майстора му придава форма.

От занаят към творчество

Работата на майстора постепенно излиза извън рамките на единичните творби и намира място в архитектурната среда и културното наследство. През 90-те години в собственото си ателие той изработва решетки от ковано желязо за редица сгради - паметници на културата в Русе по проекти на арх. Павел Дочев, одобрени от Националния институт за недвижимо културно наследство към Министерството на културата. Сред тези обекти са Къщата музей "Баба Тонка", Митницата в Русе, както и училищни и банкови здания.

Самостоятелни изложби

През 1999 г. Цветан Средков открива самостоятелна юбилейна изложба с произведения от ковано желязо в една от палатите в Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата - Орешак. По-късно представя своето творчество и в галерия "Серякова къща" в Троян. През 2002 г. в Русе се състои съвместна изложба на Средков с витражиста Лъчезар Дочев. Двамата творци съчетават ковано желязо и художествено обработено стъкло, създавайки интериорни произведения - предимно огледала, в които металът и стъклото се превръщат в едно цяло. Това сътрудничество продължава и през 2005 г. Произведения от съвместното им творчество са представени отново в Националното изложение в Орешак.

Следата на майстора

През 2008-2009 г. майсторът изработва всички нови фенери за Покрития мост в Ловеч, както и фенерите в Архитектурно-историческия резерват "Вароша" и по стъпалата към Паметника на Васил Левски. По-късно изработва и нова порта за най-стария храм в града - "Света Неделя". Така трудът на Цветан Средков остава не само в изложбените зали и домовете, но и придава съвременния облик на град Ловеч.