100 години от премиерата на "Турандот" отбелязва "Опера в Летния театър" с два спектакъла

С два спектакъла на "Турандот" от Джакомо Пучини - на 22 и 23 юли, XVII "Опера в Летния театър - Варна 2026" отбелязва 100-годишнината от премиерата на прочутата творба. Постановка - Кузман Попов, адаптация - Тихомир Трифонов. В главните роли са: Турандот - Сайоа Ернандес (22 юли), Габриела Георгиева (23 юли); Калаф - Винченцо Костанцо (22 юли), Валерий Георгиев (23 юли); Лиу - Мария Йелич (22 юли), Илина Михайлова (23 юли). С участието на оркестър, хор и балет на Държавната опера във Варна и Варненската детско-юношеска опера. Спектакълът се изпълнява на италиански език със субтитри на български и английски.
През 2026 г. честваме 100-годишнината на операта "Турандот". Шедьовърът на Пучини - негова последна творба, прави премиерата си през 1926 г. в Миланската скала и оттогава е неизменна част от репертоара на оперните театри в цял свят. В две поредни вечери - на 22 и 23 юли, зрителите на "Опера в Летния театър - Варна 2026" ще се насладят на "Турандот", представена в завладяваща постановка със звездни състави. Под диригентството на Якопо Сипари ди Пескасероли, носител на званието "Посланик на музиката на Пучини", в двете представления ще оживее с неповторимата си емоционална сила историята на ледената принцеса Турандот.

Турандот, която непрекъснато се променя

Оперната прима ГАБРИЕЛА ГЕОРГИЕВА разказва пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за стойността на наградата "Певица на годината", превъплъщенията на нейната Турандот, уроците на Гена Димитрова и Анна Томова-Синтова, смисъла и красотата на изкуството, докосването до публиката. Със спектакъла на "Турандот" на 23 юли се отбелязват и 85 години от рождението на Гена Димитрова.

- Поздравления за най-новата Ви награда "Певица на годината", с която бяхте удостоена от първите Международни тракийски награди за класическо изкуство на световната оперна прима Соня Йончева! Какво означава това поредно отличие за Вас?
- Това е изключително признание, защото е признание от колега. Оценката от колега е много ценна и има много висока стойност, защото любовта на публиката е хубаво нещо, но когато те оценяват колеги, които знаят как се постига ниво на сцената, това има друг смисъл. То носи огромна радост и разбира се - отговорност.

- От богатия си творчески опит като певица с международно признание, също и като преподавател, доцент д-р в НМА "Панчо Владигеров", какви напътствия отправяте към младите за тяхното творческо израстване?
- Да бъдат отговорни и да работят много. Да притежаваш талант не значи нищо, ако не се усъвършенстваш и не изградиш онази прецизна вокална техника, която помага на образа, а не обратно. За подобни случаи Гена Димитрова казваше, все едно ги виждам как обръщат страниците на партитурата и следят къде се намират. За да изгради драматургично образа, певецът трябва да е преодолял всякакви вокални препятствия, а за това са необходими време, труд и търпение. Също жертви. Певецът трябва да се лиши от редица удоволствия, за да може в изкуството да постига онова, към което се стреми.
А ако вече си създал име и си натрупал репертоар, трябва да ги защитаваш. Оперната партия, която често пееш, е като дрехата, която с носенето се захабява. Ако примерно след 2-годишно прекъсване ми се налага да пея отново Турандот, започвам отначало да "почиствам" ролята, всички щрихи, всичко, което е казал композиторът - текст, ритмика и т.н. Фраза по фраза, всичко трябва да се мине като на химическо чистене.

- Хубаво сравнение.
- Сравнението не е мое, то е на Гена Димитрова. Тя разказваше, че го е научила от един пианист в Миланската скала. Постоянна и целенасочена работа - това е, което изисква изкуството, и през целия си творчески път аз съм се придържала към този завет на Гена Димитрова.

- Във Варна сме се наслаждавали на Вашето изкуство в най-тежките сопранови партии и Ваши коронни роли на Турандот, Абигаиле, Норма, Джоконда, Лейди Макбет... А на 23 юли в XVII "Опера в Летния театър 2026" отново ще Ви аплодираме като жестоката китайска принцеса в спектакъла на "Турандот", посветен на 100-годишнината от премиерата на последната безсмъртна творба на Джакомо Пучини. Със знаковото събитие отбелязваме и 85-годишнината от рождението на великата Гена Димитрова, чиято Турандот оставя неизличими следи на оперната сцена. Какъв разговор водите със своята учителка сега, когато и Вие жънете аплодисменти в същата роля? 
- Не бих се сравнявала с "Недостижимата Гена", както всички я наричаме. Никога и в най-смелите си мечти не съм си представяла, че ще пея Турандот. Ако си пусна нейната Турандот на "Арена ди Верона", си казвам, това е нечовешко, не може да се изпее втори път. Моят глас е различен и не толкова драматичен като нейния, но мисля, че с годините влязох в този репертоар, така че се надявам тя да се радва за мен.
Наред с Гена Димитрова, безкрайно обичам и Анна Томова-Синтова. Когато за първи път ми предложиха да пея Абигаиле в "Набуко", тя възкликна: "Чудесно, само че трябва да я пееш като Донна Анна в "Дон Жуан", недей да пееш с повече глас от това, което си ти." Придържам се към този съвет и съм сигурна, че ако Гена беше жива, щеше да ми каже същото нещо. Тя много държеше да пеем със собствените си гласове и все повтаряше: "Ако имитираш Калас, ти не си нито Калас, нито си ти, ти не знаеш коя си, ти си никоя." Ако пееш със собствения си глас, ще съумееш и да го съхраниш, а това е от основно значение. За съжаление днес често се иска от младите да пеят всичко, без да се взима предвид спецификата и крехкостта на гласа. И те обикновено не отказват, защото знаят, че конюнктурата е безмилостна и следващия път няма да ги поканят. Ето защо понякога виждаме млади хора как изведнъж блясват като звезда, а след това бързо изгасват и изчезват. Дължи се на неправилното пеене и неправилния репертоар.

- Самият Пучини определя Турандот като най-трудната партия за сопран, която е написал. Краткостта и силният драматизъм умножават сложността на ролята, която изисква неимоверно отдаване. Постигнахте ли максимума на своята интерпретация или все още продължавате да търсите нови детайли в разкриването на образа?
- Категорично да. Ако решиш, че си постигнал максимално доброто, значи си спрял да се развиваш и тръгваш по нанадолнището. В нашата професия няма граници, има само един безкраен хоризонт и непрекъснато надграждане както на вокалната техника, така и на артистичното превъплъщение. Пея Турандот от 2009 г. и оттогава досега тя е претърпяла много модификации, в зависимост, разбира се, и от концепцията на режисьора. Някои настояват Турандот да бъде по-хладна, да бъде ледената принцеса, други искат да се види наранената жена, дала обет да не се обвързва. Много могат да бъдат гледните точки към тази героиня и това е хубаво, защото ако режисьорът е убедителен, може да те провокира да намериш нещо ново, нещо различно. И точно това е смисълът, това е красотата на нашата работа.

- В "Турандот" ще си партнирате със солистите на Варненската опера Валерий Георгиев и Илина Михайлова, в чийто репертоар Калаф и Лиу също са коронни роли, а на диригентския пулт ще бъде Якопо Сипари ди Пескасероли - "Посланик на музиката на Пучини" по света. С това обкръжение от поклонници на Пучини публиката очаква един превъзходен спектакъл, а Вие какво очаквате? 
- Очаквам да докоснем зрителите. Всеки се идентифицира с нещо от това, което вижда на сцената. Затова искам да развълнуваме публиката и това вълнение и тази духовност, която носи изкуството, да оставят следа. За мен винаги е радост да се връщам във Варна и да пея с колеги, които ценя.