Книга за върховете "Свети Никола" и Шипка

"Книга за върховете "Свети Никола" и Шипка" (издателство "Български бестселър", 2018 г.) e единственото досега монографично изследване за имената на върховете на националната слава и величие Шипка и "Свeти Никола". Авторът проф. Петко Ст. Петков е учен, преподавател във ВТУ "Св. Кирил и Методий", отлично запознат с историческите факти по именуването и преименуването на по-високия старопланински връх. Книгата е историческо изследване, което уточнява и анализира промените в наименованието на по-високия връх - от "Свети Никола" през "Столетов връх" до Шипка, каквото е и името на съседния по-нисък връх. С примери от многобройни български и чужди документи и карти се доказва, че исторически установените имена на двата върха преди, по време и след Руско-турската война 1877-1878 г. са "Свети Никола" (за по-високия, на който е построен Паметникът на свободата) и Шипка (на по-ниския, възпят в известното стихотворение на Иван Вазов "Опълченците на Шипка").
За любознателните читатели ще бъде интересно да научат, че решението за издигане на храм-паметник за Освобождението, взето от Учредителното събрание в Търново през 1879 г., е той да се постави на връх "Св. Никола" не защото там са се разиграли по-важни събития през 1877 г., а защото е по-високият връх и така паметникът ще се вижда и от двете страни на Балкана. Иван Вазов възпява чрез "Опълченците на Шипка" (1883) по-ниския връх - единственият, който и до днес носи името Шипка, на който е бил Командният пункт на ген. Столетов и на който се прославят българските опълченци като защитници на прохода.
Книгата е уникална с това, че за първи път се публикуват оригиналните архивни документи за двете преименувания на връх "Св. Никола": през 1951-а на "Столетов връх" и през 1977-а - на втори връх Шипка. Изтъкнати и критично тълкувани са неизвестните досега дори за историците мотиви и аргументи за преименуването на върха през 1977 г., което става набързо и без обществено обсъждане. Представена е 10-годишната хронология на опитите на общественици и родолюбци от цялата страна да убедят чрез подписки и изяви в медиите президентската институция, че е крайно наложително възстановяването на старото и утвърдено име на връх "Св. Никола". За първи път се публикуват и коментират отговорите и аргументите в отказа на президентската администрация (2014 и 2017 г.) да върне старото име на върха. Представени са доказателства и аргументи, подкрепящи дългогодишното искане на хиляди българи за връщане на старото име "Св. Никола" на по-високия от двата върха, както и за запазване на името Шипка на стария и единствен до 1977 г. връх с това име.
Книгата съдържа приложения, илюстриращи сполучливо изложението и изводите на автора. Томчето ще предизвика интерес у историци и географи, ще подпомогне обучението на ученици и студенти, ще провокира всички родолюбци, които не са безразлични към опитите да се изкривява историческата истина и манипулира националната памет.
"Книга за върховете "Свети Никола" и Шипка" със сигурност ще предизвика обществена дискусия и за пореден път ще постави въпроса за връщане на старото име на връх "Св. Никола". Това според автора ще даде възможност на президентската институция да осъществи една от мисиите си - да обедини българите в името на запазването и отстояването на историческата памет. Според проф. Петков не става дума за политически, а за наболял общественозначим въпрос, не се търси вина за насилие над историческата истина и националната памет, а за възвръщане на доказани и утвърдени наименования на двата старопланински върха "Св. Никола" и Шипка, създали и поддържащи съществена част от българската национална идентичност и достойнство.