Ключът и ключалката въртят цял свят на пръста си

Киро М. Иванов

В своите спомени за Стара София Петър Мирчев пише за криминалните престъпления:
"Крадците не бяха крадци въобще, а "специализирани" апаши. Имаше специалисти например по железните банкови и бижутерийни каси. Те бяха хора ловки в механиката. Други обираха шопите на пазара, трети - пътниците в трамваите. Имаше и измамници на доверие, вече годени, и кандидати за женитба. Някои пък "помагаха" на Народната банка в емисията на банкноти..."
Да се е променило с нещо към по-добро положението на софиянци сто години по-късно?
Нищо подобно. Криминалната хроника става все по-богата, обирите - все повече и все по-големи. Няма да ми повярвате, но за десет години седем пъти разбиват катинарите на мазетата, още толкова са взломните кражби в апартаменти на блока, в който живея. Принудихме се да се "барикадираме" с двойни метални врати с по три брави всяка, макар че каквито и катинари на стойност от 3 до 30 лева да поставяхме на вратите в мазетата, все няма и няма спасение!
Единственото мазе, което и тази зима беше пълно с буркани компоти и туршии, е на съседа ми бачо Кольо. То остава недостъпно за гладните апаши. Ще попитате защо?

Ключове на завзетите от руските войски градове Адрианопол и Дедеагач през 1878 г. - гравюра на А. Даугел

Защото, след като изкъртят катинара му, вратата не се отваря, ако ще и двама крадци едновременно да я блъскат с рамене - бачо Кольо е поставил отвътре на вратата дървена селска ключалка с плъзгащ се лост.
От памтивека хората затварят с ключалки и ключове домовете си. Апостол Петър е "Ключар на райските порти". Както казва Евангелие от Матея (16:19), на него е възложено "разпореждането с ключовете". И Света Марта носи ключове, и други светци...

Конски букаи с ключалки - първото "противоотвличащо" устройство за животни

От историята знаем десетки случаи на предаване на ключовете на обсадени градове като символичен израз за капитулиране пред завоевателите. И до ден-днешен ключовете на градовете символично се връчват на високопоставени гости. Да не говорим за изтъркания израз "Ключът към сърцето на любимата/любимия". В любовната песен на Вернер фон Тегернзе (ХII в.) се говори:
 
Заключена си в моето сърце,
изгубено за там е малкото ключе -
ще бъдеш в него вечно ти.

Ключалка от Архангелска област на Русия - ХVIII в.

Или: "Дай ми ключа да разчета тайнописното писмо!"
Относно значението на ключовете в хералдиката Х. Бьоклер пише: "Ключовете са знак за овластеност и упълномощеност да отключваш и заключваш, в който смисъл те са присъщи на двуликия Янус, имащ правото да заключи старата година и да отключи новата".
Най-напред вратите били подпирани с пръчка, тояга или бастун. Това най-просто затваряне било заменено с примитивна ключалка - на вратата и на касата й поставяли дървени или метални уши (скоби) и в тях брус (греда), който се движел хоризонтално. За затваряне или отваряне отвън служел г-образен ключ-кука, който през специален отвор премествал бруса.
След като китайците изобретили ключалката и ключа, те били усъвършенствани от египтяните: отворът за ключа станал продълговат, а на бруса направили клиновидни вертикални отвори като елемент на секретност. Поставяли металически или дървени клинове в отворите, а за ключ служела дървена или метална рейка.
Ключът в Древния Рим бил по-малък по размери, от дърво или рог. Археолозите са намерили ключове-куки, ключове-пръстени. Последните се отливали и обработвали заедно с пръстена.
В средата на миналия век наши археолози откриха въртящи ключове с най-различни прорези във Велико Търново, датирани от ХI в., както и цилиндричен катинар с отвор за ключ във форма на двойно Т при разкопките на средновековното селище Карвуна.
Неотдавна археолозите ни изровиха сребърен ключ от Х век за катинара на сандъчето с ценностите на епископа на манастира в Перперикон, Източните Родопи. Волжките българи пък поставяли ковани орнаменти на ключалките и ключовете с изображения на кон, птица, дори на овен - факт, който ни говори за сакралното значение на вещите. В погребалните обреди на някои славянски народи върху покойника слагали ключалка и ключ. След това го изгаряли с ковчега, а ключа изхвърляли в реката - по този начин "заключвали" покойника, за да не се явява като призрак на живите хора.
В Югоизточна България съществувал обичай да изгарят телата на мъртвите. Отец Дионисий през 1899 г. разказал на етнографа Тома Карайовов, че "в минало време жителите на селата Кости и Бродилово, Малкотърновско, горели мъртвите си". Още по-рано, през 1875 г., П. Р. Славейков пише, че там горенето на труповете било практикувано, и то до скоро, от страх пред вампирясване.
На много гробове след монголо-татарското нашествие в земите на марийците (днешна Кемеровска област на Русия) са намерени малки ключалки или ключове-пазачи. И до ден-днешен в женските украшения на православните марийци се среща ключ-пазач.
В музеите на много страни са изложени ключалки и ключове за букаи. Букаите служат за спъване на коня, а и на магарето, и то не само да не се отдалечава животното от стопанина си по време на паша, но и да не може да бъде откраднато...
Първите брави са произлезли от ключалките с Г-образни ключове. И днес вратата на воденицата-караджейка в музея "Етъра" се отваря и затваря по този начин. Усъвършенствали ключалките чрез езичето, с фигурни прорези на ключа; елементи на секретност били направлението, стъпката и профилът на резбата на ключа и бравата.
"Пълните брави" съдържат трите вида затварящи и заключващи съоръжения: плъзгащо (сюрме) за преместване отвън, плъзгащо - за вътрешно затваряне и въртящ лост от типа на мандалото.
Катинарите служели най-напред за външно заключване на сандъци, на врати на производствени сгради и складове. Те били цилиндрични (тръбни) с надлъжно движение на ключа; цилиндрични с напречно движение на ключа и плоски - кутийни катинари с въртеливо движение на ключа.
За напредъка на фината механика днес и за изделията, които тя ни предлага за нашата сигурност, няма да пишем, за да не издадем някоя професионална тайна. Ще ни се да споменем само, че има брави "музикални", "стрелящи", "кодови" и какви ли още не. Съществуват и куриозни изпълнения - например изкусен руски майстор от ХIХ век направил "ключалка-подпалвач". Тя имала страничен отвор, през който с помощта на фитил търговецът можел да запали поставен в ключалката барут и да произведе изстрел срещу крадеца!
Няма спор - каквито и нови технологии да използва индустрията за производството на системи за сигурност и неприкосновеност на помещенията и сейфовете, противодействието от страна на злодеите е неотразимо. В нашумялата от няколко години книга "Зад завесата на големите скандали" авторът Боян Драганов със завидна добросъвестност и майсторство описва Спас Дойчев - най-големия български касоразбивач.
По-долу се изкушавам да преразкажа житието-битието на Димитър Гавраилов Иванов, роден през 1900 г. в село Калимок, днес присъединено към Тутракан. Митко започнал да бърка във външните джобове на минувачите, после и във вътрешните, за което се изисква голяма ловкост и безстрашие. На 15 години е обявен за рецидивист-джебчия, наричан още Митко Силистренчето.
Като професионален апаш е крадец с шперцове, "спечизия", чрез взлом - "туфаджия" и накрая касоразбивач - "мечкар". България била малко поле за него, затова се разшетал и в Турция, Румъния, Югославия, Италия, стигнал чак до Франция. Пътувал с различни лични карти, под различни имена: Спас Дойчев Спасов от Силистра, Господин Петров, Димитър Гавраилов Иванов, Иван Христов от Тутракан, Атанас Карамфилов Дряновски, Димитър Иванов Георгиев от Самоков, Димитър Симеонов Пенчев от Варна и Блаже Тодоров от Стара Загора...
Не си мислете, че "най-гениалният професионален крадец" по определението на полицията не е попадал в затвора. Но и в затвора, както казва поетът, "попаднеш ли на хора, ставаш човек". Спас Дойчев усъвършенствал занаята в Централния софийски затвор при първоучителя на касоразбивачите в България Емануил Шалом Шеер - майор Герш - през 1929 г. Руският евреин, по професия шапкар, подробно рисувал на българина, разбира се, срещу заплащане, механизмите на касите, начините за отварянето им, както и необходимите инструменти и сечива за тази дейност.
Щом излязъл от затвора, факирът се съюзява с Иван Георгиев от Силистра и руснака Антон Воловик и за кратко време тримата обират Българската спестовна банка в София, Интербанк в Бургас и Еврейската банка в Шумен!
Какво ли не правят многото пари - апашите се отдават на сладък живот и двамата българи отново попадат в затвора. Но шило в торба стои ли, както е казал народът. Спас скроил невероятен план за бягство: на Господин Петров-Кучето предстояло освобождаване срещу гаранция от 1000 лева. Срещу солидно възнаграждение Спас го склонил да се разменят. В средата на септември 1930 г. гаранцията била внесена от приятел на Спас и той, пременен като Кучето, бил освободен от затвора. Не питайте: как така? - в комбината участвал и надзирател.
Търсен "под дърво и камък", нашият герой, след като тършувал из Габрово, Стара Загора, Казанлък и Севлиево, скрит във вагон, се прехвърлил в Турция. Според криминалисти кражбите през "златния" му период струват няколко десетки милиона лева, огромно количество бижута, злато и наполеони!
Във Варна през 1932 г. живее на ул. "Шарска" 33 с ново кръщелно и нова лична карта на името на Димитър Симеонов Пенчев. От полицейските архиви научаваме за най-големия обир на най-големия касоразбивач Спас Дойчев:
"Почнах от касиера на Популярната банка във Варна - изповядва се героят, след като е заловен. - Дълго време го следих, научих навиците му. Разбрах, че в празничен ден облича нови дрехи. Допущах, че все някога ще си остави ключовете в ежедневните панталони. Една вечер, празник беше, след като излезе, отворих с шперц квартирата му. Намерих във вехтите му дрехи ключовете от банката, взех им отпечатъци с пластелин и излязох. При един стругар направих груби ключове и на ръка изработих два ключа - единият за хранилището, а другият от някаква каса в банката. Помня, че оригиналът беше много изтъркан, и допуснах, че е от касата, с която работи постоянно касиерът, което излезе вярно впоследствие. Друга вечер през един съседен на банката двор се качих на покрива, оттам на тавана, през който проникнах до хранилището, като отварях всички врати с шперцове. Вратата на хранилището имаше секрет, който не знаех. Върнах се по същия път. Ходих втора нощ и след много усилия попаднах на секрета и влязох в хранилището. С другия ключ отворих една каса, проверих парите, бяха около 500 хиляди лева2 и понеже бях с намерение много да взема, пак заключих, без да задигна нито един лев, и излязох.
За времето от есента на 1932 г. до април 1933 г. повече от 10 пъти проверявах наличността на касата. Намирал съм и до един милион лева, но не бутах, а чаках още по-голяма сума. Следях във вестниците кога Централната кооперативна банка ще отпусне голям кредит на Популярната банка. Най-после на 2 срещу 3 април 1933 г. през нощта намерих около 10 милиона лева и към 50 златни наполеона. Причерня ми пред очите и ги взех. Скрих парите в две делви, под царевица и дървени въглища, в мазето на квартирата ми".
Осъждат го на 15 години затвор, но след месец-два прескача стените на затвора и стига до Румъния, където за незаконно преминаване на границата попада в румънски затвор, но и от него с лекота бяга. В Русе обира една след друга касите и къщите на богаташите; след Русе - в Пловдив разбива 5 каси. Най-после на 1 май 1935 г. е заловен, следствието продължава месец, и отново заблуждава полицаите, като им обещава, че ще им покаже къде е скрил инструментите за разбиване на касите. На 11 юли 1935 г. от Пловдив по пътя за Пазарджик се отскубва от охраната и в района на Захарната фабрика подире му стрелят и го раняват смъртоносно в главата. Такъв е краят на най-хитрия, най-смелия и най-безразсъдния касоразбивач в България.


67 години никой не успява да разгадае тайната

Преди повече от четири хилядолетия китайците изобретили ключалката и ключа.
В 1778 г. англичанинът Джоузеф Брама (1748-1814) патентовал изобретението си, известно като ключалката "Брама". Той използвал шест плъзгащи се метални пластинки с издълбани в тях бразди, които ключът трябвало да премести до точно определено положение, преди ключалката да се отвори.
Ключалката "Брама" била изложена на витрината на един магазин, който предлагал 200 паунда на всеки, който успее да я отключи. В продължение на 67 години никой не успял да разгадае тайната. Едва по време на Голямото изложение през 1851 г. един американски ключар успял, и то след 51 часа упорита работа.
Железарят Чарлс Чъб измайсторил в 1818 г. ключалка, а по-късно и огнеупорен сейф. Неговата ключалка имала допълнителен лост вътре, който притискал резето, ако някой се опитва да я "насили", вместо да използва подходящия ключ.
Секретната ключалка е изобретение на американеца Райнъс Йейл. В 1848 г. той патентовал цилиндрична секретна брава, променил формата на ключалката и използвал плосък ключ, който трябвало да влиза точно по нарезите вътре в нея: ключалката минава през вратата, вместо да се прикрепя само от едната страна на дървото; нарезите в резето могат да се изрежат в толкова различни форми, че е почти изключено да се открият две напълно еднакви секретни брави.
В старинното руско градче Таруса, Калужка област, колекционерът Дмитрий Жданов е събрал над 3000 ключалки и ключове, някои от които истински уникати с хилядолетна история! Най-сложният ключ е изработен от Фьодор Корякин от град Павлово, Нижни-Новгородска губерния, удостоен със сребърен медал на промишлената изложба през 1896 г. в Киев.
За високото качество на павловските ключалки научаваме и от един каталог (1870 г.), в който те са оценени по-скъпо от вносните. В Германия през ХVII век бил приет специален закон, закрилящ немските производители, с него се забранявал вносът и продажбата на ключалки от Русия...
И днес павловските майстори са ненадминати. През 2004 г. Виктор Куренков, с помощта на 20 ученици от професионалната художествено-промишлена гимназия в града, е изработил брава-гигант с тегло 415 кг и височина 185 см!