28 Март 2024четвъртък18:22 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

ГЛОБУС

Китай става алтернатива на западния модел

Поднебесната се превръща в глобална сила, но не за хегемония, а за мирен напредък за всички

/ брой: 122

автор:Елиана Иванова

visibility 1268

Мюнхенската конференция по сигурността от февруари 2020г. зададе новите направления на международната политика. Тя се проведе на фона на зародилата се пандемия от коронавирус, на задълбочаващата се икономическа война между САЩ и Китай, на разрушителните войни в Близкия изток, на фона на разрастващата се бедност и екологични проблеми. В хода на конференцията изкристализираха две основни линия за бъдещото развитие на международните отношения - тази на Китай и тази на САЩ. Освен визиите за бъдещото на международната система, друг важен въпрос излезе на дневен ред, а именно този за лидерството на международната общност. Това, разбира се, не е изненадващ факт, а беше просто въпрос на време. Изглежда, че наближава краят на дългата доминация на Запада и на западния модел на международни отношения под лидерството на САЩ. Напоследък нараства все повече разочарованието и недоверието в западната демокрация. Титлата "суперсила" бавно започва да се изплъзва от ръцете на САЩ и изглежда, че известно време тя ще остане без носител. Макар САЩ все още да имат статут на най-силна държава в икономически и военен смисъл, силно политическо влияние в редица държави по света, ерата на американското господство явно се отправя към своя залез. 

На ринга срещу Западната суперсила се изправя Източния спящ дракон в лицето на Китай. Страната несъмнено извървя дълъг и труден път в своето развитие и постепенно се изкачи до статута на сила в международните отношения. Мюнхенската конференция е доказателство за израстването на Китай като отговорна глобална сила, която има потенциал да се превърне в 

новия лидер на международната общност 

Китайският външен министърът Ван И представи на форума основните направления на китайската външна политика, които определено дадоха повод за размисъл на демократичните световни лидери. Речта му бе озаглавена "Обединяване на Изтока и Запада към един споделен мултилатерализъм". Той отбеляза, че пандемията ни напомня, че живеем във време, в което традиционни и нетрадиционни проблеми със сигурността са преплетени и никоя държава не може да просперира изолирано или да посрещне всички предизвикателства самостоятелно, тъй като интересите ни са тясно свързани. Визията на Китай е, че когато човешкото общество е навлязло в ерата на глобализацията, то трябва да се стреми да заличи противопоставянето между Изток и Запад и разделението Север-Юг, за да "видим нашата споделена планета като общност за всички". Идеологическата пропаст трябва да бъде преодоляна и историческите и културни различия да бъдат приспособени. Многостранността не може 

да поставя никоя държава над другите 

Ако Западът се радва на траен просперитет и прогрес, докато останалите са затънали в изостаналост и бедност, то тогава не можем да говорим за многостранност и общият прогрес на човечеството би бил невъзможен. 

Модернизацията на Китай като една голяма страна с над 5000 годишна цивилизация представлява неизбежна тенденция на историята. "Предвид националните си условия Китай няма да копира западния модел. Имайки предвид културните си традиции, Китай няма да търси хегемония, дори когато се превръща в глобална сила. 

Това, което сме избрали, е мирното развитие на собствената ни държава и взаимноизгодното сътрудничество със света. Пътят на социализма с китайски характеристики, който бе в основата на забележителния успех на Китай, е изпълнен с жизненост и води до още по-обещаващо бъдеще." Китай уважава избора на западните страни и ще черпи от опита на развитите държави да работят за споделен просперитет. По същия начин Западът също трябва да избегне подсъзнателната вяра в превъзходството на своята цивилизация и да изостави своите предразсъдъци и тревоги по отношение на Китай. 

Основните направления на китайската външна политика са въплътени в концепцията на Ху Цзинтао за "хармоничен свят", концепцията на Си Цзинпин за "китайската мечта" и инициативата "Един пояс, един път", известна под името "Новият път на коприната". Китай безспорно притежава характеристиките на център на сила в международните отношения - нарастващо политическо влияние, увеличаваща се тежест в международните финансови институции, засилване и разширяване на военните сили. Най-значимият фактор за нарастването на китайската сила, обаче, е продължителният растеж на китайската икономика. В древната китайска политика властта е централизирана от "мъдрия цар" и от състоянието на единството, което той води заради по-голямо единство и хармоничен ред. Този монистичен начин на мислене относно силата и властта се основава на парадигмата за "Дао" - "Пътят". 

Важно е да се подчертае, че въпреки изключителните потенциали на твърда и мека сила азиатският гигант залага на употребата на невоенните средства за установяване на своето влияние и позиции в международната среда. Концепцията за силата е преплетена с етиката: онова, което е морално правилно, прави мощта привлекателна. Конфуцианството е главната парадигма на китайската система на управление, която въпреки своята йерархия е идеално изградена върху етични принципи. 

От владетеля се очаква да притежава 

морално превъзходство 

да взема мъдри решения, за да поддържа сигурността и просперитета на държавата. Докато владетелят и неговите действия отговарят на критериите за морал, той се счита за достоен за "небесния мандат" и за всеобхватната подкрепа на своите поданици. Ако се отклони от моралните норми, счита се, че той вече не е достоен за небесно покровителство и губи правото да притежава "мандат". 

Конфуцианските принципи и днес се преплитат и намират приемственост в политиката, предприемана от китайското ръководство. Пътят на възхода е пътят на мира, а не на войната и на силата. За разлика от западния модел, при който демокрацията се налага и се натрапва със сила. Войните, които Китай е водел в миналото, са били войни за отстояване на суверенитета му, а не за покоряване на други народи. Китайският народ е търпелив народ. Точно както водата със своето постоянство дълбае камъка, така и китайският народ бавно и търпеливо върви по своя път на развитие и напредък. Мъдростта, учението, знанието и до днес е главно средство за издигането на способния човек, а не принадлежността към определена класа, както е в западното общество. "Китайската мечта" е мечтата на целокупния китайския народ за изграждане на проспериращо социалистическо общество до 2049г. Но тя не е мечта, налагана от Китай на други народи.

Китайските призиви за обединяване и взаимна подкрепа силно контрастираха на Мюнхенската конференция с агресивните речи на американските представители Майк Помпео и Марк Еспър. Речта на Помпео бе озаглавена "Западът победи!" и в нея основно внимание бе обърнато на военнизирането на западния блок, повече средства за финансирането на НАТО, санкции срещу неудобните страни, които са избрали да следват собствен път. Какво точно обаче е победил Западът не стана ясно.

Особено разочароващи са последните действия на САЩ с пряката намеса във вътрешните работи на Китай във връзка с Хонконг и налагането едностранно на допълнителни санкции, едностранното затягане на санкциите срещу Иран, Северна Корея, Венецуела, Никарагуа в условията на коронавируса - действия, осъдени от международната общност и ООН, скандалът с опита за преврат срещу президентът на Венецуела Николас Мадуро. Слабостта и страхът могат да извадя наяве най-грозните черти у човека. Същото е и с държавите, когато започнат да губят своето влияние. А вие какъв лидер бихте избрали?

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 280

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 283

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 260

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 304

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 240

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 266

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 215

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 327

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 278

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 297

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ