Кипър се изправя пред избор в исландски или ирландски стил

Малък остров в периферията на Европа потъва бавно под тежестта на прекомерно раздутата банкова система. Не ви ли звучи познато? Подобно на Ирландия и Исландия и Кипър в момента се бори за оцеляване заради банките, пише Ройтерс, цитирана от Investor.bg.

Вчера парламентът на страната отхвърли с голямо мнозинство предложението за данък върху депозитите, което беше условие за отпускането на спасителна помощ за страната от европейските й партньори. Това обаче предизвика хаос не само на острова, а и в Европа, като отново се възобновиха опасенията за разпад на еврозоната.

Опитът на Исландия и Ирландия показва, че както и Кипър да реши да се справи с кризата, ще си търпи последствията доста дълго време. Рейкявик например остави финансовите институции да фалират и наложи мерки за контрол на капитала, което направи изключително трудно финансирането на икономиката. Дъблин пък национализира повечето банки, което учетвори дълговото бреме на страната и гарантира дълги години на строги бюджетни икономии.

Двете страни отново се върнаха към растеж, но проблемите с пазарите на имоти и високата безработица остават, а Исландия се опасява, че като премахне капиталовия контрол, ще се сблъска и с отлив на чужди инвестиции.

Няма лесен начин, по който Кипър да се справи с проблемите. Страната се нужда е от сравнително малка сума, за да стабилизира банковия сектор и да покрива текущите си нужди – около 17 млрд. евро. Това обаче е почти колкото цялата й икономика и представлява огромна тежест за острова с население под 1 млн. души. Фактът е достатъчно красноречив докъде може да доведе прекомерното разрастване на банковата система, която пострада тежко заради големите си експозиции към Гърция.

В момента банковият сектор на страната се оценява на около 8 пъти над размерите на икономиката. През последните 6 години кредитите в балансите на местните банки се увеличиха до около 72 млрд. евро, а финансовите институции се раздуха благодарение на подкрепата на руски капитали, които започнаха да прииждат в страната след разпадането на Съветския съюз.

Според различни оценки около една трета от депозитите в кипърските банки са на руски граждани. В последните 6 години се наблюдава рязък ръст на депозитите, а съотношението кредити към депозити достига почти 100%. Финансирането на банките освен това се правеше предимно чрез притока на депозити, а не чрез дълг, и там липсва прозрачност и контрол върху произхода на парите на чуждите инвеститори.

През миналата година депозитите в страната останаха стабилни заради очакването, че вложенията ще останат неприкосновени, въпреки дебатите, които се водеха по спасителния план на страната. Само през последните дни, преди банките да бъдат затворени обаче, руски граждани са изтеглили над 2 млрд. евро от кипърските банки. В тази връзка се засилват опасенията, че и Никозия ще трябва да наложи мерки за контрол на капитала подобно на Исландия, за да се справи със задачата да свие размера на банковата система до средните за Европейския сюз 3,5% от БВП.

След като парламентът на Кипър отхвърли плана за стабилизиране и укрепване на банковия сектор, анализатори очакват да бъде подготвено ново, по-приемливо предложение, което да бъде гласувано преди отварянето на банките в петък, пише MarketWatch.

“През следващите няколко дни валутният блок ще премине през непозната за него територия – приемането на спасителен план, финансиран от чужда страна, в случая Русия. Това хвърля в сериозна опасност еврозоната”, посочва Катлийн Брукс.

Никозия може да започне да преговаря наново с европейските си партньори и да приеме по-тежки условия в замяна на спасителна помощ, коментира Катлийн Брукс. Възможността за допълнителни средства от Русия в замяна на запаси от природен газ също е опция, която вероятно е на масата, допълва Брукс.

Руските пари действително биха могли да предотвратят фалита на Кипър, но това може да забие още един пирон в ковчега на отношенията между Никозия и Брюксел, каза още тя.

“Не вярваме, че отрицателният вот трябва да се приема като отхвърляне на спасителния план за Кипър. Банките остават затворени и ние очакваме ново предложение през следващите 24 часа”, коментира Василий Серебряков, валутен стратег в BNP Paribas.

Данъчното облагане за вложителите в банките в Кипър може и да изглежда твърде пресилена стъпка, но спецификите на банковата система на страната налагат подобно решение. Активите и пасивите на банковата система на острова са около 800% от брутния вътрешен продукт (БВП), а публичният към края на миналата година достигна 85% от БВП.

Късно снощи Европейската централна банка (ЕЦБ) обеща да осигури ликвидност за банките в Кипър докато се постигне компромисно споразумение във връзка със спасителния план за страната. Провалът обаче ще доведе до много негативни последствия, включително ще постави въпроса за членството на страната в еврозоната.

Анализатори препоръчват европейските политици да направят спешна и точна оценка на натиска, който да се оказва върху Кипър, за да се осигури стабилността на еврозоната. Същевременно ситуацията се възприема и като тест за Германия, която настоява за политика на строги икономии и бюджетна дисциплина.

Ако въпреки всички противоречия все пак споразумението за спасяването на Кипър мине без значителни последствия за еврозоната, тогава Германия ще утвърди този подход, пише New York Times. Ако обаче това не се случи и единството на еврозоната се разбие, то тогава ще се окаже, че Германия и съюзниците й са надценили картите, които извадиха на масата.