Капка в морето

Вълко Вълков,
бивш ръководител движение
и бивш зам.-министър на транспорта

Железничарската професия е извънредно тежка, трудна, високоотговорна и рискова. Протича при сложна оперативна обстановка на денонощието. Изисква се висока техническа дисциплина по цялата верига на превозния процес. Нощните дежурства продължават 12 часа. Като ръководител по движението в Искърското дефиле през нощното дежурство най-опасният за мен психологически момент беше времето от 3 до 4 часа през нощта. Непоносима умора.
Железничарите отговарят за хиляди човешки съдби. Сега денонощно се превозват по железопътния транспорт над 80 хил. пътници, а преди промяната (1989 г.) - над 300 хиляди. И не случайно още преди век се въвеждат социални придобивки за тях. Тези придобивки са притегателна сила за набиране на лица с необходимия интелект за железничарската професия. Тази професия става престижна. По времето на фашизма и социализма железничарите ползват правото на безплатно униформено облекло и безплатни жилища от специалния фонд на БДЖ в района на гарите. Разполагаха със свои болници в големите възлови гари. За съжаление по време на прехода тези значими социални придобивки бяха отнети. Останаха само социалните придобивки за ползване на безплатни пътувания на железничарите по жп транспорт. Такова право имат и пенсионерите със стаж над 15 г. в системата на БДЖ. Сега се предлага да бъдат отнети и тези последни социални придобивки. По-голямата част от пенсионерите не са получавали никакви допълнителни заплати (бонуси) при пенсионирането си.
Необходимо е да се посочи, че това поколение железничари-пенсионери проведоха голямата модернизация и реконструкция в железопътния транспорт. Парната тяга, стрелочните кабини в гарите и спирачите във влаковете отидоха в архивите на историята. Извърши се електрификация и удвояване на основните железопътни направления, въведоха се в експлоатация маршрутно-релейни централизации в гарите, диспечерски централизации, гърбични автоматични централизации в разпределителните гари, автоматизирани системи за управление на влаковото движение в участъка София - Пловдив (156 км) и др. Подменен беше целият подвижен състав. И вместо за това - признание и уважение към железничарите-пенсионери, сега се предлага те да бъдат унизени и обидени. Във връзка с това в публичното пространство се пуснаха в тираж едни измислени и неверни данни за издадените карти и загубите от това. Това е недостойно и неморално. С това държавните институции и обществото се въвеждат в голяма заблуда. Затова е необходимо през първото тримесечие на 2013 г. да се проведат наблюдения за броя на безплатно пътуващите железничари по релации, категории на влакове и пропуснатите от това приходи. Това ще бъде капка в морето.
На тази база предлагам да се приеме решение по този социален проблем от транспортното министерство, синдикатите и инициативния комитет на железничарите-пенсионери.
Между другото, само ще маркирам, че в скандинавските страни (примерно Швеция и Дания) функционира т. нар. социална пазарна икономика. Там образованието и здравеопазването са безплатни, но това е друга тема.