Капацитетът на сивите персони

Документален памфлет
Славчо КЪНЧЕВ*

Ние никога не живеем,
ние само се надяваме,
че ще живеем. По-голямата
част от хората умират,
без да са живели.

Волтер (1694-1778), френски писател и публицист

Ето как в пет реда е разказано повече за света, отколкото във всичките пророчества на Мишел дьо Нострадамус. А прозрението Волтерово, погледнато под какъвто и да е ъгъл: дали като тонизираща прогноза за просперитет и благоденствие, но с обратен знак; или изтълкувано в качеството му на романтична епитафия в аванс върху актовете за раждане, е масово щамповано от социалната матрица по паралели и меридиани. Към днешна дата - два века и половина след появата му. И, уви! - и утрешна. Навсякъде, където достига капиталотворната радиация на строя, носещ същото име, родено от финикийските знаци.
Но както е възможно да пасе и черна овца в бялото стадо, така се намира и бяла овца във ваклото стадо. Факт е, че бялата овца, поне върху европейския континент, е България. Е, че нали и древните гърци са казвали: "Панта рей, панта кай оуден меней", сиреч "Всичко тече, всичко се променя и нищо не остава неизменно". Правилно!... Та, значи, точно тук, в България, мнозинството от населението, чрез много напън и не по-малко усилия, не негови, беше извадено от състоянието на неживеене, а на едно пасторално надяване, в блок "А", и беше прехвърлено кажи-речи вкупом в блок "Б", където можеше да живее. Е, вярно, без да се надява, а точно обратното.
Някому тези блок "А" и блок "Б" вероятно напомнят романа на Ерих Мария Ремарк "Искрица живот" за нацистките концлагери, където обитателите им например ги хранеха със супа от картофени обелки, често също ги хапеха и кучета, макар и не бездомни, но расови и специално обучени за целта, ала съвпадението няма нищо общо с каквато и да е художествена измислица. И ако шер папа на лицето с инициали С.С., популярен у нас като "Главният колекционер на държавни имоти: дворци, резиденции, гори и какво ли не още, което от спътникова височина да изглежда по-голямо от човешка длан", е имал за хоби да кара парен влак и надува свирката му по завоите, то понеже г-нът Борисов от Банкя не е креслив фукльо, а мъж и половина още от времето, когато е носил само къси панталонки, то вече близо четири години, неуморно, в работно и извънработно време, насън и наяве, не се занимава с ала-бала по релсите, подобно на коронования татко на бившия си шеф, а трамбова с валяка на действителността живота на своите съграждани. Като множи броя на сънародниците си, чийто финансов брояч се върти най-бързо, но в обратна посока. Но нали е персона, която твърде много цени истината, той я спестява в своите автодиалози по темата "икономика".
И тези

магистрали на смачканото човешко достойнство

ненаплискани с калайдисаните менчета, непоръсвани с росни китки и най-паче недокладвани на гледающата публика с помпозни репортажи от Борисово угодните телевизионери, са всеки ден с по-многоброен човекопоток, отколкото другите, нанизани върху гирляндата на ГЕРБословието. Получило и неоспоримо международно признание: България е начело в европейската класация за държава с най-висок процент от населението под екзистенц минимума.
Както е известно обаче от историческите хроники, Питагор е успял да докаже правотата на теоремата си не понеже е бил добър математик, а защото превъзходно е водил юмручни боеве. Като го взема за вечен пример, Бойко Борисов от Банкя започва да се натяга в сторундов мач със злата Фортуна на България, чиито и майка, и баща е БСП. И да напомпа българското население с много вяра в SOS-мисията на ГЕРБ, в очистването на България от "червените боклуци". А беше време, когато тия две страни - Бойко Борисов и "новите демократи" - не само че не се почитаха, но и не можеха да се понасят. Поради което Борисов се разведе с МВР без думичката "конграчюлейшънс", само и само да не се бъркат във вътрешните работи на сърцето му, бронирано с комунистическия партбилет.
Деликатно намекнахме, че убежденията на нашия херой са закалени с твърдост и праволинейност на хамелеон, но само го намекнахме. Той пък изящно го показа, изминавайки твърдо и праволинейно пътя от едната до другата страна на барикадата... Е, в живота е като във футбола. Важно е да излезеш на свободно пространство.
Сега г-н Борисов от Банкя си спомня с девичи свян за време оно, когато си фантазираше, че всичко, което хвърчи, се яде. И е изтерзан от собственото си безхаберие как е проспал, че уж мирният атом всъщност си се разхожда край Белене, грабнал финансов сатър в ръка. И дебне как да накълца на пържоли българската икономика. С която после да нахрани кръвожадния руски медвед.
И докато лявото полукълбо на Винету Младши от племето ГЕРБ се прицелва как да впримчи в ласото противодържавната идея за строеж на АЕЦ "Белене", то дясното полукълбо в главата му на три смени решава ребуса на останалите неотложни проблеми.

Как да се намали безработицата в страната

ако монополистите никак не покачват цените си. И то когато населението й е слабо грамотно в областта на икономиката и вместо да оцени по достойнство и значимост само с овации теоретичните екзерсизи на капацитетите сред ГЕРБовската администрация, и най-вече тези на г-н Дянков, търси достойнството си в осигурените работни места. Творците на новата теория за "балансирания бюджет" в съавторство с големите приятели на наемната работна ръка - капиталистите, както марксистите наричат свободните предприемачи, тези, които й осигуряват работа, а понякога, често дори, и да играе на борсата (другата - за работни места), не униват от липсата на взаимност в сантиментите. Че нали всички мероприятия - и съкращаването на работните места, и повишаването на цените - се правят единствено за процъфтяването на България! И нали все пак някой трябва самопожертвователно да се нагърби с отеческата грижа за ближните! И кой друг, ако не бизнесът във фирмите от приятелския кръг на ГЕРБ?! Както е казал един англосаксонец, Уинстън Чърчил, голям приятел на класата на по-заможните и англосаксонци, и не само: "Някои смятат частното предприятие мишена за ловна стрелба (явно, че смутителите - марксисти!), други - дойна крава (ах, тези вечно недоволни работници с техните непрестанни искания за изплащане на заплатите и за повишаване на надниците!), а малцина са онези, които виждат в него кон, теглещ товар".
Малцина? Да, но не и сред господата и госпожите от администрацията на ГЕРБ. Братя и сестри от Големия орден на олигархо-партокрацията. И както се полага на люде с достойни биографии и най-важното - с успешен житейски път върху финансовото поприще, те, като едни мутанти на древногръцките титани, крепят плоския данък и пазят да не сполети деветбаловото левотресение както чиновническите заплати по високите етажи на властта, така и авоарите на госпожите и господата с благородни девизи (и словесни, и парични, особено от последните).
Ако си позволим да перифразираме една от крилатите мисли на Роналд Рейгън, бихме имали основание да заявим-изкрещим: "ГЕРБ не е решение на нашите проблеми. Самият ГЕРБ е нашият най-тежък проблем!" Понеже справедливата епитафия след кончината на ГЕРБаджийското самоуправство, с претенции за държавно управление, би била точно латинската сентенция "Nos nihil magni fеcisse, sed tantum ea, quae pro magnis habentur, minoris fecisse", сиреч "Ние не направихме нищо велико, но само обезценихме това, което беше считано за велико".
Капацитетът на сивите персони...

--------------
*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България