Капан за бедност

Читател, който прочел написаното от ДУМА за пенсиите, каза, че у нас пенсионерите не емигрират, те измират. И попита дали е държавна политика това отношение към възрастните и парите им. Със същия успех всеки ще се запита и дали не е държавна политика да докараш младите до емиграция? С всички "добри" намерения на книга за достоен живот, работа по призвание, дом и семейство... Но тези добри намерения на практика показват уродливия лик на социалната политика на управляващите, които са забравили род и родина. Иначе щяха ли да посягат с намеренията си за промени в Кодекса на труда и към права на работещите, извоювани още в ХІХ век. 

На въпрос, свързан с премахване на надбавките за трудов стаж, трима от всеки четирима анкетирани в проучване на агенция АФИС, не одобряват тази промяна. Това показва, че без антагонизъм младите приемат махането на надбавките на по-опитните си колеги като дискриминация. Анкетата показва негативно отношение и към видовете "гъвкави" договори за работа на повикване, мечта на много работодатели, които само ще свалят още повече цената на труда. Причината е, че временната заетост с плаващо работно време се превръща в капан за дългове и бедност. Доказано е от практиката по света, има протести в различни страни, където това се прилага.  55% от пълнолетните българи не одобряват тази идея. 54% не одобряват и двойното увеличение на извънредния труд. Идеята "8 часа труд, 8 часа сън, 8 часа свободно време" е минималното искане, от което тръгва в последната четвъртина на ХІХ век световното работническо движение. Нейното осъществяване структурираше начина на живот през ХХ век, при което огромното мнозинство от наемните работници се ползваше от благата на цивилизацията, припомня АФИС. Същото важи за "прогресивните" инициативи за създаване на социално дъно от работещи бедни, за които са петимни големите от индустриалния капитал. То и индустрия няма, но това е друга тема.