Калоян Паргов: Шофьорите в столичния транспорт са съвременни роби

Калоян ПАРГОВ е роден на 13 юли 1977 г. Завършил е Втора английска езикова гимназия с английски и испански език. Висшето си образование получава в УНСС със специалност "Международни отношения". Магистър е по "Европейска интеграция". Асистент е във Висшето училище по застраховане и финанси. Председател е на Градския съвет на БСП в София и на групата общински съветници от "БСП Лява България" в Столичния общински съвет. Член е на Изпълнителното бюро на партията.

- Г-н Паргов, през последните седмици работещите в градския транспорт в София изразиха недоволството си от лоши условия на труд и извънредни часове, които вземат в противоречие с Кодекса на труда. Направиха и символичен протест и настояват за среща с кмета Йорданка Фандъкова. Какво се случва в транспорта в момента? 

- Случващото се в столичния градски транспорт е показателно за това, което се става в нашата държава. Нашата роля - на опозиция, е да принудим управляващите да си свършат работата, за която са избрани. А като заместник-председател на комисията по транспорт в СОС, моята работа е да съм коректив. В столичния градски транспорт има проблеми и затова работещите в тази сфера дойдоха при нас, споделиха ги и поискаха помощ. А ние търсим начини да ги разрешим. Съвременното робство се изразява в това например да си принуден да работиш извънредно, при това в лоши условия, за да може да се препитаваш. Кой от тези показатели не е налице в столичния градски транспорт, за да не можем да наречем работещите там съвременни роби?!

- Защо през последните години проблемите на работещите в транспорта като че ли оставаха скрити, за да се стигне сега до остри реакции за натрупаните неразрешени въпроси? 

- Проблемите в градския транспорт се трупат от години, а в последните напрежението ескалира. Основната причина за това е недостигът на шофьори. В последните седмици стана ясно, че условията на труд са ужасни, шофьорите са принудени да взимат извънредни часове в разрез с разпоредбите в Кодекса на труда, заплащането е ниско. Всички тези негативни фактори неизбежно водят до липса на желаещи да работят в градския транспорт. Професията е много тежка и отговорна. Когато не е адекватно заплатена, условията на труд не са добри, а шофьорите са подложени на огромен стрес и по никакъв начин не са защитени, няма как да има наплив от желаещи да я упражняват. Така се стигна до символичния протест с жълти жилетки и подписката, която направиха над 1200 шофьори. Не са верни твърденията на кмета Фандъкова и на управляващите транспорта в Столичната община, че шофьорите взимат по 1800 лева заплата. Когато дойдоха при нас да търсят помощ, те показаха фишовете си. Основната им заплата е наполовина от тази сума. Всичките тези факти бяха замитани под килима дълго време, но беше ясно, че в един момент ще лъснат. А кметът Фандъкова вече няма къде да се скрие. Трябва да признае, че има проблеми и да започне да ги решава. В противен случай има огромна опасност транспортната услуга за софиянци рязко да се влоши. Зачестилите инциденти с шофьори и работещи в транспорта са доказателство, че положението е достигнало критична точка. 

- Работещите в сферата настояват от няколко дни и за среща с кмета. Защо отказва да се срещне с шофьорите?

- И аз това питам. Въпросът за липсата на социален диалог с тези хора стои без отговор. Истината е, че няма как Фандъкова да не поеме лично отговорността и да се срещне с работещите в транспорта. Очаквам да има такава среща и тя да поеме конкретни ангажименти, които да удовлетворяват работещите в сектора. След като Столичната община изпраща парламентьор в лицето на Екатерина Йорданова, очаквано все още няма решение. Тя се провали, тъй като не е ясно от коя позиция се изявява - като председател на комисията по транспорт в СОС или като председател на транспортен синдикат. Протестиращите шофьори поставиха своите искания преди две седмици. Затова очаквам още тези дни ясни срокове за решаване на проблемите - подобряване на санитарно-битовите условия на крайните спирки, оптимизация на разписанията и достатъчно време за почивка на шофьорите между отделните курсове, месечни и седмични графици за работа и почивка, осигуряващи задължителните по Кодекс на труда междусменни и седмични почивки.

- В последните десетина дни все пак кметът обърна внимание на проблемите в транспорта и направи няколко изявления.

- В общите приказки на кмета пролича опит за замазване на положението. Не видях никакви решения да произлизат от действията й. Ако наистина искаше да направи нещо полезно за шофьорите, щеше да посочи срок, в който да бъдат подобрени санитарно-битовите условия, промяна на разписанията така, че да има нормално време за почивка, оптимизация на маршрутната мрежа... Има достатъчно ясни и конкретни теми, по които може да започне работа транспортна комисия, заедно с ръководството на ЦГМ и на транспортните дружества. Това симулиране на дейност от страна на управляващите в Столичната община за никого не е полезно. Основна точка е повишаване на работната заплата. Тази година трябва да има още едно увеличение. При милиард и половина бюджет на Столична община да кажеш на хората от транспорта, че няма пари за решаване на проблемите, е, меко казано, нелепо.

- През миналата седмица видяхме, че при добро желание, проблемите може да бъдат решени. Вие показахте ремонтирана тоалетна на последната спирка на тролей 1 при Пета градска болница.

- Видяхме, че при добра воля проблемите наистина може да бъдат решени бързо. Очевидно въпросът не е нито до недостиг на средства, нито до кой знае каква трудност при изпълнението, а е до желание. Видяхме също, че управляващите от ГЕРБ в столицата работят за гражданите само тогава, когато са подложени на сериозен натиск. Не мога да приема този стил на управление за нормален. Санитарно-битовите условия не са лукс, а основно задължение на работодателя. В интерес на истината, очаквах да се случат така нещата. В последните години мога да посоча много подобни примери. 

- Къде е мястото все пак на синдикатите в тази ситуация? Измъкват ли се, бягат ли те от ставащото?

- При синдикатите ми намирисва и на гузна съвест, заради недостатъчно добре защитените интереси на работниците. Упреците им са неоснователни. В никакъв случай Градската организация на БСП и групата общински съветници не са си поставили за цел да правят трети синдикат, започвайки от транспорта. Това не е наша работа. Но е наша работа като опозиция, когато има проблем, ние да го поставяме и да търсим, да изискваме от управляващите да го решават. И няма как да приемем опита да се омаловажи ставащото в транспорта, като го наричат политически пиар или предизборна кампания. Когато хора умират на работното си място, да говориш за това нещастно събитие като за пиар и кампания е политически цинизъм.

- Кои са най-спешните за разрешаване проблеми и ще се стигне ли според вас до ефективни протести в бранша?

- Искрено се надявам да не се стигне до ефективни протести в градския транспорт. Ще направим всичко възможно да принудим управляващите да започнат да изпълняват исканията на шофьорите. Не бих искал, заради ината, упорството и вироглавството на управляващите в столицата, работещите в транспорта да блокират града. Ние от години предлагаме да бъдат преразгледани транспортната задача, разписанията и графиците за работа в градския транспорт, за да бъдат намерени нужният баланс и удовлетвореност както на работещите в сектора, така и на пътниците. Ако шофьорите са принудени да работят до изтощение, това ще доведе до некачествена услуга за гражданите. Нещо повече, това е сериозна опасност за живота и здравето на хората, които ползват градския транспорт, сигурността им е подложена на риск. Сама разбирате, че тази отговорност е голяма. Изисква се ресурс, но пари има и при добро желание може да се намери решение. Ще се даде възможност да бъде попълнен кадровият състав.  А това ще е глътка въздух за транспорта в София. Пак казвам - вече видяхме, че резултат може да бъде постигнат, стига да има желание.