Какво носи у нас заниманието с политика?

Проф. д.т.н. Младен Георгиев

За да имат добро самочувствие, хората се стараят да станат известни и уважавани. За да реализират тези свои желания, пред тях се разкриват две възможности. Първата е човек чрез много добро образование и трудолюбие да натрупа такъв интелектуален и общественополезен потенциал, благодарение на който да стане известен и всеобщо уважаван специалист по даден въпрос. Този път е много труден, рискован и относително малко са хората, които успяват да го изминат успешно.

Втората възможност е много по-лесна и реална за хора, които не се отличават с особен интелект - това е областта на политиката. През изминалите 30 години в това занимание непрекъснато навлизат и се издигат случайни, неизвестни личности, хора с ограничени възможности. Те са съгласни да бъдат в необходимата степен послушни на своите началници, само и само да получат колкото може по-висок политически пост, който ще им осигури достъп до микрофоните в телевизията, в радиото и пресата, което от своя страна може буквално за дни да ги направи известни. А тази нова властова позиция и обществено положение откриват и възможност за рязко повишаване на тяхното материално благосъстояние.

Тази действителност, която интелигентният български гражданин непрекъснато наблюдава и осмисля, го отблъсква от така организираната политическа дейност и от нейните изпълнители - политиците. Това, разбира се, не означава, че не може да има и няма политици с изключителен интелектуален потенциал, чиито заслуги пред обществото се помнят и изучават дълго след тяхната смърт. Да си спомним имена от последното столетие като тези на Уинстън Чърчил, Андрей Сахаров, Вацлав Хавел...

Огромната маса от съвременните български политици не се ръководят от някакви реални национални интереси. Тяхното желание е да заемат колкото може по-изгодно място в онзи сектор на политическото пространство, където все още има свободни ръководни места. Ако тези места вече са заети, следващата възможност на такива хора е да лансират пред обществото някаква по същество маловажна и второстепенна идея, която би могла сред достатъчно зомбираното от медиите население да им събере определено количество поддръжници, които ще ги възприемат като политически ръководители. Факт е, че по този път се стигна до абсурдната ситуация в малка България да има регистрирани 426 политически партии!

 Ако човек се обърне към действителността в България по времето на прословутия "преход", ще се учуди на огромната армия от политици, която поради своята обществена непригодност упорито и системно забавя развитието на нашата страна и е причина за нейната изостаналост. Случайни хора без необходимия всенароден авторитет могат да заемат най-високи държавни постове. Резултатът е налице: съсипано селско стопанство, ликвидирана промишленост, разпадащо се здравеопазване, западащо образование, ненужна наука, демографска катастрофа и т.н. - както се казва: "мила родна картина". 

България спешно има нужда от организирането на действащо гражданско общество, от активизирането на ума и духа на нацията, на можещите, които обективно да оценят сегашното състояние на страната, да обединят нейното население, да предложат реални и полезни проекти, изпълнението на които ще даде възможност да достигнем нивото на развитите европейски държави.