Какви лидери искаме?

Проф. Орлин ЗАГОРОВ

Азбучна истина, завещана от хилядолетната мъдрост, гласи, че демокрацията предполага висока политическа и нравствена култура. Една от основните причини за податливостта на електората към манипулация е липсата на споделена от повечето българи представа за достойни за народното доверие лидери и легитимираната от тях обществена идея. Наличието на стотици партии, скорострелно скалъпени, начело с инфантилни лидери, превръща обществото в конгломерат от претенденти за властта, лишени от устойчива идеологическа идентичност. В резултат на това бързо се размазват границите между "лявото" и "дясното", капиталистическото и социалистическото, либералното и консервативното, демократичното и тоталитарното, парламентарното и авторитарното, светското и теократичното. Като в някакъв маскарад истинските лица остават в сянка, а онова, което сме очаквали, изчезва в мъгливата политическа фразеология и отново пред нас се изправя тъмната фигура на мизерията, корупцията и чудовищната социална несправедливост. И в крайна сметка народът отново се оказва в ситуация на

"война на всички против всички"

Това се дължи не на недостатъците на исторически утвърдените идеологически системи, а на незрелостта и инфантилността на претендентите за власт.
Вече две десетилетия страната ни изживява апокалипсиса на една чудовищна контрареволюция. Някои наричат това преход към демокрация.  Всъщност при тези условия индивидът фактически е лишен от свободата на своя избор и затова е готов да предлага своя вот на всеки, който му обещава повече финикийски знаци или дори срещу мизерно количество хранителни продукти, а гласува за съвсем друг, ако бъде оставен да прояви свободно волеизявление. Така всеки път изборите се превръщат в панаир на наддаване за поругани ценности и човешко достойнство. А без тях няма действителна демокрация и вместо нея в структурите на властта брутално се настаняват демагогията, корупцията, плутокрацията и олигархията, чиято съвкупност е равна на беззаконие, хаос и хищнически нрави. 
За да се избегне това, народът като цяло се нуждае от ясна представа за смисъла на своя избор, а кандидатът за власт - от адекватна политическа, идеологическа и морална идентификация. В това, струва ми се, се състои и реалността на демокрацията.
Истинска демокрация днес е възможна, ако управляващите са носители на устойчиви ценности, принципи, добродетели, чийто практически израз са:    
* Идеята за социална справедливост, извоювала върховенство над егоистични, етнически, племенни, родови, религиозни, партийни, съсловни и т.н. интереси и мотиви в дейността на нацията като цяло, на държавата и нейните институции.
* Националният идеал, който заема трайно място в духовната нагласа на гражданите на страната и им позволява да изградят представа за България с хуманистичен модел на развитие и стремежи за единна, силна, енергична, свободна и независима нация - една България с респектираща икономическа мощ и общо благоденствие, разгърнат духовен потенциал, спокойна, с естествена гравитация към европейска и славянска духовност и цивилизационна идентичност, зона на толерантност на Балканите, с авторитетни държавници и тачени в света творци, с богат и благоденстващ народ, с независим национален дух; една България, влизаща в новото хилядолетие като уважаван съдружник на Европейската общност, който се радва на обществена уредба, основана на социалната справедливост и на националната демокрация.
* Национално достойнство, въздигнато в принцип на общественото и семейното възпитание на поколенията.
* Модерна концепция за нацията като социокултурна общност, при която етническите, религиозните и културно-битовите различия между гражданите се зачитат и се разглеждат като израз на вътрешно многообразие на общата духовна идентичност.
* Национална икономика, хармонично съчетаваща в себе си предимствата на всички форми на собственост, недопускаща конкуренция, лишена от принципа за социална справедливост и изключваща богатите да стават все по-богати, а бедните - да остават все бедни. Тази икономика гарантира богатството да бъде изключително плод на честно трудолюбие, предприемчивост, дисциплина, риск и активност, а не на кражба, експлоатация, грабеж, корупция и измами. Икономиката позволява максималното оползотворяване на производителните сили чрез иновация и технологична модернизация.
* Социално-икономическата легитимност на държавата, основаваща се на конвергенцията на най-доброто от социализма и капитализма в съчетание с научно-техническата революция и социалната справедливост. Основен неин принцип е гарантиране на устойчиво развитие.
* Високо развито екологическо съзнание.
* Историческа памет и културно наследство, въздигнати във висша ценност на националната идентичност.
* Национална политика, отхвърляща всеки опит за спекулация с етническото самосъзнание и вероизповеданието на гражданите с цел формиране у тях на чуждо национално съзнание.
* Държавници, управници и политици, възпитани в духа на националните идеали, откърмени с духовните ценности на българската нация, израснали в среда, формирала у тях национално мислене, преклонение и осъзната привързаност към специфичните духовни ценности на нацията.
Би било целесъобразно за

морален кодекс на съвременния български политик

да се утвърди посланието на цариградския патриарх Фотий до княз Борис като духовно-идеологическа основа на новата Дунавска България през 865 г. Това послание запазва и днес своята актуалност, защото съдържа непреходни ценности и добродетели на истинския лидер. То превръща патриарх Фотий в европейски Конфуций, от чиито послания вече 2500 години се ръководи проспериращ Китай.
Ето какво изисква патриарх Фотий от всеки, който поема върху себе си отговорността да служи на своя народ.
1. През целия си живот човек трябва да се учи на благоразумие. А това той би постигнал, ако си спомня и изучава делата на по-старите, ако се среща и разговаря с разумни люде и ако добие опитност да върши през живота си само онова, което е нужно.
2. Не бива да бързаш, когато говориш. Неуместната бързина е свойствена на блъснат и налудничав човек. Тя е причина да се правят големи грешки и често да се дават криви наредби.
3. Бъди безжалостен към ония, които пакостят на другите и обществото.
4. Управлявай народа си, като се опираш не на тирания, а на неговата благосклонност.
5. Наказвай поданиците си по ония закони, които са по-меки. Не трябва да се управлява с наказания, защото наказанията са свойствени не на мъдри, а на гневни люде, които щом не могат да управляват народа си благоразумно, почват лесно да наказват.
6. Трябва да се пазиш от прекалени обещания. Защото това подобава на хора, които не вдъхват голямо доверие. Те ги дават не от загриженост към народа, а от желание да добият облаги.
7. Позорно и низко е човек да говори на народа, за да му угоди. Но опасно и грешно е също да си надменен и да се държиш тежко.
8. Не върши нищо в угода дори и на приятелите си.
9. Златото развращава всичко човешко.
10. Прави добрини на поданиците си и ги пази. Защото те са нервите на властта и членовете на тялото ти. Ако те се спукат, ще загине и твоята власт.
11. Смятай, че доверието на народа е по-силно и по-здраво, отколкото оръжието, хитростта и военната хитрост.
12. Благоденствието на народа доказва, че управниците са крайно разбрани и справедливи люде.
13. Дръж ушите си отворени за онеправданите, а ги запушвай пред шпионите и клеветниците.
14. Избягвай ония, които клеветят и злорадстват.
15. За началници трябва да се назначават лица, които да са богати на всички добродетели или пък без друго са най-справедливите. И началникът трябва да вдъхва страх у ония, които вършат неправди.
16. Срамно е да бъде завладян от жени и да бъде роб на страстта оня, който властва и началства.
17. Пиянството и разкошът на началниците са корабокрушение за подчинените.
В заключение следва да се отбележи, че адекватното електорално поведение е обективен критерий за

равнището на политическата култура

не само на избирателя, но и на избраника. Културната история недвусмислено ни убеждава, че дори и най-светлата идея е обречена, когато иска да се утвърди насила, на всяка цена и с всички средства, без да търси посредничеството на нравите, навиците и убежденията, без да се опира на адекватен на самата нея нравствен идеал.
В цивилизованите общества няма по-тежко и непростимо престъпление от това да притежаваш богатство със съмнителен източник. Тоталитарно е всяко общество, което отхвърля равнопоставеността на всички форми на собственост (лична, частна, колективна, групова, кооперативна, обществена, държавна и смесена) с еднакъв морален, социален и юридически статут, ако са плод на собствен труд и не са превърнати в източник на богатство, придобито чрез експлоатация на човек от човека, кражба и корупция.
Формулата на общото благоденствие не противоречи и не ограничава правото на лична заинтересованост.
Устойчивото развитие е философското и политическото кредо на модерния свят и безусловна алтернатива на господстващия днес цивилизационен модел. В този смисъл устойчивото развитие представлява хуманистична духовност, основана на грижата на всяко поколение да остави след себе си свят по-добър, по-богат, по-толерантен, по красив, по-справедлив от този, който е заварило.