Каква я мислехме, каква стана

Кой не е преживял гнойна ангина? В моето детство тя беше нещо като... второто ми аз - изкарах ли 3 седмици без ангина, близките ми бяха готови банкет да дадат. Само че освен семейството ми имаше още един човек, който винаги при влошаване на състоянието ми беше до леглото ми - високата, слаба, с черни прави коси жена - д-р Балдева. Това продължи много години. До ден днешен в съзнанието ми образът й събира лицата, човещината и професионалните умения на всички 30 хиляди български лекари. Трудно е да си отговоря днес какво би станало с мен, моите ангини и другото ми хронично заболяване, ако не бяха всеотдайността и професионализмът на д-р Балдева. Ала днес ми е трудно да си отговоря и на много други въпроси - например как в рамките на клиничните пътеки и регулативните стандарти би се грижила д-р Балдева за пациентите си, колко ли глоби биха й наложили от касата, а колко ли лекари и болници биха "футболирали" едно хлапе с много заболявания, които не могат да се разберат коя да го довърши... И за това няма вина лекарят, още по-малко - пациентът. Остави миналото на мира, вземи от него доброто и поуката от грешките си, живей в настоящето и гледай в бъдещето, би ме посъветвал баща ми. Така и ще направя - заради здравето на повече от 7 милиона българи. И все пак какво се случи през тази година?

С чужда пита - помен прави

Още в края на 2010 г. управляващите гордо се удряха в гърдите, че "за здравеопазване не били давани никога в историята толкова много пари". Е, после стана ясно, че в сметката включили и парите за общинско здравеопазване, но това е отделен въпрос. Но не е отделен въпрос фактът, че единствено това правителство се осмели да вземе 1,5 млрд. лв. от събираните 10 години здравни осигуровки на българите и така ощети най-много българското здравеопазване - христоматиен пример за това как се прави помен с чужда пита. Към това може да се добавят и 340-те милиона прехвърлени от НЗОК към МЗ (за 2012 г. ще са около 100 млн.). В същото време МЗ се отърва от снабдяването с лекарства за рак и консумативи за хемодиализа и прехвърли отговорността за това на 83 болници и диспансери. Ала през цялата година проблемите на тези хора чакаха своето решение. 

Смърт за начало и край
  
Настоящата година започна със смърт на дете, а краят й бе белязан със смърт на родилки. При това в годината, в която касата започна да плаща над 2 пъти повече на лекарите за програмата "Майчино здравеопазване"! "Лекарска грешка", произнасяха се неведнъж през годината управляващите, та дори и министърът. Властта чрез медиите методично внушаваше колко опасно нещо за здравето на хората са лекарите, но премълчаваше опасностите на системата и за лекари, и за пациенти - двете страни, които плащат все по-висока цена за липсата на промени в системата. Как да повярваш на лекар, за когото управляващите твърдят, че е некадърен и подкупен? А как да лекуваш пациент, който вярва, че го приемаш като крачещ портфейл? И защо да останеш да лекуваш в държава, която гледа на теб като на опасен престъпник и дори не ти осигурява елементарни условия за работа? И защо доброволно да приемеш ролята на изкупителната жертва на некадърността на управниците, подхвърлена на публиката?
Лекарският съюз, който навърши през 2011-а 110 г., опита поне да внесе промени в законодателството и да поиска криминализиране на нападенията над медици на работното им място. След всички обещания от управляващите, че промяната в Наказанелния кодекс "ще мине", в парламента съсловието получи поредния шамар от властта с: "Лекарите ги бият, когато закъснеят, а данъчните - когато си свършат работата и вкарат някой в затвора."
В последния месец на годината кръстоносният поход срещу докторското съсловие създаде дори абсурдната картина, в която пациентите твърдяха, че се боят да идат на лекар, а лекарите - че се боят да лекуват.

Като в брака

и в този случай има две страни, а истината е някъде по средата. И ако действително е в средата, значи има по 50% нещо вярно и в двете твърдения. Щом се стигне до подобна ситуация, тя е повече от кризисна, а системата колабира. Всъщност някой броил ли е колко пъти през последните 2-3 години в някой вестник са били публикувани писма, с които пациенти благодарят на лекарите си? А преди години това беше редовна практика. Чия е вината за това? Пак ли на медиите?
Въпреки че през всичките дни на годината се повтаряше изразът "реформа в здравеопазването", тя не се случи. Нещо повече - само дни преди края на годината финансовият министър и реформатор на българското здравеопазване си призна, че реформа и догодина няма да има. Не че ние - ползвателите на медицински услуги, както и изпълнителите на медицинска помощ не го разбрахме, но си е друго, когато ти го каже ковчежникът на държавата. 

Узаконяване на нередното

Първата за годината стъпка на кабинета бе да сложи таван на парите, които хората дават за т.нар. избор на екип. Защото имало болници, които вземали и по 10 хил. лв. от пациентите за това. Така правителствената на пръв поглед загриженост за гражданите се превърна в узаконяване на доплащането за лечение. Все пак "таванът" създаде проблеми на големите болници и към края на годината някои дори си признаха, че парите им намалели заради въпросното ограничаване на сумите за "избор". Все пак оказа се, че за 11 месеца само 1,5% от пациентите са си избрали лекар или екип. 
2 февруари 2011 г. може да се приеме за рождена дата на Националната здравна карта. Тя преброи, че у нас има с 427 повече болнични легла от необходимия пределен брой 43 984, както и това, че наличните легла са неравномерно разпределени. И какво от това?
Тогава се оказа, че само 1/4 от болниците са с най-ниско ниво на компетентност и здравното ведомство се опита да "развенчае мита" за нуждата от затваряне на малки болници. Но към края на годината се оказа, че болшинството от случаите, нарочени за лекарски грешки, са станали в останалите 3/4 от болниците, които са с високо и най-високо ниво на компетентност. И пак в края на годината се оказа, че всъщност не е напълно развенчан "митът" за затваряне на болници, защото все пак властта се връща към старата си идея от догодина касата да сключва договори с... не всички болници. Ала как ще избира партньорите си? От Сдружението на общински болници вече в прав текст си казаха, че НРД 2012 така е направен, та да няма достатъчно пари за малките общински болници.
Междувременно пациентски организации осъдиха "избора" на представители в областните комисии за въпросната карта и се оказа, че на практика тя всъщност не е съвсем законна. Следвайки старото българско правило

всяко чудо за 3 дни

управляващите не обърнаха внимание на тази подробност и продължиха да работят по споменатата карта. Ала не продължи 3 дни искането на пациентски организации шефките на Изпълнителната агенция по трансплантациите Теодора Джалева и на Център "Фонд за трансплантации" София Мутафчийска да подадат оставки заради некомпетентност и несправяне със задълженията си. В началото на май правителството закри фонда. Същият, който бе създаден година и 10 месеца по-рано спонтанно по идея на премиера Борисов, който очевидно вярваше, че фондът сам по себе си може и да осигурява донори, и да прави трансплантации. Уви! И тази му детска мечта рухна пред очите му. Общо взето през т.г. кадровият кадрил в системата се ограничи до оставките на ръководителките на двете структури и до оставката на един зам.-министър.

За важното - откровено тайно

В края на юли Министерският съвет реши България да купи австралийската класификационна система за диагностично свързани групи. На закрито заседание на здравната комисия на 17 ноември бе обсъден законопроектът, с който ще се ратифицира договор между здравните министерства на България и Австралия за класификационната система AR-DRG. А на закрито заседание на 14 декември Народното събрание ратифицира на второ четене договора на страната ни с Австралия за употреба на системата. Договорът за лиценз между Департамента по здравеопазване и застаряване на Австралия и българското здравно министерство е сключен на 4 ноември 2011 г., но самите договорености са класифицирани с гриф за сигурност "поверително". За въвеждането на диагностично свързаните групи се предвижда финансиране от 3 млн. лв.


Откриване на топлата вода

През март Световната банка направи свое откритие за живота на българите: всяко 5-о бедно българско семейство вече не ходи на доктор дори когато има нужда от медицинска помощ, всеки 3-и нашенец с ниски доходи, както и 7% от хората с прилични доходи не купуват лекарствата си, защото парите им не стигат за това. Два месеца по-късно европейското бюро на Световната здравна организация направи свое откритие за българското здравеопазване: българските пациенти харчат най-много пари за здраве от всички европейци - съотношението между частните разходи за здраве и осигуровките е 43:57, докато в повечето европейски страни то е 25:75. Така до края на годината, когато излезе на бял свят друга констатация: всеки 20-и българин е доволен от системата на здравеопазване, а 10 пъти повече са недоволните. Така се оказа, че българите оглавяват класацията сред 33 европейски страни по негативно отношение към здравната система. Може би е нормална реакция, защото европейско проучване отпреди 2-3 години показа, че най-враждебната към болните здравна система на Стария континет е българската. И днес, в навечерието на новата 2012 г., нашенецът слага пак в дъното на класациите и здравния министър, и ресора му - последния месец от годината д-р Константинов регистрира одобрение от 7,1% и неодобрение от 23,6%, сочат данни от социологическо проучване.

Здравнонеосигурените

се превърнаха в константна неизвестна в уравненията на родното здравеопазване. През т.г. "бройката" им варираше от 900 хил. до 2 млн. в зависимост кой кога и къде прави изказването. Факт е обаче, че министърът е обсъждал с НАП възможността за конфискуване на имуществото на хора, които не плащат здравните си вноски... Недостатъчните пари в системата често се обясняват с големия брой на здравнонеосигурените, но само преди дни шефът на НАП обяви, че данъчната институция преизпълнява с около 2 млн. лв. планираните приходи от здравноосигурителни вноски за тази година!
Иска ми се да кажа: "Събитието в здравеопазването през 2011 г. беше..." Но уви! Всъщност събитието на годината беше, че нямаше събитие. Нямаше и помен от промени към по-добро. Все пак да не забравяме, че миналата година по това време самият здравен министър заяви, че не се очакват драстични промени в българското здравеопазване през 2011 г. Очевидно е бил предупреден, че в един мандат ще е прекалено да бъдат сменени трима министри.
Единствената положителна досега инициатива май остава забраната на тютюнопушенето на обществени места. Остава да чакаме отговор на въпроса дали и този път правителството няма да се огъне пред бизнеса?

Какво ни очаква през 2012 г.?

Може би нещо, което би направило с една идея по-достоен живота на хората, които изживяват последните си дни в хоспис, а на близките им - по-поносими цени на услугите. От догодина за пръв път хосписите ще могат да сключват договор с НЗОК.
Не е изключено да бъде осъществена поредната изречена напосоки и набързо идея - за преминаването на Спешната помощ към областните болници.
"Какъвто и да е воят, каквато и да е съпротивата, както сме почнали, барем да знаем, че сме довършили", отсече преди дни премиерът и нареди ведомствените болници да бъдат преструктурирани като търговски дружества. 
На онкоболните може да се наложи да доплащат през 2012 г., прогнозират пациентски организации, запознали се с нови разчети на НЗОК и БЛС, според които една клинична пътека се дели на 2. А това води до намаляване на дейностите с 13%, а на цената - между 2 и 4 пъти. Сиреч, геноцидът над раковоболните ще продължи и догодина.
Радостта от "свободния" достъп до специалист се превръща в

нож с много остриета

Обещаващата новост, която се въвежда с НРД 2012, бързо може да покаже рогата си, защото специалистите също имат ограничен брой направления за изследвания. И най-логичното е да ги пазят за пациентите, които са си платили за преглед. Тогава ще бъдат противопоставени не само общопрактикуващи лекари и специалисти, но и заможни, и бедни пациенти.
При главоломно сриващата се раждаемост от началото на управлението на ГЕРБ, прогресивно увеличаващата се детска смъртност, повишаващата се заболеваемост от рак, съвсем очаквано е недоверието на българина в системата: 1/3 от анкетираните не вярват, че в следващите 20 години системата ще се промени към по-добро.