Какъв е турският план в Сирия?

Бора Байрактар, в. „Хюриет дейли нюз“

Докато наближаваме осмата година от сирийската гражданска война, сме свидетели на много бързи и драматични развития на терена.
Решението на САЩ за изтегляне от Сирия ще промени радикално сегашния баланс на силите. За момента турското решение за започване на операция на изток от река Ефрат, което доведе до решение на САЩ да се оттеглят, е задържано. Без съмнение Турция се готви за много по-обширна операция.
Когато погледнем картата, можем да видим, че Турция се подготвя за ограничена операция в Северна Сирия. По време на операцията „Щит на Ефрат“ през 2016 г. Турция се стремеше да достигне магистрала М4 в Сирия, която е на около 30 километра в дълбочина в Сирия, като се движи успоредно от турската граница и се простира от Алепо до иракската граница. Тъй като Турция контролираше града Ал Баб, мисията беше частично изпълнена. Отчасти защото следващият град на пътя, Манбидж, остава в ръцете на YPG-PYD, под името Военен съвет на Манбидж, свързан с терористичната организация ПКК.
Не е трудно да се предположи, че когато президентът Реджеп Тайип Ердоган сигнализира за нова операция на 12 декември, той подразбира Манбидж първо да затвори тази глава и да контролира коридора М4 на западния бряг на реката. Ето защо можем да кажем, че първоначалният план на Турция беше да се почисти коридора до магистралата М4 по цялата граница.
Ясно е, че след като претърпя най-тежката и най-системната вълна от терористични атаки в историята си през 2016 г., Турция се грижи за осигуряването на този коридор.
Турция има както структурни, така и предполагаеми проблеми, свързани със сигурността на сирийската си граница. Не е необходимо да се споменават подробно хипотетичните въпроси. Баасисткият режим загуби хватката си и северната граница не може да бъде контролирана ефективно. Въоръжените групи и терористи могат да действат по границата и да проникват в Турция. Структурният проблем възниква от времето, когато границите са били определени след Първата световна война. Границата е била начертана от победителите въпреки фактите на земята. Железопътна линия бе избрана за граница, разделяща не само градовете, но и семействата и племена между Турция и Сирия. Тази хлабава структура позволи всякакъв вид контрабанда, а именно стоки, оръжие, наркотици и трафик на хора. Не е изненадващо, че от десетилетия хората на границата преживяват от контрабанда.
Терористичните организации наскоро са използвали тази инфраструктура. Турция изглежда решена да прекрати този цикъл и ефективно да контролира и затвори границата.
През последните няколко години значително помогна стената на границата, електронните контролни системи, канавки, патрулен път и други мерки за затягане контрола на границата. Но все още налице е нуждата границата да се контролира и от другата страна.
Дните, в които хората в южните градове на Турция живееха в страх заради ракетите на „Ислямска държава“, не са толкова отдавна. През лятото на 2016 г. десетки цивилни загубиха живота си заради ракети на ИД, изстреляни от 14-15 км отвъд сирийската граница. Този страх приключи и животът им се върна към нормалното, след като Турция постави под контрол територия с операцията „Щит на Ефрат“. Същото се случи, след като Турция пое контрола над Афин с операция „Маслинена клонка“ и спря смъртоносните ракети на YPG в турския град Рейханлъ. От тази гледна точка, Манбидж е подобна цел на Турция, за да спре експлоатацията на човешките ресурси на града от YPG и целта на тази организация да я направи база за нападения срещу Турция. Така че можем просто да твърдим, че Maнбидж е приоритет в първоначалните планове на Турция.
Също така е ясно, че Турция би искала да контролира коридора до магистрала М4 в източната част на река Ефрат. Айн ал-Араб (Кобане), който е в непосредствена близост до Mюршитпинар, Тел Абяд, следващият след турския град Акчакале, и Аин Иса, който се намира точно на юг от магистралата M4, ще бъдат взети на прицел от турските въоръжени сили и Свободна сирийска армия (ССА).
Със същата логика Турция би искала да прочисти от терористични организации два съседни града - Рас ал Айн до Джейланпинар и Камишло близо до Нусайбин.
Контролът на граничната порта Файш Хабур също е приоритет. Турция също ще се насочи към гранични пунктове като Яарубуя и Ум Ярис, за да спре трафика на бойци и материали по линията Телафер, Синджар.
Всичко това са важни аргументи за възможната операция на Турция. Но след сделката между президента на САЩ Доналд Тръмп и Ердоган се отвори по-широк прозорец от рискове и възможности.
Изтеглянето на американските сили от Сирия изисква контролиране отвъд този коридор, който се опитах да дефинирам, целият триъгълник Джараблус-Джизре-Абу Камал. За да се направи това, е необходим много по-голям план и повече ресурси, отколкото Турция първоначално е обмислила. Това планиране всъщност може да съживи обещанията към сирийската опозиция, но досега не се е осъществило.
В началото на гражданската война западът формира платформата "Приятели на Сирия" в Тунис и реши да подкрепи опозицията срещу сирийския президент Башар Асад, но не успя да изпълни обещанията си в тази област. По-късно Турция се насочи в друга посока в рамките на процеса от Астана с Русия и Иран за собствената си сигурност. Сега има възможност да се обединят две инициативи.
Една зона на опозиция, която има териториална близост на изток от Ефрат, подкрепена от Турция и САЩ, ще укрепи позициите на опозицията на масата за преговори в момент, когато политическите преговори са в началото на дневния ред. С правилните дипломатически действия и процесите в Женева и Астана могат да бъдат комбинирани като по-обещаваща платформа. Основното предизвикателство тук е да се заменят кюрдските групировки в Сирийските демократични сили със ССА.
Идеята тук е да се създаде контролирана от силна опозиция зона, за да се противопостави на контролираната от Асад територия. Подкрепата политически и военно за сирийската опозиция не само ще отговори на нуждите на Турция за сигурност, но и ще засили политическата борба на отдавна изоставените сирийски опозиционни групи на значима територия.
Като не позволяват политически и военен вакуум, Турция и САЩ могат да донесат постоянен мир и баланс в Сирия след години на кървава война. Това може да звучи като Студената война за вас, но да, това може да положи основите на може би федерална Сирия, съставена от подкрепяните от Русия Баасистка Западна Сирия, лоялна към Асад, и подкрепяната от САЩ демократична Източна Сирия.

Източник: БГНЕС