29 Март 2024петък16:53 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Как Порошенко реши да стане кандидат-диктатор

Положението на Украйна още повече се влоши след керченската авантюра

/ брой: 234

автор:Георги Георгиев

visibility 2205

Датата 28 ноември, когато с втория опит украинският аналог на нашия "Държавен вестник" ("Урядовий куриер") публикува правилния указ за въвеждане на военното положение, ще влезе навеки в историята на Крим, тъй като от документа следва, че Киев е признал полуострова за част от Русия. Това гласеше една от популярните шеги, които съпътстват и в момента развитието на т.нар. Керченска криза. 

Разбира се, нищо такова не пише в документа, приет на 26 ноември от Върховната рада. В него освен всичко друго са описани и десетте области, в които се въвежда военно положение, за срок от 30 дни - Виницка, Луганска, Николаевска, Одеска, Сумска, Харковска, Черниговска, Херсонска, Донецка и Запорожска област. Крим го няма в този списък и това даде повод за шеги и закачки с геополитически привкус. Те бяха подхванати и от иначе сериозни хора като Константин Косачов, председателя на външната комисия на Съвета на федерацията, горната камара на руския парламент. В коментар за думите на Доналд Тръмп, че Русия трябва да върне на Украйна арестуваните матроси и кораби от ВМС, той каза, че тези думи на Тръмп 

са дългоочакваното признание на полуострова за част от Русия. 

"Това е тревожен сигнал за Киев, а не за Москва", написа сенаторът на страницата си във фейсбук.

Шегите са си шеги, но действително тревожните сигнали за Киев станаха все повече и все по-отчетливи. На първо място се видя, че при първото реално военно стълкновение украинските военни се предадоха без бой. Точно по същия начин, по който преди пет години техните предшественици предадоха без бой почти целия украински флот в Севастопол. Тези събития повдигат определени въпроси за моралното състояние на украинската армия, но това е проблем на Киев. 

Още един крайно тревожен сигнал за властта в Украйна е некомпетентността на местните адмирали. До момента никой от тях не е обяснил как е планирана тази операция, защо изобщо е планирана, след като предишните катери от типа "Гюрза", които са предназначени за реки, бяха доставени в пристанището Бердянск по железницата, дадена ли е заповед да не се съпротивляват и вярна ли е показаната от руските медии заповед катерите "незабелязано" да преминат пролива, за да стигнат до Бердянск. "Незабелязано". Всички сме чували вицове за "зелени чорапи", но това определено минава някои граници. 

Да не забравим и разказите на високопоставени военни 48 часа по-късно как едва ли не целият руски флот и ВВС се борили с екипажите двете героични катерчета и буксирчето, докато ги омаломощят. На този фон заявлението на командващия украинския флот адмирал Игор Воронченко, че двата катера и буксирът е трябвало да "покажат лицето на Украйна" звучи много своеобразно. Още по-интересно е неговото изявление на конференция в Киев, че Украйна ще иска от Турция да затвори Босфора за руски кораби. То издава крещяща безграмотност в морските дела от един командващ флот. Единственото, 

което извинява адмирал Воронченко, е че той е... танкист,

 нещо като адмирал-танкист, а не истински морски офицер. 

Тези въпроси са важни, защото всяка една от страните в региона на Черно море е изправена пред потенциалната заплаха да се окаже въвлечена по някакъв начин в конфликта между Украйна и Русия. А ако от едната страна има некомпетентни военни, тези рискове се увеличават много. 

Третият тревожен сигнал за Киев е поведението на западните правителства. То определено е резервирано, а от страна на Франция и Германия силно резервирано. Тези две страни се обявиха против въвеждането на допълнителни санкции срещу Русия заради инцидента в пролива, а реакцията на САЩ също не беше еднозначна. Държавният секретар Майк Помпео призова за директни преговори между Порошенко и руския му колега Владимир Путин, който, както разбрахме, не вдига дори телефона на украинеца. На дипломатически език подобни коментари показват, че САЩ не желаят да се ангажират по-дълбоко в този случай. Вашингтон и без това затъва все по-дълбоко в украинския конфликт. Президентът Доналд Тръмп отмени разговорите с Путин на срещата на Г-20 в Аржентина, но същият този Тръмп по интересен начин показа нюансите в американската позиция. Той попита в отговор на въпрос, зададен му от журналист на "Ню Йорк поуст": "Някой изобщо предупреди ли Русия, че украински военни кораби отиват в Керченския пролив?" Да, някой наистина предупреди ли Русия? 

Един от хората, които могат да отговорят, е външният министър на Украйна Павел Климкин. Но вместо компетентен дипломатически отговор, на 26 ноември пред изданието "Украинска правда" на въпрос дали е доволен от реакцията на ЕС и НАТО Климкин той каза: "Ще ви обясня защо отделни заявления са могли да ви учудят. Работата е там, че нашите приятели подготвиха и съгласуваха своите заявления преди нашите кораби да бъдат обстреляни и задържани." Моля?! От този отговор има два варианта за изводи - първият, че западните дипломати са съучастници в украинската провокация и това наистина е провокация, след като се наговарят как ще реагират на събитие, което още не се е случило. И вторият - Климкин говори глупости. Реакцията на европейските политици обаче и явното недоволство на украинската ангажирана публика от тази реакция склонява повече към втория извод. 

Украйна започва да омръзва и това се усеща. 

Българският президент Румен Радев волно или неволно обобщи мнението на вече немалка част от европейския истаблишмънт (с изключение на полско-прибалтийските обсесии спрямо Русия). Той каза миналия петък: "Европа в никакъв случай не трябва да става заложник на украинската вътрешна политика и амбиции" 

и това е най-здравомислещото нещо, 

което някой политик каза около този инцидент. Вярно е, че президентът в синхрон с други държавни ръководители поиска Русия да освободи украинските военни и задържаните катери, това в момента се поднася като консолидирана позиция на ЕС и САЩ и едва ли можем да избягаме от нея. Само че това е просто едно пожелание, което ще си остане и такова. В политиката нищо не бива да се изключва, но досегашната практика на Русия (случаят Надежда Савченко) показва, че при подобни инциденти първо има разследване, съд, започване на ефективното излежаване на присъдата и чак тогава започват сделките за размяна. Така че драмата на 20-те украински матроси, между тях и един с български произход, и техните роднини може да се проточи за дълги, дълги месеци напред. 

Четвъртият тревожен сигнал за Киев е растящото презрение в обществото към Петро Порошенко. Президентът дълго време не можеше да започне речта си в Радата, на която да поиска въвеждане на военно положение, защото не му даваха. От залата летяха обиди, които прекъсваха речта му. Такова чудо досега не е било, но причината е банална - депутатите се боят за собственото си положение, а не за демокрацията. Но и това стигна да се провали планът му за отмяна на президентските избори през март 2019 г. 

Какво е това военно положение за един месец 

като знаем, че само за задействане на бюрократичната машина са нужни поне две седмици, попита политологът Михаил Погребински. Това е някаква глупост, която само ще разгневи още повече хората, но както разказва самият Погребински, като се позовава на източници от Радата, Порошенко е бил принуден от канцлера Ангела Меркел и американците да отмени първоначалния план за 60-дневно военно положение в цялата страна. Президентът няма друг избор да се задържи на власт, след като по последните социологически прогнози той дори не отива на втори тур.

През 2014 г., рейтингът на Порошенко беше 55%, а сега е 5%. Шоколадовият олигарх и обкръжението му знаят, че ако следващият президент не се казва Порошенко, те ще бъдат разследвани до дупка за корупция, защото само така новият държавен глава ще може да спечели симпатиите на украинците. Каквото и да направи Порошенко, той пак раздели нацията - на свободни хора и хора под военно положение. 

Сега Петро Порошенко е изправен пред избора дали да плюе на западното мнение и да удължи военното положение в предимно рускоезичните райони или да си плюе на петите. Нищо чудно да направи и двете неща. 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 199

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 187

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 176

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 181

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 202

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 195

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 205

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 165

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ