Как могат да се убиват деца в една европейска държава?

Искра Баева

От Втората световна война минаха повече от седем десетилетия. А през това време в България и по света се извършиха толкова много промени, че хората постепенно забравиха какво е станалото през войната и върху какво е стъпил следвоенният свят. С особена сила забравата се отнася за толкова травматични събития като преднамереното убийство на цели семейства заедно с техните деца. В контекста на големите процеси на интерпретация на историята - припомняне на една нейна част и забравяне на друга, искам да поставя своите размисли за събитията отпреди 75 години, които трудно можем да осъзнаем и разберем, без да осмислим времето, когато са извършени. Паметното събитие е безмилостният разстрел на 18 души на различна възраст от шест семейства от село Ястребино на 20 декември 1943 г., между които са шест деца на възраст от 7 до 13 години. Тогавашните български власти оправдават подобни масови убийства с необходимостта да се борят с българското съпротивително движение, плъзнало из страната и изненадало царското правителство, разчитащо на народната подкрепа заради "реализирането на националния идеал". Тази "национална" логика се актуализира и в наши дни, когато партизанското движение и изобщо всички актове на съпротива в превърналата се в съюзник на Третия райх България се интерпретират като "национално предателство". Как обаче могат да се впишат в "защитата" на "националните интереси" убийствата на цивилни, да не говорим на деца?

За да стане ясно за какво става дума, ще изброя тях, децата: Надежда Калайджийска на 12 г. и братята й Иван на 9 г. и Стойне на 7 г., Димитринка Стоичкова на 11 г., близначките Ценка и Цветанка Янкови на 13 г. Правя го не за друго, а защото техните имена не бива да бъдат забравяни в общия поток на различни жертви на репресии. Вярно е, че през Втората световна война из цяла Европа, а и по света са извършени ужасяващи престъпления срещу невъобразим брой хора - най-големият брой от загиналите са цивилни, а именно 28 428 955 души. Към преднамерено убийство на деца се стига само в два случая - в лагерите на смъртта и при етническо прочистване на райони, предназначени за "жизнено пространство" за арийците.

Какъв е случаят с децата от Ястребино? Как можем да си го обясним? На 20 декември 1943 г. са избити всички открити членове на няколко семейства, зад което деяние прозира опитът да бъдат изличени цели родове от лицето на земята. Това обаче е другото име на геноцида. Това не е акт на борба между политически противници, а унищожаване на беззащитни цивилни от въоръжени военни. Защото убийците не са хайка садисти, уреждащи политическите си сметки, а част от редовната българска армия, чиято задача е да пази и защитава българската държава. Става дума за втора картечна рота на 19-и пехотен полк от Шумен с командир подпоручик Константин Йорданов, намиращи се под командването на полковник Иван Атанасов. Това са хората, които лепват на българската армия петното на убийци. И не ги оправдава фактът, че изпълняват заповед.

Заповедта, която войниците изпълняват, е да се ликвидират семействата на "враговете на държавата". Наистина от всяко от шестте семейства в планината е излязъл по един партизанин - Катя Богословова, Райка Дончева, Рангел Калайджийски, Димитър Янков, Стойне Стоичков, Иван Станков. Независимо, че българското партизанско движение е част от общоевропейската съпротива, за българските власти те наистина са "държавни престъпници". Но вместо да се борят със своите истински противници, властите предпочитат да направят най-лесното: да избият безпомощните им роднини. Наред с децата, жертва на този държавен тероризъм стават: 75-годишният Стойне Станков и 70-годишната му съпруга Наста, 57-годишният Рангел Дончев и 58-годишната му съпруга Мара, 50-годишният Петър Калайджийски и 48-годишната му съпруга Стоянка, 55-годишният Иван Янков и 45-годишната му съпруга Марийка, 56-годишният Петко Стоичков и 51-годишната му съпруга Лазарка, 48-годишният Димитър Богословов и 42-годишната му съпруга Станка...

През март 1943 г. Георги Димитров, ръководител на Задграничното ръководство на БКП, призовава да се засили въоръжената борба, саботажите, партизанските действия, да се действа смело, бързо, настъпателно. По ред причини населението на Североизточна България е едно от най-революционните. Видно от ред документи волята на регента Богдан Филов за борбата "с бандитите" да стане по-енергична е в основата на заповедта да се избиват не само партизаните, а и техните семейства. Това е историческият контекст, в който на 20 декември 1943 г. са избити децата и техните родители от с. Ястребино. Но въпреки чудовищния характер на престъплението то е само върхът на айсберга на държавния тероризъм. В целия район през декември е обявена блокада с участието на 5500 души, които трябва да унищожат партизанското движение и отново като не могат да се справят с партизаните, предпочитат да ликвидират техните семейства. убийствата не са резултат от садизма на един човек - подпоручик К. Йорданов (както се опитват да ни обясняват днес), а са държавна политика, чийто резултати и обществено въздействие обаче са изплашили властите. 

Как могат да се убиват деца в една европейска държава? Моят отговор е: могат да се убиват, когато държавата е напуснала хуманната основа на европейската цивилизация и когато тя е толкова озлобена и уплашена от съпротивата на собственото си население, че е готова на всичко, включително и на най-нечовешкото - убийството на деца.