Как да напишем „ёлка”?

Марина Корольова


Нека пак да поговорим за нея, за буквата Ё. Покрай тази буква, седма по ред в руската азбука, от време на време се разгарят страсти, които после пак утихват. Буквата си остава, както и преди, при това именно там и тогава, когато наистина ни е нужна. Бих се хванала на бас, че нито една друга буква от азбуката няма такъв статут – статут, който някои смятат за непълноценен, а други (както и аз) – за привилегирован.
Ё дълго време не е смятана за отделна буква и не е влизала официално в азбуката. Какво е пречело за това? В частност, тогавашното отношение към „ё-кащото” произношение като такова на парвенютата, като реч на „подлите бедняци”. За много по-културно и благородно се е смятало църковното „е-кащо” произношение. С простонародното „ё-кане” се борят и Сумароков и Тредиаковский. Революцията през 1917 г. Реформата на правописа. Декретът с подписа на народния комисар по просветата Луначарский. Сред всичко останало там пише следното: „Да се признае за желателна, но не и задължителна употребата на буквата Ё”. Така и си остава: желателна, но не и задължителна.
Следващият скок на популярността на Ё е през епохата на Сталин. Има една легенда за това, как на Сталин през 1942 г. е била представена за подпис заповед, в която фамилиите на няколко генерали са били напечатани с буквата Е, а не с Ё. Сталин уж избухнал в ярост и на следващия ден във всички статии на вестник „Правда” изведнъж се появила буквата Ё.
Сега да поговорим за това, какви са днешните правила за употреба на Ё. Според действащите правила на руския правопис и пунктуация, които в общи линии и като цяло не са променяни от 1956 г. насам, в обикновените печатни текстове буквата Ё се употребява по избор. Макар че – внимание! – по желание на автора или редактора всяка една книга може да бъде напечатана последователно с буквата Ё. Всяка една! По желание! Ето това е свободата на избора, за която няма да се уморя да повтарям. Искал е Александр Солженицин задължително да се използва Ё – и си го е използвал. Какво се препоръчва по отношение употребата на Ё в обикновени, не специално напечатани текстове? Пишете Ё, ако някоя дума може да бъде неправилно опозната, ако не е ясно коя от двете думи се има предвид: „небо” или „нёбо” (‘небе’ или ‘небце’), „летом” или „лётом” (‘през лятото’ или ‘1.моментално, бързо; 2.през лятото’), „ведро” или „вёдро” (‘кофа’ или ‘ясно време’). Не забравяйте за Ё, ако трябва да посочите правилното произношение на думата – когато се касае за някоя рядка, не много известна или с чести грешки в ударението дума: „гёзы” (‘гьози’), „флёр” (‘креп’), побасёнка (‘историйка’), новорождённый (‘новороден’).