Как Бог погали отец Илия по челото и стана чудо

"На Коледа стават чудеса" е може би сред най-употребяваните ведри изрази в навечерието на големия християнски празник Рождество Христово. И ненапразно...
ДУМА гостува на отец Илия Илиев, който служи в черквата "Свети Георги" в село Мърчаево, недалеч от София, за да си поговорим за силата на вярата, взаимопомощта, добротата... За божествената искра, която всеки от нас носи в себе си.  
Местните разказват за знаменията, които се случват в селото, откакто отец Илия вече три години служи в храма - угрижени намирали изход от неволите си, болни оздравявали. Мърчаевският поп на свой ред споделя:
- Аз, всъщност, кой знае какво не съм направил,  просто си изпълнявам свещеническите си задължения.  Ние, хората, сме свикнали, като свършим някаква работа, да очакваме похвала, а не бива да е така - категоричен е свещеникът, който още с идването си в селото бива радушно приет от мърчаевци.
Истинско чудо е, че хората тук са задружни и взаимно си помагат. Събират пари и стягат не само черквата, но и пейките, градинките...
- Всичко, каквото сме постигнали, е със средства на хората от Мърчаево. Те имат добрата воля да помагат и заради това нещата ни вървят, доверява младият духовник. Той подчертава, че дори и вещите в черквата са донесени от услужливи комшии.  
Според очевидци за една година отец Илия заедно с кмета превърнал мястото в райска градина. Майка с дете, което носи името Георги, кръстено точно в този храм, също казва топли думи за свещеника.
- Цялото село говори хубаво за него, откакто той   дойде при нас черквата разцъфна. Отвори се за хората... Всички го уважават, допълва младата жена от Мърчаево.       

Чудото не го върши човек, а Господ

Доказателство за това е и личната история на отец Илия Илиев, който навремето въобще не предполагал, че ще дойде ред да служи на Господа.    
- Нямах никаква идея, че може би някога ще стана свещеник, нито съм искал, нито съм мечтал - признава преданият на вярата поп. - Много рядко ходех на черква и то обикновено на Великден... Човек не решава просто така, че иска да се отдаде на Бог. Необходимо е призвание от Него. Има вътрешно и външно призвание. При мен се случиха и двете, разказва отец Илия, който добре се разбира и с младежите в селото. Те сега ще му помогнат да построят навеса към магерницата, за да събира хората на празници и курбани. В тази постройка, която е към черквата, се води и неделното училище, и събранията на църковното настоятелство.
На младини бъдещият духовник тренирал усърдно. Искал да става професионален спортист и да учи в Националната спортна академия, кандидатствал дори и в Полицейската академия в Симеоново. Но Господ готвил други планове за младежа.
- На 25 години се подготвях за голямо състезание и прекалих с тренировките. Неочаквано ми се парализира кракът, спомня си свещеникът, който се представя много добре на изпитите и за двете места.
Но с контузения крак вече е невъзможно да продължи обучението си, където и да е било. Лекарите не успяват да го излекуват. По същото време съдбата го среща с бъдещата му съпруга, която е студентка в Богословския факултет.
- Когато бях в болницата, единствено тя ме подкрепяше, разказва с признателност отец Илия. - Почти всичките ми приятели ме забравиха за година-две, докато бях с парализата. Попитах жена ми като бъдещ богослов какво ще ме посъветва да направя, за да оздравея. Тя каза, че трябва да дам обет пред Господа и да го изпълня. Отидох в Рилския манастир и пред иконата на Св. Иван Рилски в молитва обещах себе си на Бог - ако ме излекува, да стана свещеник, връща лентата назад мърчаевският поп. Скоро кракът му се възстановява и той изпълнява оброка си. 
- Първият учебен ден в Семинарията станах сутринта и все едно никога не съм бил парализиран - разказва свещеникът.
- Как си обяснявате това чудо? - питам с недоумение и огромен интерес отец Илия.
- С вяра и упование. Вярата сама по себе си е чудо и първа предпоставка за християнина, за да повярва в Бог. Вярата е и дар божий, не се получава наготово, убеден е духовникът, в чийто живот са ставали и други чудеса. - Самият живот е чудо. Раждането на моята дъщеря на 31 декември 2000 г. също е чудо, защото със съпругата ми не можехме да имаме деца, докато не станах дякон - добавя отецът.
Той съветва вярващите постоянно да се молят, ако искат да има полза. Бог, когато помага на някого, помага и на другите хора около него. Този човек трябва да бъде после в служба на обществото или на църквата. 

Рождество Христово

С Рождество Христово започва цикълът на християнските традиции, и това е може би най-големият празник след Възкресението.
- Не е правилно да се нарича Коледа, а Рождество Христово. Защото именно тогава честваме рождението на нашия Господ и Спасител Исус Христос - обяснява отец Илия. - Какво се случва тогава? Всевишният се ограничава до човешки размери, друг в историята не е познат, който да се смали заради нас, хората, и да дойде, и да помогне на човешкия род. Това е чудото - твърди духовникът. 
Рождество Христово е прекрасен християнски семеен  празник. Цялото семейство се събира вкъщи около трапезата - всички са заедно, докоснати от божествената искра. В очакване на необяснимото да се случи...
- Чудото на Рождество е, когато близките са заедно! И се обичат! Има взаимност и топлина. Любовта между самите хора е малката домашна черква, която ни сплотява и ни прави силни - допълва сладкодумният свещеник.
В това е и смисълът на християнството и на нашата вяра. Да отворим сърцата си към добротата, към любовта... Да бъдем по-любезни, по-търпеливи, по-човечни един с друг. Да си прощаваме... Само тогава ще се случи и чудото. Когато го очакваме!   


Отец Илия


Черквата "Свети Георги"