28 Март 2024четвъртък16:48 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Това - да, това - не

Как бе драснат кибритът на Кибритената фабрика

От Царя на кибрита през преуспяващото държавно производство край гара Костенец до фаталния край по време на Великата демокрация

/ брой: 216

автор:Михо Червенков

visibility 5891

Смята се, че първообразът на кибрита е изобретен в Китай през 577 г. по време на династията Ци. През 1270 г. кибрит е продаван свободно на пазара в китайския град Ханджоу. По-късно, през 1855 г., шведският индустриалец и химик Юхан Лундстрьом патентова кибрит във вида, който практически се ползва сега.   
Още през 1868 г., в пределите на Османската империя, е обзаведена във Видин работилница за кафкибрит, който се запалва при търкане в какъвто и да е предмет. Но тя се оказва безсилна срещу европейската конкуренция и собствениците спускат кепенците.
След Освобождението, през 1881 г., чехите Франтишек Кабърдле и Йосиф Мърквич в съдружие с неколцина самоковци с голям хъс откриват в града занаятчийска работилница за кибрит. Когато през 1887 г. Константин Иречек минава през Самоков, я нарича "малка нова фабрика за кибрит, държана от една чешко-българска компания". Фабриката съществува до 1890 г., когато поради примитивния начин за работа с химическите смеси избухва пожар и я опустошава.
През 1881 г. е роден в гр. Калмар, Швеция, Ивар Крьогер. Баща му, а преди това и дядо му, са били производители на кибрит. На младини Ивар обаче съвсем не се възхищава от фабриките, а проявява наклонност към строителното инженерство. Завършва университета в Стокхолм и се отдава на строителството. Но за предприемчивия инженер скоро родината се оказва тясна. Тръгва по света, отива в Америка, Мексико, Лондон, Канада. Едва през 1911 г. младият Крьогер се завръща в родината си и се обръща към потомственото производство - кибрита.
Баща му държи две кибритени фабрики, но общо в родината му има още 60 чужди. Понатрупал състояние, той откупува 8, а останалите с широк замах унищожава по пътя на конкуренцията.
За да принуди правителствата да отстъпват, да дават концесии и пр., Крьогер ги притиска и им отпуска заеми в периоди на бюджетни нужди. От кредитните му услуги се ползват Германия, Турция, Полша, Унгария, а също Гватемала, Еквадор, Литва. След Първата световна война, в труден период за Франция, той й отпуска заем от 75 милиона долара и доволна Франция го обявява за "Велик офицер на Почетния легион".
Фирмата, превърнала се в международен монопол, завоюва здрав контрол върху производството на кибрит в 27 страни и Ивар Крьогер с право се сдобива с името "Царят на кибрита".
Но след заглъхване на топовните гърмежи, сътресенията в икономиката и финансите силно засягат и фирмата на Крьогер. Цената на акциите му пада значително. Намиращи се в тежко положение, държавите, получили от него кредит, просрочват падежите. При така възникналата ситуация и неговата фирма е затруднена да посреща задълженията си пред Шведската народна банка. Натрупват се дългове...
Търси заем в Америка, но гаранциите, които предлага, са недостатъчни за американските банкери. Изпада в тежка финансова криза, изправен е пред разорение! На Крьогер не му остава нищо друго освен да понесе страшния позор и в момент на помрачение слага край на живота си. Така угасва Царят на кибрита - като кибритена клечка!
Близо цяло десетилетие след самоковската работилница в България се употребява вносен кибрит, а цената е под контрола на държавата. Но апетитите на чуждия капитал се насочват и към това производство. Наскоро изгрява зората на българския кибрит.
През 1897 г. френската фирма "Делпей и сие" получава право за построяване на кибритена фабрика в България. По този въпрос в. "Економическа сбирка", бр.14/1897 г., пише:
"Министерството на търговията и земеделието било дало на французката фирма "Делпей и сие" разрешение да се ползува от правата по Закона за насърчение на местната индустрия за отваряне на една фабрика за кибрит, който няма да съдържа никакъв фосфор, а при това може да се запалва безразлично гдето и да го драснете. Тоя кибрит е ново изобретение, което е патентирано в много държави".
За най-подходящо място е избрана гара Костенец. Мотивите са: наличие на евтина работна ръка от околните села, изобилие на хубав буков материал за производство на кибрит, буйни планински реки, близостта на големите градове - София и Пловдив, а централната жп линия и основният шосеен път минават през селището. Купено е място от 30 дка до десния бряг на река Марица.
Още в началото обаче фирмата изпитва финансови затруднения и на следващата година прехвърля правата си по концесията на белгийската фирма "Луи Брали и сие" от град Лион. Дружеството е учредено за период от 30 години, започващ от 24 февруари 1900 г. И ще избързам да кажа - на 29 януари 1930 г. срокът е продължен за нов период от 30 години.
Започва мащабно строителство. Една след друга извисяват снага нови сгради. Но и тази фирма се препъва, изпада във финансови трудности и се изправя пред фалит. Търсейки изход, в началото на 1900 г., в сдружение с други фирми от френски, белгийски и руски произход, лионският промишленик Луи Брали образува "Безименно привилегировано дружество за производство на кибрит в България" с капитал 1,250,000 френски франка.
Дружеството е основано в Брюксел, то е самостоятелно, там остава седалището му, управлението е уредено в София.
Във фирмата участват 24 членове, но лъвският пай от капитала е в ръцете на Луи Брали - всичките пет хиляди обикновени акции и три хиляди от всичките пет хиляди привилегировани акции са негова собственост.
Още по време на строежа се развива дискусия в печата за името, думата "кибрит" не е българска, но как да се нарича? От времето на Видинската фабрика това производство се казва "Народни български пали дръвца". Знаменитият езиковед Иван Богоров искал да се нарича не кибрит, а "Драсни-пални клечица". И акад. Балан не приема думата кибрит. Пазителите на чистотата на българския език от чуждици обаче не успели в благородната си мисия. Думата кибрит е кратка, бързо се налага и възприема от всички. Тази практика продължава и сега - българският език гъмжи от чуждици като те все се увеличават.
В началото на 1901 г. фабриката е вече построена, машините, доставени от Белгия, Франция и Швейцария, монтирани, и в. "Търговски вестник" от 8 юни 1901 г. съобщава, че "... на 14 юни фабриката ще бъде официално открита". Тържеството е запомнящо се, национално събитие. Навремето фабриката привлича вниманието с големите си размери, с 36-метровия червен комин, а пътуващите с влака през гара Костенец стават от местата си, скупчват се на прозорците, гледат с възхита и се гордеят с индустриалния прогрес на родината.
В духа на традицията кутийките са обли, цилиндрични, цветни, красиво оформени, като на тях е изобразен старият български герб.
Много скоро фирмата успява да спечели благоразположението на управляващите. Това бързо проличава. От 1 юли 1905 г. се въвежда държавен монопол за кибрита, солта, цигарените книжки и гилзите за папироси. Държавата сключва договор с Кибритената фабрика за доставка на кибрит. С това се отстранява всякаква чужда конкуренция, фабриката става единствен доставчик на кибрит за страната, пълен господар на българския пазар.
По-късно, през 1934 г., пък се забранява вносът, производството, продажбата и потребата на машини-запалки, все с цел да се защитят интересите на фирмата.
Позволява се само употребата на "обикновени кремъкови ударни огнива (чакмаци и прахан)".
Продаваният кибрит се облепя с бандеролните лентички. Те се купуват от Министерството на финансите, приемани са за ценни книжа и с това фактически се внася предвиденият данък в държавния бюджет. Цената на кибрита се определя с държавен указ.
С всяка изминала година производството нараства. За това допринася и обновлението с по-модерни машини тип "Аренко" след пожарите през 1904 и 1907 г.
Започва производството на кибритени кутийки с правоъгълна форма, както сегашните. Клечките вече се правят с квадратно сечение. Поставя се началото в производството на кибрит тип "шведски", технология, при която клечките се запалват само от специална драскателна смес, нанесена върху тесните страни на кутийката. На лицевата страна се лепят цветни етикети, които често се сменят. Днес тези кибритени картинки, уловили духа на времето, радват само колекционерите-филоменисти.
За първите шест години обемът на производството се увеличава девет пъти!
Кутийката кибрит винаги се продава за дребни стотинки. Но и те са много за селяните. Спомням си четиридесетте години. В село хората не купуваха кибрит - нямаха пари, пестяха. Домакинята се грижеше в огнището винаги да има живи въглени, зарити в пепел, а ако угаснат, ходеше с лопатка при съседите за два-три въглена. А и мъжете, пушачите, и те не посягаха към кибрита, току-така не бъркаха в кесията, носеха си в пояса торбичка с тютюн, чакмак, кремък и прахан и парче стар вестник, с това си правеха и палеха цигарите.
Кибритът се настани и в народопсихологията ни. Току някой каже: "Този не го закачай, много е кибритлия, бързо избухва".
Главно поради системната практика на фирмата да ощетява държавата и да увеличава печалбата си, а също и заради неспазване на трудовото законодателство, очаквано, но и изненадващо концесията е прекратена предсрочно и кибритената фабрика е одържавена (национализирана) на 1 юли 1943 г. Директорът Валтер Кютнер е освободен и със заповед на министъра на финансите Добри Божилов за нов директор е назначен инж. Никола Доганов, завършил висше техническо училище в Мюнхен, Германия.
Преди това, при обсъждането на въпроса в Народното събрание, министър Добри Божилов заявява, че кибритената фабрика е едно от най-рентабилните предприятия в страната, че тя дава повече доходи на държавата, отколкото мини Перник, с това се укрепват икономическите позиции на държавата.
На входа е поставена фирмена табела "Държавна кибритена фабрика - Костенец". Министерството на финансите утвърждава "Нов правилник за управлението, доставките и отчетността на Държавната кибритена фабрика при гара Костенец". В него се казва, че тя е "автономно държавно индустриално предприятие и то се освобождава от всякакви данъци, такси..."
Държавата заплаща на фабриката изработения кибрит по костуема цена плюс 15% печалба. Запазват се бандеролните лентички и по този начин пък се формират доходите на държавата.
При национализацията през 1947 г. в това предприятие не настъпват никакви промени в собствеността - тя е заварена държавна и остава държавна. Инж. Н. Доганов продължава да работи като директор.
Годините са следвоенни, кризисни, не достигат въглища, суровини и материали, но ръководството се справя успешно.
Новото настъпва в производството малко по-късно. Министерството на финансите, към системата на което е фабриката, започва да определя колко каси кибрит (една каса = 5000 кутийки) годишно да произвежда фабриката. Това са първите форми на плановото стопанство.
И още, отпада лепенето на бандеролни лентички на пълните кутийки кибрит. Няма я частната фирма, нови са условията, приключва нуждата от контрол.
През 1948 г. започва осъществяването на крупна реконструкция и модернизация. От фирмата "Аренко" в Швеция, водеща страна в изработването на машини за кибритени фабрики, се доставят много по-модерни машини като автомата "Идеал", който извършва едновременно няколко операции: нареждане, парафиниране, нанасяне и изсушаване на главичките на кибритените клечки.
Производството става още по-доходно.
Когато работех там (1956-1960 г.), костуемата (фабрично-заводската) цена на 1 кутийка кибрит беше далеч под 1 стотинка, а се продаваше на пазара за 4 стотинки - разликата беше данък върху печалбата и се внасяше в бюджета! Малко са фабриките, които можеха да се похвалят с такава висока рентабилност.
Увеличено бе производството. Търсеха се мющерии за излишъка. Правеше се износ на кибрит за Тунис, Албания, Йемен и още много други страни.
На фабриката се поставяха все по-отговорни задачи. През 1967 г. бе проведена конференция по качеството, на която присъстваха научни работници. Непрекъснато се подобряваше машинният парк, доставени бяха нови парни котли, разширяваха се сградите, направена бе нова механо-ремонтна работилница, в която се изработваха нови машини за производството. Произвеждаха се няколко вида и различни формати кибрит.
Нарасна потреблението на кибрит както в света, така и в България. След като 17 години фабриката бе изнасяла кибрит в редица страни, през 1969 г. бе спрян износът. И не само това, скоро страната ни започна да внася кибрит! От две смени се мина на въртящи смени с непрекъснат производствен цикъл. Назначени бяха още работници, но се влоши състоянието на и без това напълно амортизираните машини. Назряваше проблемът за нова кибритена фабрика.
Строежът й започна в края на града, в м. Юручово поле. Доставени са две технологични линии пак от фирмата "Аренко", а по-късно още една - току-що излязла от производство. Целият завод е с най-нова техника и технология.
С многохиляден митинг официално новата фабрика е открита на 30 октомври 1977 г.
Ханс Хартиг, директор на кибритената фабрика в град Хале, тогава в ГДР, при поредното си посещение, вече в новата фабрика, казва пред група работници:
"Вие имате най-модерната кибритена фабрика в Европа!"
За първи път се произвежда кибрит в картонени кутийки. Вместо лепенето на етикети машината нанася рисунката. Всички работни процеси са автоматизирани. Работещите изпълняват главно контролни функции.
Спрян е вносът на кибрит, а през 1978 г. отново започва износ. Позволявам си кратка равносметка: през 1944 г. при 350 работници са произведени 18,000 каси кибрит, през 1948 г. при 250 работници - 42,000 каси, а през 1978 г. при 150 работници - 73,000 каси кибрит!
Когато по-късно работех в банката в град Костенец (1965-1989 г.) разбрах, че на три дни фабриката превежда по 100,000 лева приход в държавния бюджет!
На общоградско събрание в Костенец Кирил Лазаров, тогава министър на финансите, заяви:
"Кибритената фабрика е от най-печелившите предприятия в страната!"
След 1989 г. настъпи пълен обрат: отпаднаха защитните мита за кибрита в България, пазарът се отвори широко за конкуренцията, нахлу вносен по-евтин кибрит...
Цената на българския кибрит също можеше да бъде намалена, но... бе избран друг път.
През 1997 г. българската фабрика за кибрит стана част от шведската компания Swedish Match. През 2000 г. собствениците спряха производството на кибрит. Модерното технологично оборудване бе изнесено в африканска държава. Драснат бе кибритът на кибритената фабрика в България!
След спирането на старата фабрика фирма от Ямбол купи част от машините, устрои малка фабрика, но скоро тя бе принудена да захлопне вратата.
Сериозен опит в Костенец направиха Георги Китов, Николай Вуканин и Георги Власакиев, като регистрираха фирмата "Булкост ООД" през 2007 г., взеха банков кредит, доставиха машини от Ямбол и Украйна за направа на кутийките, внесоха готови клечки от Украйна и Чехия, пълнеха и затваряха кутийките, правеха и рекламен кибрит, работеха с голяма решимост и себеотдаване, но през 2015 г. и те закачиха катинара!
Това е последният опит.
Българският кибритен пламък угасна окончателно.
Сега търговската мрежа гъмжи от вносен кибрит. От славата на българския кибрит обаче не е останал и помен...
        

Старата кибритена фабрика в Костенец


Един от цеховете за изработка на кибрит


Най-старата снимка, от 1903 г., на фабриката


Една пачка кибрит - 10 кутийки


Пламъкът от костенския кибрит

Голяма кутия домакински кибрит


Предприятието, което е давало препитание на 1500 домакинства,
днес е в разруха - оставено за разграбване

 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 243

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 194

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 218

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ