Къде е истината за нещата

Димитър Танев

Ако си позволим да разчетем буквално вложеното, струпаното, изповяданото в стиховете на Илеана Стоянова от стихосбирката й "Десет хиляди мига" и го приемем като автохарактеристика (автопортрет), то пред нас застава една зряла жена, пренатоварена житейски, пренапрегната емоционално и мисловно, малко нещо самотна и угнетена, блъскаща се със сивотата, повторяемостта и снизеността на делника, на околното. Обсебена от думи, видения, метафори, асоциации, двойницата (същностното Аз) на поетесата е постоянно измъчвана от неизбежното разминаване между бит и дух, между плът и интелект. Драговолно (но и принудено!) затваряща се в апартамента си, свила се в ембрионална поза в душ-кабината и притиснала туптящия си череп, ту застинала пред пианото, ту въртяща се в студеното легло с надежда за "стогодишен сън", тя пази все пак гордото си самосъзнание на повикана, на разтворила сърцето си посестрима на Ахматова и Цветаева, на Емили Дикинсън и Силвия Плат. Наоколо тежат рафтовете с книги, трепкат отраженията на огледалата, аха да се раздвижат окачените акварели и графики, два лаптопа гледат "навътре в същността си", а планината отвъд прозорците сякаш е влязла в терасата.

Този интериор, този оживян свой свят е много интимен, той пази обитателката си от "лепкавия и безнадежден живот", но в същото време е и неин затвор, където постоянно я терзае хаосът от мисли и чувства, където я навестяват често резигнацията, сърдечният спазъм, усещането за различност, за неудовлетвореност и "теснота в костите", за "полуда от прозрения". Интелектуално отежнена от досягания до Шопен, Лист и Григ, до Моцарт, Бетовен и Бах, до Хемингуей и Буковски, до Хегел, Ницше и Фройд, до Армстронг и Джон Ленън, тази посестрима на поетесата дълбае мъчително и освободително "в писане на философска лирика", в спомените си, в загубите и илюзиите си.
Горният автопортрет може да е малко усилен, преекспониран, но в същото време е и верен. Та нали в това е взривността на поезията - да ни изнася нагоре, към други пътища и орбити! Знаейки освен това битието и съзнанието на днешния човек на словото, разочарованията и изпитанията му, поетесата не фалшиви, не ораторства, а негодуващо изповядва. Прибавяме към това и особената женска чувствителност и уязвимост, болката от ненамерени уют и равностойно партньорство, а и човешката, гражданската непримиримост поради незаслужено жалко ежедневие, поради крушенията на духовното и морала.
В "Десет хиляди мига" (издание на ИК "Пламък") логично и закономерно кънти, плиска се, стресира, отнема сили и ломи надежди лудналият голям свят, който като ракета пробива и описания дом крепост, отнема тамошната илюзия за защитеност и неприкосновеност, унижава духа и го кара убийствено да се дави в ежеминутните информации за земетръси и вулканични изригвания, за атентати, отвличания и войни, за политически и социални бездни, за гърмящо богатство и потрисаща бедност, за изтъняваща човечност и груб прагматизъм. Всичко това трупа предчувствието за "вървеж за никъде", което обезсмисля все още нестихналите жажди, неотнетите все още жизненост и женственост, проваля полетите на интелекта и държи личността "на косъм от сълзите".
 Нека добавим, че не само в това и не само такава е поезията на Илеана Стоянова. Някъде дълбоко в стиховете й се таи и една горчива самоирония - заради собственото Донкихотовство, заради флиртовете с мъжете, с които се е разминала поради верността и уважението към самата себе си, заради беседите си (надреални, превъзбудени) с Музата, заради духовните си натрупвания, пиршества и екстази, толкова чужди сега на околното множество, осъдено на безперспективност, обикновеност и приличащо на "изсушени пеперуди".
Вече шеста поред, стихосбирката на Илеана Стоянова "Десет хиляди мига" е приютила стихове - "уроци на душата", според собственото й определение. Те са сложни отражения на личните й драми, познания и открития и в същото време са изповеди, словесни жертвоприношения и възкресения, болезнен устрем към съпричастие, човещина и извисеност - подчинени на мотото "По-добре да умреш в самота,/ отколкото в досада" или кодирани в провокативния въпрос "Къде е истината за нещата?/ Във сития стомах/ или в пътуването към мечта?..."