Извинете се!

Петър Вълев

    Преди да се намеся в най-новия етап на дискусията за гроба на Левски, искам да припомня казаното от ст.н.с. Христо Йонков на 10 февруари 1981 г. край кръглата маса на в. "Работническо дело": "...ако сериозно се признава от всички, че въпросът за уточняване на гроба на Левски е от национално възпитателно значение, защо е тогава това бавене! Въпросът трябва да се реши, независимо сполучливо или не. Не бива повече това забавяне, което продължава да хвърля сянка върху нашия престиж като нация..." (Сборник на БАН 1988, с. 123).

Двата скелета, открити под олтара на църквата

През следващите няколко години

този призив ще намери положителен отзвук

в публицистиката, в първата книга на писателя Николай Хайтов (Последните мигове и гробът на Васил Левски, 1985 г.), както и в решенията на академичното ръководство в края на дискусията през м. февруари 1986 г. Един абзац от заключителния доклад на акад. Николай Тодоров заслужава особено внимание:
"Може да се приеме за установен факт наличието на две погребения в олтара. За съжаление костите не са запазени, за да се направят необходимите антропологически изследвания, които биха решили спорния въпрос с пълна достоверност, при което да се установи кой от тях би могъл да е, или да не е скелета на Васил Левски" (Сборник 1988, с. 417).

Съдбата на един скелет от средновековен некропол, каквато е имал и № 95 под църквата "Св. Петка Самарджийска"

От текста се разбира, че въпреки колосалния труд на писателя Н. Хайтов да докаже, че именно костите на скелет № 95 са представлявали тленните останки на Левски,

тази версия е разклатена из основи

по време на дискусията в БАН. И за да не изпадне сформираната около него експертна група в неловко положение, вниманието на участниците в края на дискусията се пренасочва към друг, съседен скелет (№ 79) от некропола под църквата "Св. Петка Самарджийска", черепът на който е преместен (по-скоро изринат) по време на нейното изграждане и остава да лежи "на куп" дълбоко под т.нар. стъпало в олтара до откриването му през 1956 г.

Скелет 14-а, открит южно от църквата. Разликата между него и скелет 79 е очевидна

Ако изчезването на повечето кости от долните крайници на този скелет се припише на процеса гниене, дали ще е възможно от двете масивни тибии да няма и следа, а едната от тънките фибули да оцелее? Става дума за подколенните кости (подбедриците) или големите и малките пищялки на № 79.
Състоянието на скелет 95 също е плачевно (обр. 1). Не бива да се забравя (или премълчава) фактът, че той е открит на дълбочината 75-85 см от тухлената настилка на олтара, а основата на мергел-блока - на дълбочина 45-55 см от нея. Тъй като скелетът е бил едва на 20-30 см под нивото на строителната площадка, той е

изпотъпкан и с множество липси

От 12 чифта ребра са останали здрави само две-три и то - единични, тазът е размазан, бедрените кости са счупени и разместени.
Експертите около именития български писател трябваше да се откажат своевременно от още едно силно компрометиращо ги схващане. Няма масивен градеж без субструкция. Основата на апсидната стена е положена в дъговиден изкоп, траншея, дъното на която е по-ниско не само от подравнения терен за строителна площадка, но и от гробната яма на скелет 95. Тъкмо затова долните крайници са отсечени в областта на коленете и изхвърлени навън, а бедрените кости и горната половина на скелета са оцелели, макар и в окаяно състояние (обр. 2).
На 14 февруари 1986 г. Николай Хайтов, художникът Михаил Бенчев и главният специалист на БАН Румяна Радева (секретарка на акад. Н. Тодоров) посещават фотоархива на АИМ и в самия край на дискусията

съобщават сензационната новина

че там са намерили още една снимка на скелет 79, но вече с череп, направена скришом, според тях, от служебния фотограф Петър Хлебаров. Макар това да е снимка на друг скелет (№ 14-а), открит под дюшемето на т.нар. женско отделение, прилепено до южната страна на църквата, макар между двата гроба да стои дебела стена, намират се сговорчиви външни експерти, които ашладисват "обезглавения" (№ 79) с черепа на № 14-а (обр. 3).
Тук няма да разнищвам лавината от всички недостойни постъпки, направени с цел "Св. Петка Самарджийска" да бъде утвърдена за гроб на Апостола. Подобно поведение няма нищо общо с методите на археологията и научните дисциплини, които я обслужват. 
Ето защо призовавам братята Александър и Здравец Хайтови, които явно са решили да продължат с дезинформирането на българското общество относно гроба на Левски, да се извинят пред наследниците на археолозите ст.н.с. Георги Джингов и проф. Стамен Михайлов, пред БАН и най-вече пред АИМ от името на своя знаменит родител.
Защо и пред БАН? Защото неговото ръководство бе подведено да извива ръцете на цял един научен институт. Защото дискусията в БАН премина под сянката на некоректната резолюция от страна на нейния председател акад. Ангел Балевски, която предреши спора в полза на нискоквалифицираните, но вещи в надприказването опоненти, оглавявани от белетриста Хайтов. "Институтът по археология - гласи тя - ще постъпи много умно, ако не поеме върху себе си отговорност за деянията на Стамен Михайлов (тук има голяма нередност)".

За Бога, братя Хайтови, не се месете в спора

Вие не можете да отделите главното от второстепенното, кое има или няма доказателствена стойност. Не можете да различите дори истината от лъжата. Разбирате ли, че тук става дума за човешко и научно достойнство, което бе безцеремонно потъпкано в името на една опорочена кауза?
 Като се надявам да се вслушате в съвета ми - да се извините на лицата и институциите, пострадали от баща ви във връзка с "Гроба", отлагам обсъждането на писанията ви, публикувани в ДУМА на 11 март 2011 г., за неопределено време.