Измамен свят

Благовест Митков

Вчера с цел да спестя малко пари не се качих на тролея, а минах пеша напряко през парка. Парите ми бяха крайно необходими за една малка гроздова, която си бях наумил да изпия. Вървейки по алеята, си помислих, че няма да е лошо, ако вместо една малка изпия една голяма. Тази мисъл доста ме вдъхнови, ето защо тръгнах с наведена глава и с втренчен в краката си поглед. Надявах се преди мене през парка да е минал някой богат заплес, който да е изръсил едно левче, аз да намеря левчето и хоп - малката гроздова ще порасне и ще стане голяма! Богатите заплеси обаче явно не ходят пеша и не ръсят пари из парковете! С други думи - не намерих никакви левчета. Но намерих... Можете ли да си представите? Намерих четирилистна детелина!
Господи, как й се зарадвах! На толкова години съм, а за първи път намирам четирилистна детелина - символът на щастието! Идеше ми да подскачам от радост! Или да пея! Или да целуна булдога, който в момента препикаваше липата в края на алеята!
След половин час, преливащ от емоции, си пиех малката гроздова заедно със съседа Петров. Той също беше спестил сума ти пари, защото решил да откаже цигарите и не си купил полагащата му се кутия "Виктори". Разбира се, реших да му се похваля и гордо извадих скътаната в тефтерчето детелина. Той я погледна разсеяно и каза:
- Мутант!
- Как така Ч мутант?! - учудих се аз.
- Ами ей така - мутант! Все едно - теле с две глави! Настъпило е някакво объркване в гените й и готово! Можеш да ми вярваш - цял живот съм преподавал биология.
- Искаш да кажеш, че е изрод?!
- Точно това искам да кажа.
Въздъхнах разочаровано:
- Пък аз толкова й се радвах, дявол да го вземе!
Пенсионираният учител Петров отпи от ракията и мрачно рече:
- Моето момче, не си ли забелязал, че в живота често става така? Радваме се на нещо, радваме се, а в крайна сметка се оказва, че сме се радвали на някакъв изрод!
Станах и помолих Кирето да ми сипе още една малка. На вересия.