Изкуството не е бягство, а намиране

Константин Кучев е роден в Плевен на 24 ноември 1988 г. Възпитаник е на НМУ "Панайот Пипков", специалност цигулка. Учил е философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Завършил е поп и джаз пеене в НМА "Проф. Панчо Владигеров". Композира музика за театрални постановки, творбите му са били представяни на международни фестивали в чужбина. Автор е на музиката към представлението "Малкият принц" (2009) на сдружение "Помощ за деца в риск". Работи с организацията за съвременно изкуство и култура "36 маймуни" по спектаклите "След утре преди вчера" (2009) и "Навреме" (2012) като музикант и актьор. Пише музика за "Ромео и Жулиета" (2014) и "Окото на Кантор" (2015) на театър-лаборатория "Алма Алтер". От средата на 2014 г. е водещ на "Разходка по луната" - концерт-импровизация с публиката. От септември 2015 г. пише музиката за детското телевизионно предаване "Бърколино". Работи с различни възрастови групи в сугестопедичния център "Вихровения", частната детска градина "Веселата къща", ЦДУ, СОУ за деца с нарушено зрение "Луи Брайл".


- Господин Кучев, проф. Стефка Оникян и вие ще водите тази година "Джаз за деца" - съпътстваща програма на Банско джаз фест. Какви теми сте предвидили да предложите на участниците, съответно на възрастта?
- Акцентът в трите възрастови групи е върху творчеството, себеизразяването на децата. На най-малките - до 4-годишни, ще предложим игри с музика и движение. Децата ще се учат да възпроизвеждат ритъма на музиката, която слушат, да участват в нея. Да уловят нейната мелодия и да я повторят с гласа си. Да пеят и свирят заедно, да изградят в себе си чувство за тоналност. За втората група - от 4- до 7-годишни, сме предвидили създаване на музикална приказка, първи уроци по композиция и импровизация, както и използване на различни по тембър и тонална височина музикални инструменти в ансамбъл. А заедно със 7-12-годишните искаме да създадем пълноценен детски джаз бенд. Ще слушаме музика от различни краища на света и ще я вплетем в нашите идеи. Заедно ще създадем текстове и музика. С подходящо разпяване и музикални упражнения ще достигнем до пълна свобода на творческо изразяване.
- Създателят и организатор на фестивала д-р Емил Илиев отдавна обмисля тази идея, която да предложи на родителите, почитатели на джаза. Той смята, че това е и начин да се подготвя бъдеща публика на Банско джаз фест и на този жанр. Вие как мислите?
- От работата си с деца на различна възраст уверено мога да твърдя, че музикалният вкус се възпитава от най-ранно детство. Това е наша отговорност - на родители, преподаватели и музиканти. Джазът е музика на разнообразието и свободата. Именно това е идеята ни с "Джаз за деца" - да покажем на детето, че музиката е по-забавна от най-модерната компютърна игра, защото чрез нея можеш да изразиш себе си. Да му покажем, че музиката и свободната импровизация означават диалог, среща, в която изпълнител и слушател са едно цяло. Джазът няма възраст. Той винаги ще бъде модерен, защото не търпи ограничения. От нас зависи да предадем красотата му на нашите деца.
- Сътрудничите със сдружението "Помощ на деца в риск". Всъщност всички подрастващи в днешния свят на всевъзможни изкушения и опасности се нуждаят от духовни ориентири и опори. Смятате ли, че със средствата на изкуството може да им се помогне да открият себе си и един различен, стойностен свят?
- Вярвам, че това е една от функциите на изкуството - онова изкуство, което се ражда от търсенията и потребностите на времето, в което живеем. Да твориш - означава да си буден. Означава да проявиш постоянство и воля. Да мислиш света, да създаваш света. Да виждаш красотата и смисъла. Или да посочиш грозното, да хвърлиш светлина върху лъжата и несправедливостта, в които затъва обществото. Да твориш - означава да вярваш. Да откриваш космоса в себе си и себе си в космоса. Да преживяваш всеки миг като за първи път. Да виждаш през очите на дете. Социалната роля на изкуството днес става все по-необходима. В свят, разкъсван от противоречия, в който човешки същества манипулират други човешки същества в името на низши цели, а разделението между нас е по-силно отвсякога. В свят, в който непрекъснато бягаме от реалността, изкуството може да ни върне към изначалното ни присъствие в живота - тук и сега. Изкуството не е бягство, то е намиране.
- Свирите на цигулка, на китара, пеете, съчинявате текстове за песни. Изглежда ви е тясно в едно изкуство, в едно изразно средство...
- Търся се (смее се). Сещате ли се за онази картина на Дали - човекът се излюпва от яйцето? Ние цял живот разчупваме черупката на яйцето си, за да се родим отново. Но как да се родиш, след като вече си бил роден? Никой не знае отговора. И това е най-хубавото.
- Много хора ви запомниха от изявата ви преди две години в телевизионния формат "България търси талант" с вашата авторска песен "Му-му-му". Ето част от нея: "Ходя по луната,/ след мен ходи една крава./ Понякога се радвам само/ да има с кого да си кажа/ му-му-му." Слушала съм и други ваши песни - звучат като басни, като философски притчи. Какво ви липсва в днешния свят, което пресъздавате в тях?
- Нищо не ми липсва. Всичко ми липсва. И двете са верни. Имам чувството, че ние тук виждаме едно огледало на самите себе си. Каквото търсим, каквото усещаме, каквото мислим, това и виждаме. И то се отразява и добавя вещественост в света наоколо. И то е само една невероятно малка част от онова, което има да се види. Всички сме чували, че човекът използва едва 5 процента от мозъка си. А използваме ли пълния потенциал на сърцето си? На душата си, на духа си? Някои от нас не вярват в онова, което не могат да видят и докоснат. Други не ходят по земята, а летят в шестото измерение. Всички знаем, че вселената е безкрайно по-голяма от най-смелите ни представи. Кои сме ние, защо сме тук, къде отиваме? Ето това ми липсва. Но зная, че липсващото е най-истинско, именно поради своето отсъствие и нуждата да бъде открито, също както тишината е най-същественият елемент от музикалната партитура. Бих искал моята музика да се докосне до неизследваното, до онова, което още не познаваме, но чието съществуване усещаме. Бих искал между думите да се появи истинският език отвъд езика. Но нямам амбицията да насочвам музиката си в определена посока - тя просто излиза такава, каквато е.
- Какво остана у вас от това участие като преживяване, като извод, като опит? Смятате ли, че тези формати са полезни и дават добра възможност за изява на хората?
- Най-ценното от едно такова участие са контактите, срещата с други артисти и възможността да те забележат. Да заявиш: Това съм аз. И, разбира се, преживяването, адреналинът. Заслужава си да се изпита. Обратната страна на нещата е, че тези формати представят някакъв измислен по сценарий образ на теб и твоето изкуство. Има опасност да повярваш в този образ. Важното, когато участваш в такова шоу, е да знаеш кой си, да държиш на ценностите си, да не се поддаваш на блясъка, защото светът на телевизионните формати е една химера, която много бързо може да се стопи под краката ти.   
- "Човек от луната обу си краката/ с чепици от бяло сребро..." пеете в друга ваша песен. "Разходка по луната" пък се нарича поредицата от концерти-импровизации с публиката, които правите в "Студио 5". За вас май всичко хубаво се върти около луната...
- Луната е мой дом. Често пътувам натам и обичам да си говоря с лунните хора. Разказвам за нея, защото тук хората си мислят, че е необитаема. А това далеч не е така...
- Разкажете какво интересно се случва на тези импровизационни концерти. С какво ви изненадват зрителите?
- Изненадват ме всеки път с идеите си, с готовността да ги споделят на сцената, да участват, да прескочат бариерата между изпълнители и публика. Не е имало два концерта, които да си приличат. Всичко зависи от хората, които са събрани в едно пространство, за да творят тук и сега. Има хора, които за първи път пеят пред микрофон на мои концерти. А вътрешно са жадували за този миг години наред. И радостта от откритието, че могат да пеят, че всичко е в техни ръце и зависи от тяхната мотивация, се предава на цялата публика. Защото не пеем нещо, което сме слушали хиляди пъти по радиото, не имитираме - а създаваме наш текст и музика. Големите изпълнители сами пишат музиката, която изпълняват. И никой друг не може да я изпее и изсвири като тях. Ако откриеш твоята музика, онази, която те изпълва с живот и радост, ти ще бъдеш нейният виртуоз. Музиката е във всеки от нас. Животът ни е музика. Ние сме музика.
- Може ли да очакваме, че джазът ще бъде вашето следващо поле на изява като композитор и изпълнител?
- Натам ме влече. Джазът е свободната музика. Онази, която се случва в момента, която тече в нас и в пространството около нас. Нея искам да изпълнявам.

peters-photo.net