Изкуството като истинска притча за реализма

Талантът е неподвластен на конюнктурните колебания. Седeмдесетте и осемдесетте години на миналия век бележат истински разцвет в българското изкуство, настъпва известна свобода и разчупване на статуквото, посочват специалисти. В експозицията, подредена в галерия "Астри" (ул. "Цар Самуил" 34), имаме възможност да видим поредица от тъкмо такива образци на живописта на проф. Васил Вълев. Изложбата му може да се разгледа до 8 август.
Той е роден през 1934 г. в с. Сигмен, Карнобатско. Завършил е Художествената академия при проф. Георги Богданов. Трудовите си години започва като учител по рисуване, след това е уредник в градската галерия на Търговище, докато стига до професор в академията, по-късно и в НБУ.
Поетът Йордан Янков пише за художника:
"Изкуството на Васил Вълев е истинска притча за реализма - за неговата неповяхваща актуалност, за неговата неизчерпаема многоликост. Наричат го лиричен художник. Истината за Васил Вълев е друга - той е изцяло в драмата. Особено в творбите, които стоят в основата на живописта му - композициите с човешки фигури. Това са хора, стъпващи върху гола земя и изцяло обречени на нея - във всеки миг, уловен от автора, във всяко състояние. Но драмата не извира само от израженията на лицата. Тя е в колорита, приглушен, потъмнен, за да стигне до тътнещите дълбини на чувството. Драматизмът е в основата и в сърцевината на пейзажите на Вълев, в резките стръмнини, в гърчовете на клоните на дърветата..."