Изкуство на поучението, ритуала и развлечението

В Индонезия всяко зрелище се нарича "ваянг" и за да бъде ясно за какво точно става дума, защото видовете театър там са много и най-различни, се прибавя уточняваща дума, като например "ваянг кулит", което означава театър на сенките или театър на изрязани от кожа плоски фигури. На съвременен език "ваянг" е "кукла", на древния език на тази страна "вая" означава "предци", "анг" е "символ", а "кулит" означава "кожа". Така може да се каже, че в индонезийския театър на сенките, който е на 3 хиляди години, кожените кукли са символ на предците. Изкуството "ваянг кулит" е най-добре развито в културната зона на островите Ява и Бали, където е основна форма на традиционния театър, свързан с древните театрализирани ритуали и култове за общуване с духовете. Героите в това магическо зрелище-ритуал са богове и духове, принцове и принцеси, герои и злодеи, но то е и истински народен театър, който е жив и обичан до днес. Сюжетите на спектаклите в повечето случаи са почерпани от древните индийски поеми "Рамаяна" и "Махабхарата". Историите, разигравани в театъра на сенките, са основани на вярванията и главните герои са най-често богове, но се представят и исторически спектакли, приказки за луната, за вещици и демони, а понякога и местни истории и предания с поучително съдържание.

Куклите-ваянг са плоски, изрязани от биволска кожа, като главата и торсът са прикрепени към бамбукова пръчка, чрез която се движат, а ръцете се раздвижват с тънки бамбукови пръчици. Главата и горната част на тялото са значително по-големи от другите части и актьорът винаги поставя горната част на куклата по-близо до екрана, като така постига пропорционалността на цялата фигура. Повечето от куклите се изрязват в профил, а всяка от тях се характеризира от размера, чертите на лицето, украшенията, цвета на кожата, големината на очите, формата на зъбите. Големите очи например изразяват простотата на героя, а по-важните герои имат тесни очи и красиви богати дрехи. Куклите само приблизително приличат на хора, а всеки техен жест е символ. Например свитите устни означават острота на ума, а разтворени в широка усмивка - глупост или хитрост, изцъклените очи означават коварство. Разбира се, особено значение имат цветовете - бялото лице може да принадлежи само на благороден герой, черното на храбър воин, зеленото на страхливец и завистник, червеното на злодей.
Външният вид на куклата съответства на характера на персонажа. Например благородният герой има тънка талия, прав нос и устата му винаги е затворена. Колкото по-отрицателни са чертите на характера на даден герой, толкова по-груба е куклата, чрез която той се изобразява. Eкранът, на който се развива действието, е матов, непрозрачен и зрителите виждат само сенките на куклите, осветявани от малка лампа, горяща с кокосово масло.
Независимо че куклите не се виждат от зрителите, те са грижливо изрисувани и облечени в пищни костюми и преди началото на представлението се окачват пред сцената, за да могат бъдещите зрители да ги разгледат. По време на спектакъла публиката яде, пие, шумно коментира действието и героите, някои стават да се раздвижат, защото представленията на "ваянг кулит" траят цяла нощ. Единствено актьорите не могат да напускат местата си, защото спектаклите вървят без прекъсване. Преди началото водещият, наречен "даланг", се обръща към духовете на предците, молейки тяхното благословение и успех, като поставя пред екрана чаша с ориз, три яйца и една монета. След това се оттегля зад екрана и представлението започва.
Във "ваянг кулит" далангът е човекът, който се намира зад екрана и е едновременно актьор-кукловод, режисьор, разказвач, много често певец и диригент на оркестъра. Мозъкът, ръцете, краката, гласът - всичко в този наистина уникален театрален майстор, непрекъснато работи. Той съчинява текста, импровизира, произнася с различни гласове монолозите на героите, пее, движи куклите. И не само ги движи, а пресъздава образи и състояния - грациозните движения на принцеса Сити Деви, войнствените скокове на царя на маймуните Хануман, прокрадващите се стъпки на коварния Равана и "развинтената" походка на шутовете. Далангът изобразява и всички шумове и звуци - рева на водопада, гръмотевиците на лятната буря, ударите на биволски копита. Но и това не е всичко - той е и тънък психолог, вслушващ се в реакциите на публиката, винаги готов да я развесели с някоя шега, когато е уморена, или да й говори за най-възвишени неща, когато е готова да възприема вековната мъдрост. Изкуството на даланга се предава от поколение на поколение, а най-добрите майстори са сред най-уважаваните хора в страната.
В началото на спектакъла първо прозвучава въвеждащата музика, изпълнявана от оркестъра, наречен хамелан и съставен от различни барабани, гонгове, ксилофони, звънчета и флейти. Главният гонг на оркестъра поставя акцентите в най-драматичните места от представлението. Казват че в музиката на хамелана звучи времето и тя няма нито начало, нито край - като лунната светлина или като течащата вода. Под нейните звуци малките кожени фигурки оживяват и се превръщат в герои, като всеки нов персонаж - а те са около сто - се представя с нова мелодия. Необходим атрибут на сцената на "ваянг кулит" е декоративна заставка във формата на листо, символизираща световната планина или вечното дърво. Тя се поставя преди началото на представлението, а при промените между отделните действия служи и за декор, изобразяващ дърво, планина, огън. Оттам нататък всичко е в ръцете на уникалното майсторство на даланга и във въображението на публиката.
Изкуството на индонезийския театър на сенките "ваянг кулит" обединява в себе си майсторството на внушителна музика, изключителните актьорски способности, изяществото на изображението и мъдростта на духа и неслучайно се нарежда сред най-сложните и най-изисканите форми на театър.