Изгубени в прехода

Младежката безработица надхвърля 30% у нас, показа и поредният младежки форум вчера. Число, което стряска, защото е пълно с неизвестности и непредвидими, не винаги на висота, решения на днешните управляващи в България. И ако при други социални групи може да се намери оправдание, дори и дискриминационно, при възрастова граница или заради увреждане, то при младите, които искат и могат да работят, никакви оправдания не бива да размиват проблема.
Нужни са работещи механизми, често повтарят като мантра експерти и синдикати. Но тези работещи механизми най-често въртят на празни обороти. На фона на все по-ширещата се безработица, която има своите български особености, но и на лавинообразното нарастване на недостига на работни места в световен мащаб. МОТ напомня в свой доклад, че става дума за милиони нови безработни, и то в страни, които излязоха или излизат от кризата. Ние пък сме с двата крака вътре в нея от дълго време, нашата рецесия като че ли тепърва се задава. Боледуването ще бъде тежко и мъчително. При това данъчно облагане, несправедливото разпределние на доходите и тяхното облагане, оценката на труда, договарянето на ниво предприятие и цялостното състояние на икономиката, която се обезкървява, при неспособността на бизнеса да каже какво точно иска и какво ще му е нужно поне за година напред, младежката безработица ще продължи дълго да вирее.
В същото време разкриването на нови, перспективни работни места с подобаващо заплащане също е мираж. Заедно с изискванията, на които младите хора трябва да отговарят. Ако има какво и кой да ги мотивира, защото много от младите българи, които първи тръгнаха по белия свят, почти навсякъде са се осъществили като добре подготвени специалисти, а тук все ги търсят и търсят и все не ги намират. В това време образованието също потъва, откъсва се от живия живот. В реалността грижата за младите хора напомня орел, рак и щука и в икономиката, и в социалноосигурителните системи. Това може да се очаква, когато всяко министерство гледа само от своята камбанария на проблемите, а обща правителствена политика отсъства. За да се стигне до "рапорта" на синдикатите, че са загубени над 400 хиляди работни места. И то при наличието на т.нар. антикризисни планове. Иначе правителството прие инициатива за борба с младежката безработица, с която сигурно ще стане като във вица за старшината, дето попитал: "Кой взе инициативата. Беше тук в чекмеджето".
Политиките на икономии затъмняват перспективите пред заетостта в света, изтъкна МОТ. Икономиите не създават икономически растеж, категорични са експертите на организацията. За тях "капанът на икономиите е на път да се затвори". У нас той май ще щракне със страшна сила. Болезнено. До кръв. Защото сами сме го заредили с глупави решения и криворазбрана финансова стабилност. Без пощада и към младите българи, които днес повече отвсякога се лутат в прехода.