16 Октомври 2019сряда04:05 ч.

Снимки Личен архив

Разговор

Иван Сашов: Северозапазен, а не северозападнал е моят роден край

Дори малкото хора, които останаха там, имат онова тънко чувство за хумор, което ги държи изправени и горди, казва младият инженер и главен готвач

/ брой: 146

автор:Вилиана Семерджиева

visibility 1242

Иван Сашов Савов е роден през 1987 г. в Мокреш. Средното си образование получава в ПГЕ "Христо Ботев" в Монтана. След това се дипломира в ТУ в София и завършва курс към Тайландската кулинарна академия в Банкок. Работил е като готвач в САЩ, Испания, Италия. Бил е Chef de Partie в "L'Horizon" в Джърси, който влиза в гид "Мишлен", както и в най-големия увеселителен парк в Германия. Последните две години е главен готвач в ресторант в близост до една от най-посещаваните дестинации в Исландия - водопада Гълфос.

- Господин Сашов, защо решихте да посветите цяла книга на "Гозбите у Северозапада"?

- Такава книга с рецепти от Врачанско, Монтанско и Видинско не е издавана досега. Има и едно световно течение в момента заради глобализацията, на някои хора като мен не им се ще да са част от стадото и да ядат бургери в "М...". И ни харесва да сме част от някаква малка общност, така е и в Андалусия в Испания, така е и в Бавария в Германия. Затова и има такъв бум на фестивали като Октоберфест, ето и колко много хора ходят на Рожен. Нормалната, човешка реакция срещу глобализацията. В книжката "Гозбите у Северозапада" са рецепти, които са готвени и се готвят и досега от моето семейство. Има и такива, които съм виждал и ял по други места от региона, особено по празниците на родния край, наричани тук сборове, има и торлашки манджи. Малко или много, с бабите по този край си отиват и рецептите на ястията, типични за Северозапада. Тази книга е капка в морето, с която може да се запази някакво знание за това какво точно са покрекло, просеник, бел муж и т.н.

- Обявили сте, че всички приходи от продажбата на книгата ще бъдат предоставени в подкрепа на Народно читалище "Живот" в село Мокреш.

- Книгата бе издадена чрез сайт за набиране на средства в интернет - 39 човека от 9 националности са част от "Гозбите", това са техните средства, единствено трудът по събирането на рецептите е мой. Мисля, че не би било честно да използвам техните пари за собствена печалба от книгата. Затова и реших - с тяхната благословия, книгата да се разпространява само в интернет, и то на цена, почти както тази за отпечатването, като средствата от продажбата отиват за НЧ "Живот" в с. Мокреш. Попадайки в комичната ситуация, дори и аз да си купувам книгата от себе си, за да мога да подаря на някой приятел или роднина. Може би ще бъде закупено нещо, от което имат нужда - книги за библиотеката, тенис маса, ако ще и 5-10 стола. В читалището се случва и много, и малко. От една страна, има активност по празници - боядисват яйца за Великден, празнуват Трети март, има лазарки, има коледари... Определено по-висока активност, отколкото когато аз бях ученик например. От друга страна, защо да не се събират още повече млади (не само по възраст, а и по дух) активни хора в читалището, без повод и без да се чувстват задължени - да играят шах, тенис на маса, бинго и т.н.

- Кое от северозападната кухня може да накара и хората, които не са захранени с нея, да си оближат пръстите? Вие работите основно зад граница - какво приготвяте и предлагате от манджите на вашия роден край?

- На мен като готвач са ми много интересни рецептите от торлашката кухня, различна от тази, с която аз съм израснал. Моето село Мокреш е в "тепсията", равнината на Златията. Например в Балкана и климатът е различен, затова и торлашката "зелена" лютеница е с такъв цвят, защото в планинската част на Северозапада доматите зреят чак в средата на август. Косачкото кисело, една лятна студена супа, интересен факт е, че има и подобно ястие в тайландската кухня, което се прави по почти същата технология със същите съставки. Сега има тенденция покрай кулинарните предавания по телевизията, което наричам полента, ако се напише в менютата качамак, клиентите може би ще се мръщят. Обаче полента звучи по различен начин, може би е модерно, не знам. Но полента, бакардан, мамалига и качамак е едно и също.

- Много ми е любопитно как звучи на английски гньетени чушки, керкеле и подробица и как се обясняват тези ястия. Всъщност къде разпространявате чуждоезичното издание?

- Английската версия трябваше да се появи, тъй като голяма част от хората, които ме подкрепиха в кампанията за набиране на средства, не са българи и не разбират български. Кампанията надмина моите очаквания, хората харесаха идеята за готварска книжка от "Българския Тексас" и с част от средствата "Гозбите у Северозапада" излезе и на английски. Всички вече получиха електронното издание, книжното също вече би трябвало да е в пощенските им кутии. Може би при превода се е загубил чарът на Северозапада, подробица, която в някои части е дроболина, се превърна в Lamb dish (агнешко ястие букв.), гньетените чушки станаха Dolma with beans (пълнени чушки с боб), но керкеле си остана Kerkele. Разпространението, както и българската версия, е основно през моя сайт gozbite.tk.

- И двамата със сестра ви Слава сте готвачи, дори сте печелили състезание заедно. Обменяте ли идеи, споделяте ли си тайни от своя опит?

- Сестра ми преди години, с ръка на сърцето мога да кажа, че беше по-добър готвач от мен. В момента обаче е страхотно ангажирана с конна езда, народни танци и хобито й - домашни птици във всякакви размери и разновидности, така че й остава време само за готвене вкъщи. Професионалното готвене за нея остана много на заден план. Веднъж трябваше да се явя на кулинарно състезание като отбор двойки, не успях да намеря свободен съотборник, предложих на нея, явихме се и взехме, че спечелихме. Иначе обменяме рецепти, понякога и на по-висок тон..., но ценя мнението й, тъй като тя е доста критична.

- Минавало ли ви е през ум да отворите собствен ресторант и къде?

- Един ден, когато и двамата намерим време, защо не. Никога не сме говорили по този въпрос, сложно е откъм време и пространство. Може би само за името съм сигурен, тъй като и аз симпатизирам на конната езда, може би ще се казва "Horses and Courses" (Коне и ястия).

- Вие имате ли авторски рецепти?

- Авторски рецепти нямам, доста е трудно през 2019 г. да има авторски рецепти, естествено, хората, които се занимават с молекулярна кухня, откриват ново ястие всеки ден. Аз съм почитател на т. нар. фюжън - смесването на кулинарни култури, например спагети със зелено тайландско къри и т.н.

- След гимназията по електротехника и Техническия университет кое и кога ви "дръпна" към кулинарията?

- Така се случи, след кризата през 2008 г. нямаше никаква перспектива за работа като електротехник на средно дередже, какъвто бях тогава. За българското машиностроене няма какво да коментирам, не знам колко дъна копае у нас този сектор... Имам колеги, които работят, така да се каже, по специалността, но като проектанти. За нещо, което през 2019-а може да научиш от видеоуроци в ютуб, едва ли е нужно да завършваш петгодишно обучение с елементи на казарма. И телевизори никой не поправя вече, тъй като вносът от Китай е по-евтин от евентуалната поправка. Така трябваше да се адаптирам към кулинарията, а и, честно казано, ми допада повече. Дава ми свобода, динамично е, мога да пътувам, ако искаш - и въздухът е по-чист от някое хале. Сега винаги съществува рискът след някоя година някой да измисли хапчето за "глад" или робот кулинар и готвачите да се окажат ненужни. Но на този етап ме прави щастлив, а това е най-важното.

- Още ли се увличате от извайването на тикви (по метода карвинг), в което сте майстор със световно признание?

- Карвинга (декорацията на плодове и зеленчуци) разглеждам по-скоро като хоби. Да, в някои от хотелите, в които съм работил, съм декорирал някоя и друга шведска маса, но като цяло съм резбовал или вкъщи, или за някое дете някоя тиква. Случи се така, че имах възможност да бъда на няколко кулинарни състезания, на които спечелих някое и друго призово място. Мисля, че и модата на карвинга малко по малко отминава, затова гледам вече само вкъщи, както се казва, за успокоение на нервите, да резбовам някой морков, който после отива в супата. Иначе, основно през октомври, покрай сезона на тиквите има някакво раздвижване и малко повече интерес към това, предимно азиатско изкуство.

- Сигурно сте чували израза "Северозападнала България" - има ли основание да се говори така?

- Чувал съм израза и, честно казано, ме дразни - какво значи западнал? Кой е виновен, че пътищата са разбити и 30 години над това парче земя се извършва такъв геноцид, какъвто и през османско време не е имало? Колко народ се изсели, търсейки нормален живот? 30 години този край беше откъснат от останалата част на света. Югоембарго, мост над Видин, строен сто години... Причини много. Аз лично предпочитам "северозапазен", тъй като дори и малкото хора, които останаха там, имат онова тънко чувство за хумор, което по-възрастните ви читатели знаят от разказите на Радичков, а по-младите - от смешките на Краси Радков.

- Какво смятате, че може/трябва да се направи, за да се промени дългогодишната тенденция на застой в развитието на този толкова живописен и красив район?

- Де да знаех отговора на този въпрос... щях да съм или президент на Федерална Република Мизия, или най-малкото министър на Трибалия... Лостове, които държавата може да използва, са така чаканият тунел "Петрохан", тази магистрала, свързваща Видин с Ботевград... Мостът във Видин е хубаво нещо, но питайте някой от Димово или Ребърково как се стига до близкия град. Мост над Оряхово би било пак хубаво... бе, мечтите са безплатни, току- виж намерили и петрол на Копрен или Чупрене станало Банско.

- Коя държава от тези, които сте обиколили, смятате за пример като условия на живот и работа за обикновения човек?

- САЩ наистина са страна на неограничените възможности и "никога не е твърде късно"; в Испания и Италия - гледната точка относно живота, в Исландия - балансът между работа и почивка, в Германия - социалната система. Пълно щастие нема или, както казват братята сърби, "всеки иска в Рая, ама никой не иска да умре" е положението.

Радев настоява за план на ЕС при бежански натиск

автор:Дума

visibility 101

/ брой: 198

"Група олигофрени" орезили България

автор:Дума

visibility 524

/ брой: 198

Турция похвали Борисов

автор:Дума

visibility 120

/ брой: 198

Стефан Сабрутев обеща силно местно управление

автор:Дума

visibility 74

/ брой: 198

Водата поскъпва заради нова такса

автор:Дума

visibility 132

/ брой: 198

"Фолксваген" отлага решението за завода в Турция

автор:Дума

visibility 98

/ брой: 198

България плаща за руски газ двойно по-скъпо от Европа

автор:Дума

visibility 127

/ брой: 198

Държавата ще събира нови налози по Закона за хазарта

автор:Дума

visibility 76

/ брой: 198

Испания спира износа на оръжие за Турция

автор:Дума

visibility 51

Тръмп наложи мита на Турция заради Сирия

автор:Дума

visibility 108

/ брой: 198

Бежански лагер пламна след свада на обитателите му

автор:Дума

visibility 100

/ брой: 198

В Охрид заседават наши и македонски историци

автор:Дума

visibility 113

/ брой: 198

Кирил ДОБРЕВ: БСП тръгна за победа на местния вот

автор:Юлия Кулинска

visibility 110

/ брой: 198

Хора, бдете!

visibility 101

/ брой: 198

Полуистина...

автор:Лозан Такев

visibility 80

/ брой: 198

Първият ни випуск военни летци стана на 55

автор:Велиана Христова

visibility 100

/ брой: 198

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ