Италианската левица търси нови ориентири

Ася Стоянова

След балотаж в неделя стана ясен кандидатът за премиер на Демократичната партия, който ще участва в изборите за ново правителство в началото на 2013 г. 61-годишният секретар на левоцентристката партия Пиер Луиджи Берсани спечели 60% от вота на 2,3 млн. гласували пред 39 на сто, които събра неговият опонент, кметът на Флоренция Матео Ренци.
Първичните избори за номинация на кандидат за премиер на левоцентристката Демократична партия в Италия започнаха преди две седмици, учудващо за всички, по цивилизован и лоялен начин. Кандидатите бяха петима, между които Бруно Табачи, неговата съпруга Лаура Пуппато, Матео Ренци, Ники Вендола и Пиер Луиджи Берсани. След гласуване, миналата неделя, до балотаж стигнаха 37-годишният Матео Ренци, с 35,5% от гласовете, и Пиер Луиджи Берсани с 44,9 на сто. Италианците станаха свидетели на топли чувства, демонстриращи един към друг кандидатите, които си разменяха при всеки удобен повод комплименти и учтиви реплики. Не скъпяха и обещанията си към избирателите. Новакът и нетрадиционалист на италианската политическа сцена, Матео Ренци, същиса всички с програмата си от незабавни мерки. Една от тях е в рамките на една година да бъдат отделени 21 млрд. евро от бюджета, с които ще увеличи с по 100 евро заплатите на тези, които си докарват месечно по-малко от 2000 евро. Проблемът в случая е, че почти половината от италианците живеят с по-малко от 1000 евро на месец. Това твърде смело изказване на Ренци в актуалната тежка икономическа ситуация на страната предизвика недоверие и негодувание не само сред неговите опоненти, но и сред обикновените граждани. В момента Италия се нарежда на второ място след Гърция по нарасналия публичен дълг, който към август на 2012 година се е покачил с 126,1% от БВП на страната. Ренци се опитваше всячески да спечели избирателите, в неговата предизборна програма той гордо заяви, че ще намали данъците в страната. Но и това безразсъдно изказване не подмами задушаващите се от непосилните такси италианци. Или както казва Бисмарк, "Никога не се изричат толкова много лъжи, както преди избори, след война и след лов".
Опитният 60-годишен политик Берсани пък твърдо се разграничи от подобни изявления в дебатите и заложи на по-банални и малко конкретни обещания. Дали от насъбралото му се напрежение, дали от силни чувства, или просто ПР трик, той буквално се разплака в телевизионно предаване от умиление след стар запис с неговите родители. Знае се, че италианците са емоционален народ, често са неспособни да контролират вълненията си и им се отдават инфантилно дори пред милионна публика. Така че сълзите на Берсани в крайна сметка не предизвикаха кой знае какво учудване и коментари.
Идилията между двамата кандидати обаче не трая дълго и след като стигнаха до балотаж, тонът им се промени. Така в телевизионните дебати прегръдките, ръкостисканията и комплиментите отстъпиха място на яростни коментари и нападки. Берсани и останалите кандидати обвиниха Ренци, че се рекламирал неправомерно по вестниците, а Матео Ренци заяви, че Берсани събрал мнозинство сред гласовете по "български маниер". Терминът "българско мнозинство" е широко използван на Ботуша и е синоним на мошенически начин на работа и събиране на гласове, най-вече от страна на депутати и сенатори.
На фона на все по-драматичната финансова обстановка в Италия, предизборните манифести изглеждат подправени и гротески. Отдавна се говори за настъпилата рецесия в страната, въпреки че управляващото техническо правителство на Монти отхвърля категорично подобни твърдения. Премиерът прогнозира дори растеж на икономиката през второто тримесечие на 2013 година. За момента обаче статистиката сочи точно обратното. Около 9000 са фалиралите фирми и предприятия за тази година, а в затруднено финансово състояние са още 45 000. В сравнение с миналогодишните данни, безработицата в страната е скочила с 2,3 на сто. Така броят на хората, останали без работа, в момента е 2,870 млн.
Очакват се изборите за ново правителство да бъдат през март или април догодина. Междувременно се разбра, че Силвио Берлускони има намерение да прави нова политическа партия, с която да участва на изборите. По непотвърдена информация името й ще е "Италия". Разбира се, италианците са не само скептично настроени, но вече приемат всяко начинание на Берлускони с насмешка и ирония. Все още не е ясно как Берлускони ще се кандидатира за премиер, след като преди около месец бе осъден на четири години затвор на първа инстанция за данъчни измами. Влязлата в сила амнистия обаче намали присъдата му на една година. В съдебното решение на бившия премиер на Италия е записано становището на съдийския състав, което го определя "в съществото си, като престъпник". Кавалерът на своя страна заяви, че съдиите са комунисти и решението им е продиктувано от предизборни интереси. Никой освен Асоциацията на съдиите и местната преса не обърна внимание на изявленията на търсещия медийно пространство Берлускони.
Очаква се на политическата сцена да излязат и представителите на другите политически партии с предложение за премиер на изборите. До седмица ще стане ясна позицията на "Народ на свободата" и дали ще направят предварително гласуване, ще се разбере и тази на "Италия на ценностите". Все още е пълен хаос и няма конкретни имена за избор на бъдещ премиер на страната.
Интересно е да се проследи и равитието на комика Беппе Грилло и неговото "Движение пет звезди", което е създадено от зевзека чрез интернет и по площадите на страната, които Грилло обикаля, протестирайки и крещейки налудничаво срещу всички останали политици. Любопитното обаче е, че движението събира доста поддръжници, а в блога си  Грилло е обявил и гласуване за кандидатурите за премиер, които ще издигне.