Историята - пак слугиня на политиката

Камелия Базова-Илиева

Преди 38 години, приблизително по същото време, по което днес избухна скандалът с учебниците по история, умира едва на 39 Людмила Живкова, която е доктор по история. За нея искам да разкажа, за социализма, в който са живели, учили и работили хората, пишещи учебниците за социализма днес (именно тази липса на достатъчна историческа дистанция може би е причина за крайните субективни оценки). 

Двойният морал в световната политика

През 2008 г. ЕП обявява за престъпни всички тоталитарни режими на ХХ век. Това безспорно е правилно и справедливо. Престъпленията, зверствата, убийствата, извършени от Хитлер и от комунистическите режими, са грях и пред човешкия, и пред Божия съд! Но защо престъпленията, извършени от демокрациите, не са признати за такива!?

 В САЩ до неотдавна са се извършвали терористични актове - бомби в църкви на чернокожи, около 25-30 атентата за 8 години. През 1963 г. в един такъв атентат по време на църковна служба загива и приятелката на Кондолиза Райс - тя е едно от убитите деца, за които говорителят на 'Ку-клукс-клан" казва: "Това не са деца, а просто малки негри." Чак до 90-те години за тези престъпления не е потърсена отговорност. Британският изследовател на Африка Д. Ливингстън пише че за 250 години в робство са загинали най-малко 100 милиона чернокожи. Хората с черен цвят на кожата са били обявявани в законодателството на САЩ за "три пети човеци" и са били затваряни в зоопаркове. Защо този Черен холокост, защо това безумие не е признато за геноцид и престъпление срещу човечеството?!

Двойният морал в българската политика 

През 1923-1925 г. При Белия терор са избити хиляди земеделци, комунисти, анархисти и пр. От 1944-1946 г. действа Народният съд, издал много присъди, от които над 2000 - смъртни. Съществували са лагери за въдворяване на хора без съд и присъда и за прочистване от фашистки елементи. Последният лагер в Ловеч е закрит през 1962 г. Зверствата на комунизма са безспорно престъпление и те са описани в учебниците по история.

На 20.12.1943 г. в с. Ястребино са разстреляни 18 души, между които жени и 6 невръстни деца. Преди 1944 г. също е имало концлагери, в които са затваряни политическите противници на властта - комунисти земеделци. Имало е отрязани партизански глави (виждала съм такива ужасяващи фотоси в енциклопедиите), разнасяли ги на кол. През 1942 г. на смърт е осъдена група от 12 души, между разстреляните е Никола Вапцаров. Защо тези престъпления, тези зверства не са описани в учебниците по история?! Престъпленията са престъпления - независимо от кой политически режим са извършени, и към тях трябва да се прилага еднакъв аршин, а не политическа цензура.

За съжаление концлагерите започват още от индианските резервати в САЩ, а началото на съвременните концлагери е поставено от цивилизованите англичани по време на Втората англо-бурска война (1899- 1902 г.), но това също не го пише в учебниците по история. Престъпленията и убийствата в Европа не започват с комунизма (Инквизицията, Френската революция, колониализмът, робството), но дано да завършат с него!

 Много нещо се изприказва в скандала с днешните учебници. Направиха ми впечатление изявленията на представители на МОН, че: "Учениците не бива да остават с впечатление, че социализмът е нормален етап от развитието на България". Дали опасенията са, че изтъквайки позитивните страни на периода преди 1989 г., ще се легитимира комунистическата идеология на един режим, обявен за престъпен? Тези опасения са неоправдани. Всеки интелигентен човек знае, че социално-икономическите и политическите процеси са сложни многопластови системни цялости, в които нещата не са само черни или само бели.

БСП е поела историческата отговорност за управлението преди 1989 г., приемайки всичко положително, изградено от социализма, и отричайки всичко, което противоречи на демократичните ценности и морал (програмата на БСП от 1994 г.) България през социалистическия период е била легитимна част от международния правов ред. Съгласно споменатия закон би следвало и от ООН да бъде потърсена отговорност, защото е приела за свой член един престъпен режим (България става член на ООН през 1955 г.) Освен това много от престъпленията, за които обвиняват комунизма, се извършват и от демокрацията днес. "Липса на свобода на словото"- нима днес я има? Един мой познат пише докторска дисертация, в която описва постиженията на социализма - не го допускат до защита... 

Днес политическата цензура се налага и в учебниците. Защо те са сведени единствено до политическата история? Някои от текстовете на този закон будят у мен недоумение: "морален и икономически упадък на държавата", пише там. Да, икономически кризи, дългове и корупция безспорно е имало, но икономическата история преди 1989 г. не се изчерпва само с това. Имало е и периоди на разцвет - развита индустрия, икономическо чудо в селското стопанство - АПК, този български опит е изнасян по света - например в Индия се създава през 1976 г. първата тяхна АПК по наш модел. А нима днес няма икономически упадък, престъпна приватизация, ограбила широката средна класа от времето на социализма и довела народа до просешка тояга?! В чл.2 на този закон пише, че "комунизмът е унищожил традиционните ценности на европейската цивилизация" - нима развитието на образованието, науката, изкуството, културата, изложбите на Тракийското златно съкровище в Лондон, в Париж, детската асамблея "Знаме на мира", честванията "1300 години България" са унищожаване на ценностите на европейската цивилизация? И въобще не може с един политически закон от 5 члена да се отрече цял един период от развитието на Третата българска държава.

Социализмът бе един успешен метод за индустриализация и модернизация, който реши задачата, с която не успя да се справи българската държава преди 1944 г., когато страната ни е била с преобладаващо селско население и в прединдустриална фаза на развитие. По-късният исторически преход от традиционно към индустриално общество, липсата на силна буржоазия, която бе фактор за социално-икономическа еволюция за две три столетия в западните демокрации, наложи друг ускорен метод на модернизация. Според мен - и социализмът, и капитализмът са две форми на едно и също модерно, индустриално общество. Те са двете рационални идеологии на Новото време, в което живеем. Политико-идеологическите характеристики са различни, но и двете исторически формации имат сходни в социално-икономически аспект черти - индустриализация, урбанизация, секуларизация, модернизация на изостанали общества с феодални структури. Ето защо и според много научни изследвания, включително и на западни учени, от средата на 70-те години на ХХ век държавите от Източна Европа именно благодарение на социализма са завършили процеса на радикална трансформация и са формирали социално-икономически системи от модерен тип. Говорим за един ускорен, прескачащ векове метод на индустриално развитие.

 Цяла дисертация би заел анализът на българския социализъм и на неговите социално-икономически черти. Само ще спомена, че след десталинизацията и идването на Хрушчов на власт, след Априлския пленум 1956 г. Тодор Живков се опитва да се еманципира от съветския икономически модел, старае се да изгради един български социализъм с пазарни елементи - самоуправление на предприятията, печалбата като измерител на рентабилността и т.н. Живков е искал да еманципира постепенно икономиката от политиката, възхищавал се е от китайския модел и постоянно се е стараел да лавира между СССР и Запада. Той е и първият български политик, предложил членство на България в ЕС (тогава ЕИО). На Живков дължим и възстановяването на истината по македонския въпрос (1963 г.). През 1966 г. дори избухва езиковият спор, когато български представител отказва да подпише договор за сътрудничество на македонски език. Колкото и да е странно, на Живков принадлежат думите "младото поколение трябва да благоговее пред конската опашка", така че не е изненада и патриотичната и нестандартна линия в културната политика на дъщеря му.

Именно Людмила Живкова е изрекла "българската култура никога няма да бъде зависима от съветската" ("Людмила - тайните на Червената принцеса." Светльо Дукадинов, Цветана Пешунова, стр 19). Като министър на културата тя прави много за еманципирането от съветската прегръдка и винаги е държала страната ни да е известна по света като родината на славянската цивилизация. Огромни са постиженията на Живкова в културната политика, във връзките с ЮНЕСКО. Именно ЮНЕСКО подкрепя проекта "Знаме на мира", както и популяризирането на българската култура по света.

 Людмила Живкова е помагала на Ванга да работи на спокойствие. Тя е подкрепяла и проекта на д-р Лозанов, който чрез своя Институт по сугестология е работил над метод по обучение на чужди езици в спящо, подсъзнателно състояние. Тя има и огромни заслуги за подобряване на отношенията с Ватикана, благодарение на нея Ватиканът отваря своите библиотеки, музеи и галерии за български учени, изследователи и духовници. Тя създава и проекта "Звездна карта", чиято цел е да се картотекират всички талантливи деца по света и един ден те да работят за България. Живкова е надскочила времето си и въвежда нова морално-етична, духовна лексика като "Единство, Творчество и Красота", които е изписвала с главни букви. Била е много далеч от класово-партийната идеология, смятала е, че училището трябва да бъде "ковачница на личности". Нейна е концепцията за" хармонично и многостранно развитие на личността", за естетическо възпитание на децата - но не чрез промиването на мозъците им с идеология, а чрез възпитание в нравствени ценности. Колко актуални са нейните възгледи и днес, в условията на печалната ситуация в българското образование и всеобщата морална и духовна деградация. Заради нестандартните си идеи Живкова е имала много противници в БКП и в СССР. Тодор Живков в своите спомени пише: "Очевидно съветските служби са следили много плътно дейността на моята дъщеря." 

Аз съм от поколението българи, които нямат ясни и съзнателни спомени за времето преди 1989 г., но смятам, че дълг на днешните учени е да не допуснат децата да бъдат манипулирани. Новите поколения трябва да знаят цялата многолика история за близкото ни минало. Това очевидно няма да се случи с новите учебници по история. И в човека, и в политическите и социални системи, които той изгражда, съжителстват и черното, и бялото. На кое от двете ще дадем път зависи от това как четем историята си.