Историята не започва, откакто са на власт

И. А. Игнатов, д-р по икономика,
за Клуба на ветераните миньори от въгледобива

Такава асоциация възниква съвсем пряко и естествено, наблюдавайки пролеткултовското разбиране на ГЕРБ за хода на събитията. Подобно на последователите на махиста Богданов, ГЕРБ-аджиите смятат новосъздадената партия за млада, непорочна, върху която миналото не оказва влияние и всичко започва от учредяването й. Забравят, че само с опознаването на създаденото от развитието и неговото осмисляне и преработване може да се прави реформа, а реформата да се разбира като движение на обществото напред. Тъпченето на място само отдалечава от постиженията на по-цивилизовани народи. Така че без приемственост не може.
За сравнение ще приведа

два примера на приемственост

В 1951 г., при сформирането на Инициативен комитет за строителство на "Стадион на мира", неговият почетен председател Антон Югов предупреждава, че "Историята на България не започва от 9-и септември".
През лятната ваканция на 1950 г. секретарят на Минния партиен комитет Свилен Веселинов, нелегален и партизанин, ме помоли да го срещна с всестранния минен специалист, теоретик и внедрител на автономното управление на мини "Перник", летописец на минното дело у нас, инж. Георги Коняров. Беседата на инж. Коняров заедно с въпросите и отговорите продължи 4-5 часа. Събитията, за които разказваше, и техните оценки следваха непринудено и логично. Изложението започна с борбата за изтласкване на английските и вестфалските въглища и въвеждане на пернишките. Това мероприятие е особено важно за ликвидиране сезонноста в производството на мините. Намаляване влиянието на сезонноста означава по-голямо постоянно производство, по-голяма производителност, по-малка костуема стойност, както са казвали тогава. Имало е обаче и друг ефект. С разпадане на задругите скритата безработица става явна. Безработните са се наемали на работа в мината. След съединението на Северна и Южна България започва интензивно строителство на основни жп линии в страната. Това означава, че расте и трафикът. Скарите на локомотивите са малки и непригодни и затова ги подменят.
Производството на въглища в с. Мошино след освобождението става чрез договори за концесии.

Концесионери са българи и чужденци

От българите най-известен е Иван Грозев, талантлив и упорит стопански деятел. През 1884 г. сключва договор с държавата за експлоатацията на въглищните запаси.
Редицата правителства, които се сменят, се делят на русофили и русофоби, вместо да откликнат на историческата необходимост от по-интензивно развитие в новата държава след разпадането на обширния пазар на Турската империя. Въпросът за ресурсно осигуряване с енергоносители, ускорители на процеса, е сериозно назрял. Такъв ускорител са въглищата. В страната се завръщат първите български минни инженери, завършили образованието си в чужбина. На тях се възлага проучването на въглища в останалата част на находището в Мошино малко преди 1891 г., когато предприятието на Грозев още работи. Такива са Д. Юрданов, един от първите откриватели на мина "Перник", допринесъл за проучването на басейна и организирал първото управление на мините; Христо Андрейчев; Тихол Цанков; Кънчо Садаков; Петко Тодоров; Ив. Симеонов и др. Характерно за всички е, че обладани от възрожденски дух, са се върнали в родината си, и независимо къде са завършили, с желание са

внесли професионални знания и културни нагласи

на страната, в която са учили. Те всичките са работили за България, за разлика от разните юпита и нарочени експерти, които не са специалисти и постоянно продават интересите на България. Даже специалистите-чужденци, които работеха в България, също внасят своя полезен дял за нейното развитие. Най-характерен пример е със средния техник, чех по националност, Тома Нелиба, който непосредствено работи и обучава миньорите. Цялото му семейство остава да живее в Перник.
За експлоатацията на мините е необходима електрическа енергия. За доставката и поддръжката на електрическите съоръжения е създадена през 1899 г. специална електрическа служба. За пръв път е била инсталирана малка централа, за която е използвана парната машина от неудачно построената брикетна инсталация при мините. Техник французин през същата година монтира малката централа, доставена за 19 894 франка. През 1895 г. чужденецът монтьор използва електрическата енергия за осветление в България. По-късно същият монтира електрическа централа на ул. "Московска", която дава ел. енергия за двореца. Същевременно е започната постройката на централа, която е пусната в действие в 1918 г. Разликата в цената между произведената и купената енергия, нарастването на инсталираната мощност в мините във връзка с механизиране експлоатацията на рудниците, както и използването на голямо количество пляка, която тогава за нищо не е могла да се употреби, дават своето отражение в дейността на автономното управление на мините. В началото на 1937 г. се възлага доставката и монтажът на нова и модерна централа. На държавните мини се възлага да електрифицират Софийска и Старозагорска област. За двете области мини "Перник" изразходват суми до 31.12.1940 г., като са инвестирали 294 668 379 лева за двата обекта. Строи се и далекопровод Стара Загора - Габрово.
След Първата Световна война финансовото положение на всички воюващи държави е силно разстроено и особено на победените и понасящи санкциите на различни мирни договори. Големите европейски икономисти и финансисти търсят изменение на формата, организацията и управлението на държавните стопански организации, за да престанат да бъдат в тежест на държавния бюджет и да могат да носят печалби. Целите, които се преследват със създаването на автономното управление на мини "Перник", формулирани в мотивите на първия законопроект, предвиждат да се даде възможност на предприятията да се експлоатират рационално; да се увеличи производството, за да може не само да задоволява нуждите на страната от въглища, но да се изнасят такива и в чужбина. Мините продължават да са държавно стопанско предприятие, както по-рано, но с автономно управление, и са вече самостоятелна

юридическа личност отделно от държавата

След 01.04.1925 г. вместо предвижданите 30 000 000 лева приходи за 1926 г., приходът е около 150 000 000 лева. По тази причина правителството със Закона за бюджета на държавата за 1928/1929 г. придаде държавните мини "Бобов дол" към мините "Перник". Печалбата на "Бобов дол" от 1928 г. до 1940 г., въпреки че обхваща периода на Световната финансова криза, е 30 337 500 лева. Годините 1932 и 1933-а са по-неблагоприятни и това се дължи на външни партийни вмешателства. Нека го имат предвид управляващите. С бюджета на държавата за 1931-1932 г. и мина "Марица" се придава към "Перник", а през 1934 г. Законът за държавните мини претърпява изменения - към "Перник", "Бобов дол" и "Марица" са придадени всички държавни, каменовъглени, рудни, солни и др. мини. От "Перник" приемат на собствена издръжка тези мини, като са изразходвали 41 026 407 лева от своите средства за изучаване на държавните минни области. Мините са правили

вноски в държавното съкровище

(част от печалбата; фонд за стопанско повдигане на страната; такси и берии; фонд за Институт за научни изследвания; фонд за проучване на земни богатства; фонд за обществено подпомагане) в размер на 1 414 039 711 лева. В тази сума влизат и 60 000 000 лева извънредна вноска през 1936 г., наложена поради нужди на държавата. Това показва огромното значение на мини "Перник" за държавното съкровище. Поради липсата на вагони за БДЖ доставят 100 вагона по 100 000 лева единият.
Няма да се спирам на провежданите мероприятия на широк фронт, ще спомена един факт, разказан ми от проф. Христо Иванов, основател на катедрата по минна електромеханика в Минно-геоложкия институт. Инженери в мината, учили в Берлин, преработили някаква печка и я кръстили пернишка печка с горно горене. Който купел печка, получавал два тона въглища безплатно или обратно. Печката бумтяла нагледно целодневно... Днес усилията отиват предимно в гасене на бумтящата печка, която ни е топлила толкова години. Уви!