Историята на Михаил Строгов превръща Видин във филмов град

Боян Драганов

През 1935 г. три филмови компании - немските "Айхберг филм" и "Албатрос" и френската "Тобис", решават да екранизират знаменитото произведение на Жул Верн "Михаил Строгов" в две версии - немска и френска. За заснемане на натурните снимки са обходени много местности в Русия, Унгария и Полша, но Видинското крайбрежие привлича като магнит вниманието на кинематографистите. Тук те откриват това, от което се нуждаят - крепостта "Баба Вида", река Дунав и просторната равнина около града "създават илюзията на Нижниновгородския Кремъл, Волга, приволжките и сибирските степи".
В началото на септември пристига снимачният екип, воден от режисьора Рихард Айхберг. Заснемането на филма се извършва с типична немска дисциплинираност и прецизност. Скъпата филмова лента се използва възможно най-рационално, не се допуска и най-малкото разхищение. Заснетият материал се изпраща със самолет в Германия за лабораторна обработка и отново се връща във Видин.

Крепостта "Баба Вида" - декор за филма "Михаил Строгов"

В масовите сцени, които пресъздават грандиозните сражения, станали край руския град Иркутск между татари и руси, участват близо 3500 български войници от Врачанския, Плевенския и Белоградчишкия гарнизон и голям брой роми с коне, облечени като татари. Битките са заснети в местността Нула редут край Видин.
Вестник "Зора" ни въвежда в атмосферата: "Пушечни и шрапнелни гърмежи, викове, звънтене на саби, тропот на бясно препускащи коне - всичко това се смесваше в един адски шум. Заредени мини изригваха късове земя и пясък. И всред нахвърляните една срещу друга войски бързо се движеше, тичаше и лягаше, ставаше пъргавата фигура на българския оператор Ангел Темелков. Облечен като татарин и с маскиран апарат, той безстрашно снимаше онова, което най-много ще порази зрителя."
В средата на септември пристигат изпълнителите на главните роли във филма: Адолф Волбрюк, Мария Андергаст, Ивет Льобон, Шарл Ванел, Александър Голник, и вторият режисьор Жак Борончели. За десетина дни те заснемат определените им сцени, но в рисковите снимки участват само дубльори от Видин.
Младият Любен Георгиев (Грънци) дублира Адолф Волбрюк (Михаил Строгов), а очарователната Каяне Караденизова - Мария Андергаст и Ивет Льобон (Надя).
По време на снимките възникват неочаквани опасни ситуации, които подлагат на сериозно изпитание волята, умението и находчивостта на каскадьорите. "При едно от преследванията конят на Михаил Строгов непредвидено се препъна и ездачът с голяма сила прелетя и се тръшна на земята. Сцена, за която според думите на режисьора би трябвало да се заплати грамадна сума. Коравият български младеж, изпълняващ ролята на Строгов, бързо скача на краката си и макар и смазан, се мята отново върху треперещия от страх кон, за да продължи бягането. Всичко става за 1-2 секунди, снимането не прекъсва нито за миг, а режисьорът е луд от възторг..."
Друг смъртоносен инцидент: "Съвсем не "според сценариото" стана твърде опасно обръщане на летящата в пълен кариер руска тройка, в която се намираха бегълците Надя (Каяне Караденизова) и Михаил Строгов (Л. Георгиев), преследвани от полковник Огарьов (Шарл Ванел). Българският "Строгов" отново прояви ловкостта си. Конете, без да спират, повличат тройката след себе си в лудия бяг. В момента на обръщането Любен Георгиев, без да губи присъствие на духа, грабва изплашената до смърт Каяне и вдигайки я над главата си, ловко отскача настрана, отървавайки се с някои натъртвания."

Първият български каскадьор Любен Георгиев

В началото на октомври снимачният екип напуска страната и след време заминава за Индия, където заснема "Тигърът на Ешнази" и "Индийската гробница". Режисьорът Айхберг смята, че "Михаил Строгов" и "Индийската гробница" са върховни постижения за киноизкуството от онова време.
Първият български каскадьор Любен Георгиев получава покана да замине в чужбина и да продължи "артистичната си кариера", но отказва, защото осъзнава, че този опасен занаят е до време. Затова използва спечелените пари, за да завърши икономика в Свищов.
От главните артисти, снимали се във Видин, най-трайна следа в киното оставя Шарл Ванел. Прочутият бретонец е роден на 21 август 1892 г. в Рен. Мечтае да стане моряк, но не е приет в морското училище, защото е далтонист. Опитва в театъра. Започва в един малък театър на булевард "Монпарнас" като шумовик, т.е. като човек, който умее да възпроизвежда различни шумове, да имитира гласове на животни и др. После идва киното. Първият му филм "Джим Кроу" е от 1912 г., на 91 години снима "Мишо". Името му е вписано в над 250 ленти. Емблематичният му филм е "Възнаграждение на страха", с който през 1953 г. спечели наградата за най-добра мъжка роля на фестивала в Кан. Почитател на красивите жени, в последните си години живее с Арлет, бивша танцьорка от парижкото вариете "Лидо", с 37 години по-млада от него. Бащата на френското кино напуска този свят през 1989 г.
Откъслечни сведения говорят, че природните забележителности на Видин са попаднали в обектива и на първия наш кинодеец Васил Гендов. През 1928 г. са правени снимките на незавършения български филм "Любов и престъпление". В крайдунавския град често гостуват родни снимачни екипи. Тук са заснети много сцени от "Страхил войвода", "Сватбите на Йоан-Асен", "Боянският майстор", "Князът", "Мяра според мяра", "На всеки километър", "Ламята", "Капитан Петко войвода", "Пазачът на крепостта" и др. Чужди майстори също са снимали - "Пепелища" на Анджей Вайда, "Звездите на Егер" на Золтан Варкони... Преди време италианци снимаха "Децата на Нонантола".

(Из книгата "Зад завесата на големите скандали" - 2, издателство "Ахат")