Истини, споделени с тревожна обич...

Георги Н. Николов

Вече над две десетилетия в българската литература нахлуват всякакви "творби". Много от тях си приличат, защото са еднакво безлични като художествена реализация. И са обречени на забрава почти веднага след появата си по книжните лавици. Те олицетворяват общата бездуховност у нас - резултат от неизбистрени обществени процеси. На прибързано отречени морални ценности, заместени от аналози без ясен адресат и полза за културата...
Атанас Капралов е сред ядрото автори, които не се вписват в този извод. Най-новата му стихосбирка, "Жив и свободен", още в заглавие внушава полет на ярка индивидуалност над сивите делнични тегоби. Книгата, дело на издателство "Летера" - Пловдив, продължава горчивия стремеж на Капралов да изрича болни истини. Да разглежда осъвременени понятия за добро и зло в размития граждански силует на България. Лириката му, сплав от реализъм, алегория и философски размисли, е завладяващо убедителна. В нея доминира тревогата за родната страна, оцеляла в смутни векове и изправена пред неясно бъдеще. Търси се мястото на "малкия" човек в схлупения храм на обществото. Под неговия свод енергията на интелекта може да взриви масовата апатия и неверието в по-добри дни. Ще оцвети с надежди ореола на чакан харизматичен водач. Жертвено повел народа към обетованата земя на светлината. Пътят към нейния прибулен хоризонт започва от историческата памет. От бистър поглед за делото на борбени предци. Ковали в страдания правото на страната да съществува пред света. И равностойно да се вписва в картата на планетарното семейство.
В поезията на Капралов царят многозвучни истини. Те са шлифовани сред житейски митарства и нечакани тегоби. В спомена за съмишленици, недочакали проверката на своите прозрения и отрекли се уморено от тях. С предателството на приятели, купени за тридесет сребърника и живот без утрото на минал идеал. В наше време самарянинът получава клеймо на глупец. В дебрите на обществото се спотайват знайни хищници. Хармонията между разномислещи не съществува. Някой трябва да се опълчи срещу опошления смисъл на битието. Да възроди моралните скрижали на българщината. Да се бори срещу шепа властели, представящи се за божества на съвремието... Кой ще прегърне сега непосилния кръст на Голгота? Естествено - поетът... Непрактичен зъл добряк, понесъл над главата си иконата на съвестта. Тя е негово единствено богатство и лек срещу пошлостта. Стакан с жива вода, от който отпиват духовни мъртъвци. За да се върнат с достойнство в света на зрящите човеци.
Част от стиховете в "Жив и свободен" имат географски адрес, но емоционално създателят им е гражданин на света. Посланията, които отправя, могат да бъдат разбрани във всяко кътче на планетата. А те са за смисъла на живота от раждането до последните глъхнещи стъпки. Подвластна ли е тленната личност на света и с какво може да го промени? С каква панацея ще бъде прогонено отчуждението, равнодушието, егоизмът? В Бог ли да търсим спасение, или в божествената искрица, която всички носим?
Стиховете на Атанас Капралов разбиват закостенели съвести. Повдигат завесата пред социален водевил с предварително раздадени губещи и печеливши роли. Животът е крехка ладия сред море от съдби, чисти копнежи, мътни стремления. Спасителният бряг е далеч и се познава по лъчите на мили спомени. За родния кът, за образа на майката, за жарките трепети на любовта. Те зареждат поета с нови сили да тръгва пак по неравния друм на проповедничеството. Рядко срещан с викове "Осанна!", повече - с крясъци "Разпни го!" Наградата е да бъде изслушан, понякога - и чут. Може би днес, или в друго измерение. Духът на истината е плод на безсмъртното време. Той свети в тленна обвивка, блести и след връщането й в пръстта. Защото е рожба на вечността в нейната вселенска безкрайност. Но със земни ориентири, правещи я реална, достоверна и убедителна.
Различни критици определят Капралов като явление в българската литература. Бих добавил: явление в тежък период от нейното съществуване. Той отбелязва връщане към добри поетични традиции. Среща отчуждените си връстници с Балкана и Родопите. Пее за добруджанско жито и спомня тракийска ръченица. Лириката му вплита красотата на българската душевност в безкрайните пътища на Космоса. И опиянява с нежните откровения на човечността...