Ислямът няма еднозначно тълкуване

Преди дни семейството на проповедника Фетулах Гюлен направи изявления в Истанбул в нарочно организирано интервю, като целта е повече от прозрачна. Името на "ходжа ефенди", както те му казват, напоследък нашумя особено настойчиво поради шумните корупционни скандали на високо ниво в Турция. Премиерът Ердоган обвини в прав текст Фетулах Гюлен в подстрекателство и "паралелна власт", която цели неговото и на ПСР отстраняване след 11-12-годишно управление. Предстоящите местни избори при съседите изострят ситуацията и политическата атмосфера, а повечето наблюдатели смятат, че резултатите от тях ще бъдат определящи за политическата съдба на Ердоган и верните му сподвижници. И независимо, че от САЩ, където всъщност живее повече от десетилетие, Фетулах Гюлен не само отрича пряка съпричастност към политико-икономическите събития, в т.ч. масовите протести в Турция, но напоследък започна да дава интервюта в медии като "Уолстрийт джърнъл" и Би Би Си, а това не е честа негова практика. Явно е налице желание да изясни позиции и цели, особено след такива обвинения. В същото време повечето негови съграждани са убедени, че той няма как да стои настрана от "вятъра на промяната", който някои твърдят, че се е завихрил в Анкара. Семейството на Фетулах Гюлен явно е огорчено от обидните квалификации, които се изсипаха по адрес на родственика им в страната, и смятат, че хората, най-вече учените, са останали безмълвни в обстановка на "кал върху имиджа му", но "колкото и да хвърлят кал върху скъпоценния камък, той не губи от стойността си". Естествено е да твърдят, че остават зад "ходжа ефенди" и че споделят идеите му, че се молят за него, който не е създал семейство само защото се е посветил на хората и своята мюсюлманска религия. Нормално е за близките да са убедени, че хиляди хора следват Фетулах Гюлен в неговия "керван на услугите", където Аллах е най-често споменаваната дума. Но кой всъщност е Фетулах Гюлен и защо днес излиза на преден план не само в Турция?
Независимо че в България са издадени няколко негови книги, обществеността като цяло не познава личността Фетулах Гюлен, идеите и делата му. Нормално е, защото темата по принцип е щекотлива за българите, които по традиция и след 136 г. възстановена независимост и държавност питаят някак сдържани чувства към всичко, свързано с наследството на Османската империя, дори и това да е само блед спомен. Разбира се, че става въпрос за дълбоко стаени чувства и наслоени от векове мълчаливи негативи, а не отношение към народа на Турция или отношенията между страните ни. Още повече, че българските граждани с турски произход са част от българското общество, имат своето място във всички сфери на живота ни, заедно с тях оцеляваме в годините на преход и кризи, заедно с тях и останалите етноси в България подкрепяме европейското ни членство и европейските ценности. Без да се конкретизира върху източниците на средства, с които у нас се издават книгите или вестниците, свързвани с проповедника Фетулах Гюлен, не бива да се пропуска, че през 2008 г. той е посочен от списание "Форин полиси" за най-видния мислител на съвремието ни. Един човек, който от родното с. Коруджук, област Ерзурум, Анадола, където и днес живеят негови родственици, от обучения в медресетата на Ерзурум стига до организирана специално в негова чест конференция в Джорджтаун Унивърсити, Вашингтон. Много вода е изтекло от 1941 г., когато се приема, че е роден проповедникът Гюлен, но не може да се отрече, че стъпките му са последователни и неизменно свързани със служба в името на исляма. Започнал със служба като имам в с. Алвар, област Ерзурум, после в Одрин, Лозенград (днес Къркларели), Измир (старо Смирна) и т.н., та до лекции в Истанбул, откриване на университет като "Фатих" заедно с Демирел, статии в списания като "Съзънтъ", организиране на Фондация на журналисти и писатели в Турция и все в този дух. Няма как да не прави впечатление, че повечето му проповеди са в Егейския регион на Турция или в онези тракийски области, от които българите са били прогонени насилствено поради трагично загубена война. Проповедите и проблемите на богослужението, перспективите и механизмите на душата и съвестта, духовният живот на мюсюлманите и значението на индивида и поколенията са все теми, които вълнуват не само Фетулах Гюлен и му дават възможност за срещи и диалог с лидерите на турската държава като Демирел, Тургут Йозал, Тансу Чилер, Месут Йелмаз, Бюлент Еджевит. По-различното при него е, че се среща с Вселенския патриарх Вартоломей по теми като толерантността в обществото с призив за диалог между мюсюлманите и другите религии в Турция, с папа Йоан Павел ІІ за 30 мин. във Ватикана и отново с подчертана подкрепа за диалог между религиите, с равина Елияху Бакши Дорон в сградата на Фондацията за журналисти и писатели, Истанбул. Не пропуска участие в срещи на религиозните водачи на различни религии, и то по всички световни посоки, но най-вече там, където има мюсюлмани. Цялата тази дейност няма как да бъде осъществена без подкрепата на турската държава и институциите, които действат в защита на турските интереси и сфери на влияние. Независимо от времето и имената на управляващите. Днес събитията в Турция и влиянието, което има проповедникът Гюлен чрез създаденото от него движение "Хизмет" върху немалка част от турското общество, налагат вглеждане както в целите на това движение и на съратниците му, така и в ролята, която играят и ще играят в обществено-политическите процеси в страната. Едва ли може безкритично да се приемат всички идеи на този умерен ислямист, както го наричат западни анализатори, но това не значи, че трябва да се отрича до корен проповядваното от него. В едно изречение то звучи така: "Ислямът няма еднозначно тълкуване".
В света на геополитическите промени и повсеместна глобализация Фетулах Гюлен смята, че има два метода за анализ на исляма. Единият е на радикалните ислямисти, които не приемат модерния свят, спазват сляпо заветите на Пророка Мохамед и тълкуват Корана като задължително основополагащ за държавно устройство и законодателство. Крайни ислямистки тези, които се прилагат дори с насилие и днес в почти целия Близък изток. Другата теза е, че ислямът може да е в съзвучие с демокрацията, човешките права, допускане на светските нрави, уважение към изповядващите друга религия, икономически просперитет и т.н. Един вид просвещението и модерният западен свят не са отрицание на мюсюлманската религия, а дават възможност за критично мислене, научни познания и социални придобивки, от които се нуждаят и изповядващите своята ислямска вяра. За изразител на такива идеи се смята Фетулах Гюлен в Турция, който проповядва и тълкува мюсюлманската религия като основа за осъществяване на социални и културни реформи с цел изграждане на по-хуманно общество. Това за самата Турция определено звучи не само прозападно и прогресивно, но и някак стимулиращо към демократични реформи. Друг е въпросът, когато тезите се развиват чрез училища, университети, книги, списания и т.н. в други държави, където има малцинства, изповядващи мюсюлманска религия, и тя се използва за влияние и затваряне в общности, в които по този начин по-трудно се допускат интеграция и укрепване на връзките между различните по религиозен и етнически признак граждани. Твърденията на движението "Хизмет" в днешно време са свързани по техни думи "не с установяване на хегемония върху обществото, нито с изземване на контрола върху турската държава, а с оформяне на политиката чрез укрепване на добродетелите и чувството на морал между хората и на държавно равнище".
Красиви думи и галещи ухото на всеки трудно понасящ кризите човек, но става въпрос за рамката и мярката. За Турция или другите държави, където мюсюлманите са мнозинство, идеите и модерното им звучене са в унисон с демократичните процеси и стремежите към просперитет. Те не пречат, а съдействат за съществуването на религиозна толерантност, но активното им внедряване в страни с преобладаващо друго вероизповедание няма как да не създава усещане за влияния и вмешателство, на което се гледа най-малкото с подозрение. Всяка държава по принцип сама решава проблемите си и всяка външна намеса винаги среща дадена съпротива. Може би наистина днес Турция се нуждае от "социална трансформация, като се повиши нравственото съзнание на членовете на обществото", което ще "освободи бюрокрацията от ширещите се злоупотреби, ще увеличи прозрачността на държавните институции" и в крайна сметка "ще създаде полета за изява на онези хора, останали в периферията на Анадола".
Днес идеите на духовника Гюлен и неговото движение "Хизмет" са въвлечени едва ли не за първи път във вражда с управляващо правителство в Турция. Доскоро съратници, днес меко казано опоненти, двете страни в този конфликт всъщност са олицетворение на дебатите в турското общество за пътя, който трябва да поеме страната след десетилетно управление на ислямистката партия на премиера Ердоган. Според Гюлен икономическите и политическите реформи в Турция, които той е подкрепял в началото, вече са под заплаха. От Пенсилвания, където живее, той твърди, че премиерът Ердоган е загубил доверието на приятели в страната и чужбина и че диктаторският му стил на управление не среща разбиране. Ограничаването на свободата в интернет, грандиозните корупционни скандали в самото му обкръжение и семейството му, намесата в дейността на правораздавателните органи, увеличаването на правомощията на разузнавателната агенция МИТ, насилията по време на масовите протести в редица градове, злоупотребите при обществени поръчки и т.н. са все действия, които поставят напредъка на страната на карта. "Хегемонията на властта" едва ли ще измие очи с някои популистки решения като освобождаването на знакови фигури от турския обществен живот, осъдени под предлог готвен преврат срещу правителството на Ердоган.
Предстоят избори и всичко, което се прави, е с цел спечелване отново на загубена подкрепа. Засега съратниците на проповедника Гюлен твърдят, че знаят за кого няма да гласуват. Отговорът е ясен. Съвсем друг е въпросът дали и как това ще раздроби политическото пространство в Турция и дали опозицията ще съумее да се възползва от възможностите на ситуацията. Интересното е, че САЩ за първи път от много години опровергават изявления на Ердоган, които определено са с предизборни цели, но засягат позиция на президента Обама, която се отнася до Фетулах Гюлен, и не отговарят на истината. САЩ отново потвърждават важността на сътрудничеството с Турция по разнообразни регионални въпроси и отдават значение на отношенията на взаимно уважение, което няма общо с желанието на турския премиер за екстрадиция на духовника Гюлен от САЩ като заплаха за националната сигурност. Турският мислител Гюлен именно от САЩ категорично посочва, че с обвиненията за "паралелна държава" властта в Анкара цели прикриване на злоупотреби, съмнителни спечелени търгове и в крайна сметка полага усилия злоупотребите да се представят като нещо обичайно и прието в страната. Всеки, който не споделя мислите и чувствата на управляващите, се обявява за престъпник. Турция губи от случващите се събития, които ще се отразят негативно и на отношението на САЩ и на ЕС, "защото се вършат антидемократични постъпки". Той е убеден, че никога не са подкрепяли дадена партия или лидер, а само "разумните им намерения от правна гледна точка, демократичните принципи" и затова са ставали единомишленици по някои въпроси. Например и по кюрдския. Именно в кюрдските региони на Турция неговото движение "Хизмет" е откривало училища и читалища с цел просвещение. Една от тезите на проповедника Гюлен е, че "чрез образование ще стигнем до единство и сплотяване, същевременно ще се намали бедността и ще се увеличат инвестициите". Друг е въпросът какво мислят самите кюрди по темата. В същото време той смята, че най-наболелите проблеми на Турция са свързани със съществуването на разединяващи идеи, бедността и невежеството, които приема като болестни състояния. Познато звучат и становища като "негодуванието, омразата и ненавистта в скоро време не могат да бъдат потушени, че се накърнява достойнството и честта на мнозина", но "не губя надежда, че с волята на Всевишния някой ден бурята ще утихне".
По света смятат, че проповедникът Гюлен е предимно мислител. Може би си заслужава да се припомнят някои негови думи като "умният човек знае как да изглади недоволството между него и хората около него, когато отношенията им се развалят, както и да поднови приятелството си с тях. По-умен от него е онзи, който проявява взискателност и никога не влиза в несъгласие с другарите си". А самият проповедник сигурно дълбоко вярва, че "най-дълго живее онзи, който най-много размишлява" и цял живот е правил предимно това с името на Аллах в уста. Другият въпрос е кой и кои ще го чуят с разбиране в Турция и дали това ще се отрази на резултатите от местните избори на 30 март и после на президентските през август, чиято дата вече е определена. И дали и тогава сподвижниците му ще знаят за кого няма да гласуват.


Днес идеите на духовника Гюлен и неговото движение "Хизмет" са въвлечени едва ли не за първи път във вражда с управляващо правителство в Турция


По света смятат, че проповедникът Гюлен е предимно мислител


Срещата на Гюлен с папа Йоан-Павел Втори


Предстоят избори и всичко, което се прави, е с цел спечелване отново на загубена подкрепа