Исландски вкусотии или какво да опитате в Рейкявик

Всяко пътуване има и своята леко абсурдна страна. Освен места, които задължително да посетите, винаги имайте предвид, че във всяка държава има и неща, които не са за препоръчване. Ако сте любители на приключенията обаче, не пречи да пробвате и шантавите опции, които дадено пътешествие ви предлага.

Исландия също има своите странности. Преди да посетя студения остров, се постарах да попрочета за кухнята. Знаех си, че не искам да пробвам прословутата ферментирала акула. Обаче на място не се стърпях. "Hakarl" както местните наричат въпросното ястие определено е предизвикателство за сетивата! Още щом отвориш пакета с въпросната акула, те блъсва такава миризма, че на момента си сигурен колко грешна покупка си направил. Накратко - от шестима ентусиасти само трима се престрашихме да сложим по едно парче в устата си. Само двама преглътнахме. Скъпарското удоволствие (двайсетина лева за около 100 грама) скорострелно се озова в коша. Дори само по миризмата може да откриеш местата, на които предлагат този специалитет. Разбира се, в заведение цената на "удоволствието" е значително по-скъпа, отколкото ако си го купиш от магазина. В ресторант с типична исландска кухня мълниеносно усетихме, че на съседната маса са си поръчали ферментирала акула. С нескрит интерес очаквахме реакцията на колегите туристи. Явно в Корея имат и по-ужасяващи ястия, защото хич не бяха впечатлени от миризливото ястие и си го хапнаха без драми... Всъщност, носи се мълва, че 

ферментиралата акула

за специалитет е произлязла като случайност в бедни времена, а местните я пробутват само на чужденците лаици. Едва ли има много мераклии, които държат да ядат месото от акула, което е било заровено за шест месеца, за да се разложи до необходимата миризлива степен.

Пуфинът обаче е много вкусна разядка. Най-добре обаче да поръчвате, без да се концентрирате върху произхода на мръвките - пуфинът не е мъфин, не е кексче, а изключително красива птица. Тъжно е да си представиш, че тази прелест е сготвена. От етично съображение туристите предпочитат да не философстват и за сушеното или стековано месо от кит, както и за пушената чайка. Иначе е вкусно. Много при това. И е крехко. Повечето мръвки си отиват с изненадващо разпространената в Исландия майонезена салата от моркови, зеле и… ананас!

Така и не пробвахме "hrutspungur" - мариновани в млечна саламура 

овнешки тестиси

сплескани като бисквити. Някои туристи се плашат от сготвените агнешки главички, за мен специално по-стресираща бе опцията да ям накълцани овчи карантии, сварени в шкембе. В крайна сметка има вариант да опитате нещо подобно, но имайте предвид, че в него слагат твърде малко подправки. Затова и не препоръчвам нещото, което наричат "Lifrarpylsa". Безвкусно е за балканските туристи.

В Исландия опитват да ограничат алкохолните вакханлии с високи цени на алкохола. Това обаче не означава, че не може да пийнете порядъчно. Особено, ако се презаредите от местните вериги хипермаркети. В заведенията обаче разликата в цените е драстична - имайте предвид, че малка бира в заведение е около двайсетина лева. Бирата в Исландия е била забранена в продължение на 75 години, а употребата й е разрешена едва от 1 март 1989 г. Исландците обаче намерили вратичка в забраната - смесвали 

бира с водка

и кръстили питието bjorliki. Любителите на по-силните питиета могат да опитат традиционната картофена brennivin, която напомня на нещо като ракиена водка, ароматизирана с ким. Исландците си имат и ликьор с вкус на анасонов сироп. Понякога се шегуват, че си имат питие, с което хем ще се напиеш, хем ще се излекуваш. Джинът също е вървежен.  

Исландците, както и други северни народи, могат да се похвалят и с различните си видове хляб. За българския вкус черният и леко 

сладък хляб

някак не пасва за закуска, може би е добър за десерт. Но при голямата разновидност на хлебчета, винаги има с какво да "подложите" в Исландия. Особено апетитни са ръжените. Хлябът върви със сол... Исландците имат десетки видове - вулканична, викингска и каква ли още не. Солта може да е горчива, лютива, леко пикантна, синя, черна... Има и червена сол, която леко напомня на нашата шарена сол. В български условия се овлажнява адски бързо.

Ако се чудите за десертите... Северните народи си падат по лакриц. Това са вид бонбони със женско биле, имат анасонов вкус и определено не са за всеки. Северняците са фенове на специфичен солен тип бонбони. Има и такива с черен пипер. Тъй като от предишен опит знаех, че тези, силно казано, бонбони не са за мен, исландският лакриц не ме изкушаваше... До момента, в който не опитах "детски" варианти. Към анасоновите леко гумени парчета могат да бъдат добавени различни плодови вкусове. За любителите на сладкото исландците имат малки парчета лакриц, потопени в обилно количество шоколад, понякога слагат и ядки. Подобни варианти на това лакомство определено си струват. Което не пречи в бързането на летището да грабнете пакет истински лакриц, заради който приятелите да ви обвинят, че сте опитали да ги отровите.

За сметка на това скирът, нещо като сметаново кисело мляко, определено си заслужава. Вкусен е, а с местното боровинково сладко е истинско блаженство! 

Исландия не е страшна, нито пък специалитетите й. Заслужава си да опитате от всичко, което няма откъде другаде да си вземете. И винаги остава нещо, за което си казвате, че ще се върнете да вкусите!