Искам да танцувам с Лили Иванова

Алфредо Торес е от онези ярки личности, които озаряват само с присъствието си, без да се налага дори да говорят. Продума ли обаче, чаровният акцент на кубинеца и завладяващата му ведра усмивка карат хората да забравят несгодите си и да искат да се потопят поне за малко в позитивизма на атрактивния танцьор. Роденият в Хавана преди почти 47 лета Алфредо, израства заедно с още пет деца в семейството на красивата Марва-Алисия Хурейдини Ликуид и силния духом боксьор Пабло Торес Валдес, тренирал редица кубинци, прославили страната с олимпийски и световни титли. Артистичните заложби на Краля на салсата, както наричат и днес Алфредо, предопределят пътя му на прочут танцьор. Освен че печели призови места на различни фестивали и шампионати, обучава в собствената си школа всички желаещи да усетят ритъма на самбата, румбата, гуагуанкото, модерните и брейк танци и т.н. Талантът му не остава незабелязан и отваря врати за участие във видеоклипове на доста български певци. Торес е смятан за основоположник на свой собствен стил в танцовото изкуство. Получава покана да преподава в НАТФИЗ, както и да се изявява на театралната сцена. Алфредо е чест гост, танцьор и хореограф на различни телевизионни предавания, като последната му, най-скорошна изява на екрана, бе в ролята на член на журито в "Денсинг старс".


- Има ли възраст за танците, Алфредо? Кога най-рано може човек да се посвети на самбата например?
- Когато детето е на 2-3 годинки и вече слуша и изпълнява каквото му се говори, може да започне и да танцува. А крайната възраст зависи от стила. Ако са бални танци, хората може да са и на по 80 години. Но когато говорим за класическия балет или за съвременни ритми, които изискват големи физически натоварвания, те са по-подходящи за младежи. Най-хубаво е, когато всички танцуват, дори и по улиците, където също може да покажат най-доброто, което могат. Но трябва много да се раздават, да се радват, да са активни. Добре е да се танцува! Да танцуват всички и всичко!
- А във вашата школа на колко години е най-младият и най-възрастният ви ученик?
- Най-малкият е на 5, а най-големият може би е на 55 (усмихва се)... Всички се справят много добре, защото показват, че има живот в тях, а това е най-важното. Танцът е лекарство, което помага за справянето с много болести. Който танцува, забравя за стреса!
- А най-малката ви дъщеричка Амая какви танци харесва?
- Тя е на 4 години и всичко й харесва! Само като чуе музика, и започва да се забавлява, не стои и секунда на място и танцува така, както й идва отвътре.
- На нейните години ли бяхте, когато усетихте, че ви привличат танците?
- Горе-долу. Но първо се занимавах с бокс, тъй като баща ми беше треньор на националния отбор в тази дисциплина. Но той не искаше да ставам спортист. А за мен най-лошото беше, че трябва да правя на ринга спаринг с мои приятели, да ги удрям... Ставаше ми неприятно от това.
- А как се запалихте по салсата?
- Може би стана ясно, че много ми харесваше да танцувам, точно в почивките между тренировките по бокс (усмихва се). Пускахме си музика за релакс и настроение, но не можех да се сдържам и да стоя на едно място и непрекъснато измислях някакви хореографии. Показвах на приятелите си движенията на Майкъл Джексън, с което много ги учудвах и забавлявах. След това започнах да се занимавам с танци все по-сериозно и така продължи досега.
- Помогнаха ли ви заниманията по бокс? Има ли връзка между спорта и изкуството?
- И в бокса, и в танците най-важни са ритъмът, темпото, силата и движенията с ръцете и краката.
- Учили сте в най-престижното кабаре в Куба - "Тропикана". Колко труден бе пътят дотам?
- Когато реших, че искам професионално да се занимавам с танци, се записах в Националното училище по изкуствата в Куба. Две години учих модерни танци, джаз балет, капоейра, румба, самба и други. А после се явих на изпит в "Тропикана". Там всяка година идват хиляди и от всички избират 40 души. Приеха и мен и учихме много професионално, имахме часове по актьорско майсторство, грим за сцената, класически балет, модерни и характерни танци, също така популярни и фолклорни. Като завършихме училището, само двама бяхме избрани да танцуваме в "Тропикана", което е най-известното кабаре в Куба и няма слаби артисти, всички са много добри. За 6 месеца станах солист, което никой дотогава не бе постигнал за толкова кратко. Оттам започва истинската ми история като танцьор. Разбрах, че всеки ден трябва да се доказваш, защото за твоето място чакат много добри и талантливи артисти, които искат да станат звезди.
- Има ли известна личност, която лично вие приемате за еталон в поведението на сцената?
- Много са. Но може би Майкъл Джексън е най-големият пример за прецизност, съвършенство и стил. Сигурно няма танцьор, който да не е опитвал да направи великата Moon walk (Лунната походка - бел.ред.).
- Как се случи, че дойдохте в България и, може би по-важното, как решихте да останете?
- Дойдох по работа, бях поканен, след като дълго време танцувах в балет "Тропикана". Първо договорът ми в София, където имах програма във вариете, беше за 6 месеца. После го удължиха за още половин година, получавах покани да гостувам в телевизионни предавания - при Гала в "На кафе" и други, участвах като треньор и жури в различни шоу и риалити формати. А останах, защото се запознах със съпругата ми, имам вече семейство тук. Чувствам се добре в България, всичко ми харесва.
- А харесваше ли ви да сте част от журито в "Денсинг старс"?
- О, много! Това е страхотно предаване!
- Как се разбирахте с останалите членове на тази комисия - с Галена Великова, Илияна Раева, Христо Мутафчиев? Вие като че ли бяхте най-позитивният сред тях...
- Просто изразявах моята емоция, не криех това, което чувствам, когато видя колко хубаво танцуват всички участници в шоуто. Другите членове на журито са много добри. Всеки от тях е атрактивен за предаването. Важно е мнението на всеки, а когато то е различно, индивидуално, се получава добро риалити. Исках да покажа на зрителите, че шоуто е супер - красиво, бляскаво, има какво да се види. Не може само критика и забележки. Танцьорите трябва да се забавляват, тогава се получава най-доброто им представяне. И публиката го оценява и се радва.
- В стремежа да покажат най-доброто от себе си доста български звезди получиха травми, лекари забраниха на някои участници да продължат да се състезават в шоуто... Може ли да се избегне подобно осакатяване, или това е част от усилията да си най-добрият в танците?
- Трябва да се тренира постепенно и внимателно. Едно малко невнимание може да доведе до травма, особено когато не си професионален танцьор. Аз също съм късал сухожилие и дълго и трудно се възстановявах. Когато искаш да се докажеш, да покажеш на какво си способен, не мислиш, че има вероятност да се нараниш. Но се случва.
- С коя българска звезда бихте искали да излезете на дансинга и да представите онова, което публиката още не е видяла у този артист?
- Най-много ми се иска да танцувам с Лили Иванова. Мисля, че тя може да покаже нещо невиждано на дансинга.