Искал съм да стана лекар, а не да се занимавам с бизнес

Проф. ИВАЙЛО ТЪРНЕВ е началник на клиниката по неврология при УМБАЛ "Александровска" в София и професор в катедрата по неврология в Медицинския университет и в катедрата по когнитивна наука и психология в НБУ. Председател е на Българското дружество по нервномускулни заболявания и на Българското дружество по епилепсия. Специализирал е в Оксфордския университет във Великобритания и в Института по миология в Париж. Макар да е искал да се занимава с изкуство и литература, роденият в известна пловдивска фамилия младеж завършва медицина. Сега ученият твърди, че не съжалява, защото непрекъснато помага на хората и вижда в това своето истинско призвание. Проф. Търнев беше гост-лектор на 13-ата национална среща, организирана от фондация "МОСТ" в Албена, където медии и медици обсъждаха най-новите постижения в лечението на генетични и социалнозначими заболявания.

"Ако не се реформира цялата система, на практика ще загубим всичко - и добрите традиции, и добрите специалисти"

- На срещата в Албена поставихте тежка диагноза на нашето здравеопазване. Кои симптоми доведоха до нея?
- Моето чувство като лекар, който всекидневно практикува в клинични условия, е едно усещане за безперспективност, за потъване, за загуба на професионализъм, за загуба на доверие, за загуба на мотивация, за отстъпление от ценности и добри традиции. Като цяло - усещане, което ме отдалечава от тази медицина, заради която съм избрал тази професия. Все повече се замислям колко може по-зле да бъде системата и докъде ще стигне. Почти със стартирането на реформата започна някак и отчуждението от смисъла на тази професия. Болниците се превърнаха в търговски дружества, практикуващите лекари станаха еднолични търговци, медицинските диагнози станаха клинични пътеки. Много често един и същи пациент минава през много клинични пътеки и най-накрая - без диагноза и без лечение. Болниците, за да реализират финансови печалби, вършат само минималните изисквания с най-евтините изследвания, които невинаги поставят диагноза. Изключително демотивиращо е да се работи медицина в България в момента, да не говорим за научни изследвания, за научни постижения и за въвеждане постиженията на съвременната наука в медицинската практика.
- И все пак - вие сте един от откривателите на нови видове заболявания, признати най-вече по света. При тези трудности успявате да задържате и научния фронт...
- Успявахме. Да, постигнахме доста високи научни резултати, имаме 12 научни открития, те са публикувани в световни, високо оценявани медицински журнали. За това имам удовлетворението, както и за това, че се създаде в България школа по неврогенетика, 12 колеги защитиха дисертация в тази област, мои докторанти. Още 4-5 са в процес на защита.
- Това не е ли светлина в тунела за здравеопазването въобще?
- Да, младите хора винаги са ми давали смисъл, но това, че няма условия за тяхната реализация, даже не се обявяват и конкурси за научни проекти вече може би 3 години и повече - след скандала, който стана в Националния фонд за научни изследвания, на практика не е имало обявяване на конкурс. Така че изследователската дейност остана и без финансова подкрепа от държавата. Ако на нещо може да се разчита, това е на някакви международни сътрудничества, нефинансирани от държавата. Освен това самата клинична практика, диктувана от философията на клиничните пътеки, е да затъпееш, да загубиш всякаква креативност и желание да се занимаваш с наука. Прекарвам по няколко часа всяка сутрин в преглед на документацията на клиниката, защото знам, че ако някъде се изпусне някой код, някоя буквичка, някоя цифричка, това ще бъде повод да бъде отхвърлена пътеката, да бъде глобена клиниката, да има отрицателен финансов резултат и в крайна сметка, независимо от огромните ни усилия да запазим професионализма, ще бъдем виновни. Цялостната ситуация е такава, че се чувстваш постоянно виновен за едно или друго, а не мислиш за това как да си в полза на пациента и да се стремиш да дадеш максималното от себе си, за да му помогнеш. Защото пациентът има нужда от това да седнеш да поговориш с него, да му обясниш.
- На семинара в Албена говорихте още за информирано съгласие, за морал и етика. Как се справяте на този фон?
- Трудно се балансира между професионализма, етиката - от една страна, и диктата на бюрократа - от друга. Изключително трудно и все по-трудно, и все по-трудно и много изморяващо. Когато съм кандидатствал медицина и съм искал да стана лекар, съм искал да работя медицина, да се развивам като лекар, а не да се занимавам с бизнес. Ако съм искал да се занимавам с бизнес, съм сигурен, че съм щял някакво друго образование да избера. За съжаление професията ни все повече и повече изглежда на комерсиален бизнес, в който комерсиализацията става толкова голяма, че някак изтласква медицината.
- Тогава какво може да се направи? Въобще някой нещо предвижда ли?
- 15 години тази реформа постепенно сриваше здравеопазването, но в един момент, може би поради големите натрупвания като недостатъци в системата, този процес се ускори. Страхувам се, че ако не се вземат някакви решителни мерки, т.е. не се реформира цялата система, на практика ще загубим всичко - и добрите традиции в здравеопазването, и добрите специалисти, които все повече са демотивирани, чувстват се изхабени и напускат страната. Ще останат само частните болници, които ще бъдат бизнес центрове, където ще могат да се лекуват само пациенти, които разполагат с много пари.
- Професоре, не вещаете много розова картина и занапред...
- На практика се получава, че някак държавата като че ли в момента, и не само в момента, това е стил, който се налага вече доста години - дава приоритет на частните болници, отколкото на държавните. Частните болници са добре оборудвани, държавните стават болници за бедни пациенти с много остаряла апаратура, с лоши условия на лечение. Едновременно с това бюджетът е един и същ и за всички здравни заведения той очевидно не достига. За мен е доста неетично да работиш в държавна университетска болница и едновременно с това да имаш частен център.
- Стигаме до един от проблемите, където държавата трябва да се намеси.
- Дори и в нашата болница има такива лекари, за които държавното здравеопазване някак е между другото, всъщност те имат частен бизнес, частни клиники, частни центрове, където прехвърлят пациенти и това е основният им източник на доходи. Неморално е да се съчетават тези две неща. Трябва да се избере - или едното, или другото, защото това е донякъде и конфликт на интереси.
- Не донякъде, то си е направо конфликт на интереси. Говорите за персонализирана медицина, тя направо звучи като утопия на този фон.
- Тя е утопия, тя се превръща все повече и повече в утопия за България, но тя не е утопия за напредналото здравеопазване в света. Все повече и повече възможности осигурява генетиката за персонализирана медицина. С изследването на генетични предразполагащи фактори, с изследване на различни биомаркери става възможно да се направи адекватен избор с какво лечение да се започне при даден пациент. Защото много често се налага да се прави такъв избор между много различни медикаменти. Това може да бъде свързано с ефекта на лечението, със страничните ефекти, които да се очакват.
- Може би това е нещото, което вие се опитвате да правите с новото лечение на множествената склероза, с новите препарати?
- Да, допреди 21 години лекувахме единствено и само с кортикостероиди, след това се появиха първите модифициращи средства като бетаферона. Сега вече се разполага с 10 различни медикамента.
- Казахте, че голяма част вече ги има и в България?
- Да. Осем от тях ги има в България. Очакват се нови средства. Голямото предизвикателство тук е експертът, лекарят, неврологът да може да избере подходящия медикамент за конкретния пациент. Почти всички нови клинични изпитания включват и биомаркери, и генетични изследвания по отношение на множествената склероза.
- Вие това го правите във вашата клиника?
- Това го правим само експериментално там, където се изпитват нови медикаменти. Пример също за използване на биомаркери е изследването на Джеси вирусът, на антитела срещу този вирус при лечението с медикамент, който се нарича Тисабри. До момента само двама пациенти в България се лекуват с този медикамент. Това е за България сравнително ново лечение при по-тежки, по-агресивни форми.
- Колко са пациентите с множествена склероза в България?
- В момента няма регистър. Съвсем наскоро касата по неофициални данни каза, че около 3600 души е възможно да имат това заболяване, но от тях на модифицираща терапия са 1650.
- А във вашата клиника какви пациенти попадат най-често, ако не е лекарска тайна?
- Тя в момента е структурирана в три отделения. Едното, отделението, което се ръководи от проф. Трайков, е за дегенеративни деменции, болест на Алцхаймер, Паркинсонова болест. В другото, което е посветено по-скоро на периферно-нервните, нервно-мускулните заболявания, епилепсията, влизат много пациенти с наследствени заболявания, а също и с множествена склероза. В третото отделение попадат съдовите заболявания и вестибуларните периферни, централни вестибуларни синдроми и различни инсулти. На практика мога да кажа, че покриваме цялата патология в неврологията и лекарите имат по-тясна специализация в една или друга област.
- И въпреки всичко продължавате напред? Не сте решили да напускате страната?
- Не, никога не съм имал намерение да напускам България и винаги може би съм бил с илюзията, че в тази страна нещата ще тръгнат напред и че ще се случват добри неща. И че ще бъда от хората, които допринасят да се случват добри неща.