Инж. Любомир Бонев: Инсталациите в панелките са на финала на своя живот

ЛЮБОМИР БОНЕВ е роден в Перник. Завършил е ВСУ "Любен Каравелов" в София, магистър инженер в специалност "Строителство на сгради и съоръжения". Избран е за народен представител в 44-то НС от 14 МИР-Перник. Член е на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и на тази по отбрана.

- Властта обяви за антикризисна мярка възобновяването на прословутата Национална програма за саниране. Как да "четем" това, господин Бонев? Като грижа на още шепа хора да се санират жилищата, като "рамо" за строителния бизнес или властта вече отвори предизборната сергия?

- Има една лекота, с която управляващите слагат етикети, обявяват мерки и после се отмятат от тях. Но да разглеждаш Националната програма за саниране, която трябва да разреши проблема с панелните жилища, които са на предела на своя технологичен живот от 50 години и в които живеят 70% от българите, като антикризисна мярка, е истински пример за хаотично управление. Може да обвиним правителството в икономически неоправдано изразходване на средства, може да потърсим и картелни споразумения, каквито бяха доказани при предишната програма. За всичко това могат да бъдат посочени основания, но съществува много по-сериозен проблем от картелите и наливането на прекомерни средства към подходящи фирми. 2020-а е годината, в която трябва да бъде решена съдбата на панелните жилища в България изобщо, а това остава скрито и темата е затулена под етикета "антикризисни мерки".

Става дума за създаването на нова Национална стратегия за саниране, която да представи целите и стъпките до 2030, 2040 и 2050 г. За това страната ни е задължена с приемането на Директива 2018/844 на ЕС, която стои в основата на проекта за промяна на Закона за енергийната ефективност. Сега ГЕРБ прокламират бързото рестартиране на националната програма като антикризисна мярка, без да са приети промените в закона, който управлява тази програма, и без да са спазили изискванията на ЕС.

Причината за това бързане е, че правителството няма визия, а и желание да създаде и предложи за обществено обсъждане тази стратегия. Ако го направи, то трябва да покаже по какъв начин ще се извърши санирането и енергийното обновяване на всички тези панелни жилища, а не само на малка част от тях. Многократно от Министерството на регионалното развитие и благоустройството са поръчвани доклади и стратегии за дългосрочно развитие на програмата. Има подробен доклад на Световната банка от 2017 г. Нито една от препоръките в тези доклади и стратегии обаче не е възприета. А те са единодушни, че трябва да се разработи пътна карта с последователни мерки в дългосрочен план и точни финансови разчети.

Инсталациите в панелните жилища са на финала на своя живот, има данни за сеизмична опасност и за конструктивни дефекти. В случая с програмата за саниране стои скрит проблем от национално значение.

Ако погледнем как е била изпълнена предишната програма, ще видим например, че принципът на регионално развитие изобщо не е спазван. В пет области - Русе, Видин, Плевен, Враца и Ловеч, т.е. в целия Северозападен регион, който е най-изостанал и е с приоритет по Националната стратегия за регионално развитие, са санирани общо 144 сгради. А само в Бургаска област те са двойно повече - 236. Ние много повече от ГЕРБ желаем да подпомогнем регионалното развитие чрез развитие на строителството, но искаме това да се случи, като се спазва законът, като се спазват изискванията на ЕС и строителният бранш да получи развитие не за 2 години, а за следващите 30 години.

- Каква част от жилищния фонд беше обновена досега с пари на всички нас? Трябва ли да потънат още 2 млрд. лв., вероятно от заем, в некачествено саниране?

- Досега са санирани и приведени в експлоатация 1870 сгради. Това е изключително малък процент от тези, които подлежат на саниране. Няма да коментирам количеството, няма да коментирам и качеството, защото и тук съществува друг скрит проблем, който е много по-съществен.

В момента, както е по условията на настоящата програма, жилищата биват санирани до енергиен клас "C". Санирането до енергиен клас "С", без да бъде заложен модел за надграждащо обновяване или т.нар. стъпка по стъпка, неизбежно спира възможността за саниране в бъдеще до по-високи енергийни класове. По този начин не е възможно да се спазят изискванията за енергийна ефективност на ЕС в дългосрочен план.

За панелните блокове се изразходва огромно количество икономически неоправдани средства. За които гражданите ще бъдат задължени в бъдеще да участват и със съфинансиране. Същевременно панелните блокове биват запечатвани по този начин и оставени на доизживяване за следващите 30 години. Ето това е темата от национално значение, която управляващите трябва да предложат на публично обсъждане сега, през 2020 г., и заради която се бавят законовите промени.

Цялата програма е така организирана, че е наличен стремеж от страна на общините за усвояване на средства по проекта и за неговото скоростно реализиране на всяка цена. По този начин нито паспортизацията е направена в режим на достатъчен контрол, нито има някакви механизми за граждански контрол. Като цяло нивото на децентрализация, а тя е основният принцип на демокрация, е изключително ниско, каквато е самооценката в стратегическите документи на МРРБ.

- Ефективен ли беше контролът при санирането? Смятате ли, че трябва да се потърси сметка за ремонтите, които се правеха в самото начало на програмата, на цени, близки до тези за квадратен метър ново строителство?

- От една страна е ясно, че жилищният фонд има остра нужда от обновяване. Но от друга, тегнат тежките съмнения за злоупотреби с програмата, както и за качеството на изпълнение. Според отчетните доклади на МРРБ одитите не са открили съществени нередности, което обаче не е аргумент. Няма все още данни за ефекта от програмата. Свидетели сме, че на редица места има не саниране, а тапициране на сгради.

Непрекъснато се появяваха в медиите снимки за некачествено строителство и като че ли единственият механизъм за контрол беше гражданският. В обществото остана усещането, че това беше единствената ефективна форма на контрол. Надявам се, че няма да берем плодовете на това саниране след години. Наблягам на това, че въпреки парламентарните въпроси и питания, като че ли нямаше достатъчен контрол. 

- Наскоро "БСП за България" имаше питане по темата към строителния министър Петя Аврамова. Получихте ли адекватен отговор? 

- Не получихме отговор на най-съществените въпроси. Кога във времето ще се отвори програмата? С какъв финансов ресурс ще бъде обезпечено санирането, тъй като в Закона за бюджета в момента го няма? Това означава ли, че ще се прави нова актуализация на бюджета? Какви са прогнозните стойности за 1951 жилищни блока, които не са получили финансиране? В публичното пространство се появиха коментари за приблизителна сума, която обаче се различава съществено от досега разходваните средства. Заради това попитахме какво ще бъде променено и дали ще бъде за сметка на качеството?

Стана ясно обаче едно - правителството е в тупик по тази тема. То отговаря само с желание, но не и с реални стъпки. След отговора на регионалния министър се породиха повече въпроси, отколкото отговори. Изникна и още един много съществен въпрос: защо санирането на едни ще бъде финансирано на 100% с публични средства, а други ще трябва да го съфинансират.