Индия - невероятната

Валентина Кирилова

 Колкото и да сте чели за Индия, ако не стъпите на земята й, не вдишате ароматите й, не видите цветята, свещената Ганг, ашрамите, храмовете, рикшите, индийците - няма да е пълна представата ви за страната, известна като Рай на подправките. Попадайки на улица в Делхи, първото впечатление е за тотален хаос. Трафикът е уникален. Колите се движат една срещу друга, разминавайки се на милиметри в последния възможен миг. Масовите автомобили са ТАТА. Това е най-големият частен концерн в страната. Навсякъде има негови реклами. Толкова са много и почти за всичко, че човек би решил, че ТАТА е собственикът на Индия.
Първите дни след пристигането ни обикаляхме храмове и туристически места. Шофьорът, осигурен ни от хотела, в който бяхме отседнали, твърдеше, че е човек от средната класа. Той живееше с жена си и двете си деца в стая от 6-7 кв.м. Нямаха  тоалетна, нито баня. Тоалетната в техния квартал е една на 2000 човека. След много увещания, го склонихме да ни покаже как живеят обикновените хора. Това е друг свят, в който попадаш, напускайки главната улица. Все едно цунами, земетресение и потоп едновременно, заедно с целия софийски боклук. Те живеят в това нещо. Хора, които нямат нищо, освен дрехите на гърба си. Децата - полуголи. Не видях почти никой нещо да прави. Най-учудващото беше, че съществуват в пълна хармония. Супер богати живеят до супер бедни. Обществото им е кастово, а в същото време има тотална поносимост. Богатството е много по-голямо от нашето европейското, а бедността - нечовешка. Не можем да си я представим. Ние нямаме такава дума. То не е мизерия, не е цигания, не е беднотия, то е Индия. Не можеш да повярваш, че това са човешки същества и че живеят по този начин. И си казваш, Господи, ние имаме толкова повече от тях и никой не е доволен. Това е странен свят. Крави, маймуни, овце, кози, рикши, хора - никой на никого не пречи. Разбират се по някакъв техен си начин. Без агресия.

В Делхи няма гладуващи, с такова впечатление останах. Има мобилни кухни, от които се раздава храна в канчета. Индийците ядат малко, не са дебели. Няколко листа, оформени като чиния на пара, вътре - ориз с подправки и чай. От тези кухни един човек може да вземе храна за още десет. Изяждат храната, оставят си канчето, ако има нещо в него, кравата го доизяжда, след което отиват на реката и го измиват. Като получат някаква питка, веднага дават и на маймуните, които са навсякъде. Никой не ги гони. В много от щатовете са забранени найлоновите торбички заради тях. Те ги свързват с наличието на храна, идват и грабват пакета от ръцете ти. Индийците вярват в инкарнацията (прераждане) затова отношението им към животните е като към хората. Те живеят заедно с тях. Тук не е учудващо когато крава влезе в магазин и си легне по средата. Никой не я закача цял ден. Напротив. Лягат до нея. Гушкат се заедно.
Не случайно са се водили войни за подправките на Индия. Хубавите са много скъпи. Както и чайовете, които са различни категории. Има сортове, при които цялата годишна реколта е от 1 кг. Царят на чайовете е Дарджилинг, събиран тук от времето на англичаните. Най-разпространен обаче е Масала - ароматен чай с подправки  (канела, карамфил, чер пипер и др.). Пият го с прясно мляко и със захар. 

Град Агра, в който е Тадж Махал, е туристическо място. Има хора от цял свят. Ришикеш - градът, наричан световната столица на йога, също е препълнен с чужденци. В хотелите предлагат йога за практикуване. В този град "Бийтълс" през 60-те години правят своя "Бял албум".

Едно от най-странните места е Варанаси - градът на мъртвите, религиозната столица на Индия. Тук се намира Сарнат, мястото, където Буда е произнесъл първата си проповед за основните принципи на будизма. До ден-днешен във Варанаси се правят кремации на открито. За нас като европейци звучи шокиращо, но за индийците ритуалът е много специален. Ние го наблюдавахме от лодка в реката. За една кремация, която продължава 4-5 часа, са необходими 350 кг дърва, които близките на починалия са длъжни да осигурят. Най-отдолу се слагат сандаловите, които ухаят, докато горят. С дълги метални пръти се разбиват черепите на мъртвите, понеже от нагряването се пръскат. Тук и сега това звучи зверско, но когато се потопиш в атмосферата, просто го приемаш като част от живота. Преди известна време правителството е забранило тези ритуални изгаряния и е направило наблизо крематориум. Там е по-евтино и по-бързо. Но за всичките години от построяването му има само около 700 изгорени, докато за ритуалните кремации на открито на брега на Ганг казват, че броят им достига до 5000-6000 седмично. Голяма чест за индиеца е прахът му да бъде разпръснат в свещените води на Ганг. Реката в подножието на Хималайте е бърза. Който иска да се изкъпе в нея, се хваща да специални синджири, закрепени за брега, за да не бъде отнесен от течението.
Първите дни след като пристигах, бях като вцепенена, в пълен шок! След това обаче се свиква, после ти харесва, започваш да се влюбваш и накрая не искаш да си тръгнеш. Магия! Както казват по CNN за Индия - incredible (невероятна).