29 Март 2024петък14:00 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

МИНАЛО

Индианци спечелили важни битки на САЩ срещу Япония

Врагът не е могъл да разгадае ходовете на американската армия благодарение на езика на племето навахо

/ брой: 90

visibility 2226

Екатерина Первишева,
 lenta.ru 

На бойното поле е много важно да се установи колкото се може по-бързо връзка между подразделенията и да се предават съобщенията колкото се може по-точно. Но още по-важно е тези съобщения да не бъдат прехванати от врага. Затова армиите по света имат шифровчици, които да измислят кодове за своите и да разгадават шифъра на противника. През Втората световна война американците с тяхната находчивост и практичност бяха разрешили тази задача твърде сполучливо. Те са намирали радисти шифровачи от коренното население на Америка - индианците. За онова време те са имали голямо предимство - говорили са на езици, които никой не е знаел.  

Индианците са участвали в Първата световна война въпреки сложните отношения с американската държава - известно е, че те са получили граждански права след войната, през 1924 година. Работата е в това, че те са били воини, които векове са защитавали своите земи и племена. И тази именно традиция е довела много от тях в американската армия: те са искали да бранят своята страна. В замяна  армията е давала на индианските войници шанс да получат образование, да видят света. Като цяло по време на войната в американските войски са служили 12 000 представители на коренните народи, а това число 

е представлявало 25% от мъжете индианци 

САЩ се включиха във войната през 1917 г., а през есента на 1918 г. участваха в Мьо-Аргонското настъпление. (Операцията на съюзниците от Антантата срещу германските войски е една от най-важните през 1918 г., провежда се през септември-октомври във Франция - бел. ред). Именно тогава американците за първи път използват нещо, което ще им помогне в бъдеще да победят в не една битка: те възложиха на индианци свързочници да предават заповедите и тайните донесения на родния им език. 

Смята се, че идеята е хрумнала в главата на един командир, докато той обикалял лагера на войниците си. Той чул как няколко редници от племето чокто си говорили на родния език, а околните ги слушали недоумяващо. Тогава го осенила мисълта, че щом американските войници не могат да ги разбират, врагът няма да го направи посмъртно.  

След няколко дни 8 индианци от племето чокто започнали да предават информация на собствения си език и немците изобщо не могли да дешифрират съобщенията, а дотогава са имали представа за плановете на противника. В самата Америка на пръсти се броели хората, които са знаели кои са тези чокто. Европейците пък изобщо не са имали и представа за американските индианци. Пък и не е имало шансове за бързо научаване на езика им: повечето от племената не са имали писменост, а речта била твърде своеобразна. 

Американците привлекли индианци от други племена, но не им останало време да ги посветят напълно в работата - войната свършила. 

САЩ се включват във Втората световна война след японското нападение над тихоокеанската им база Пърл Харбър на 6 декември 1941 година. Скоро те се сблъскали със сериозен проблем - японските криптографи без проблеми разшифровали съобщенията им. Много от тях са получили образованието си в Щатите и свободно са владеели английски език както стандартния, така и разговорния. Така врагът често знаел плановете на противника. В същото време Америка се опасявала да използва индианците като шифровчици така активно, както през Първата световна война: оттогава езиците им са били изучавани в други държави и е имало съмнения, че кодовете лесно ще бъдат разкодирани. 

Решението дошло по най-неочакван начин  

Роденият през 1892 г. в семейство на мисионери Филип Джонстън е бил възпитаван в резерват на племето навахо. Съответно научил езика им. През Първата световна война е служил в експедиционен корпус във Франция. Именно той предлага на армията през Втората световна война да използват хора от това племе. Езикът на навахо не е бил познат в Европа. Той е много сложен, включително граматически. Този език не е имал азбука, една дума в зависимост от произношението е могла да има четири различни значения, а в съчетание с други думи да има двойно повече значения. Освен това е бил забранен в държавните училища, така че той е бил разпространен само в резерватите. А човек, който е учил този език в зряла възраст, не е могъл да говори без акцент, което е правило невъзможно подмяната на съобщенията. 

През февруари 1942 г. Джонстън, който ще стане инженер-строител, посетил лагер на морската пехота недалеч от Сан Диего. Там той разказал на офицерите за кода на езика навахо. Идеята му била посрещната скептично, но той успял да убеди военните. Така четирима индианци навахо били разделени на двойки и настанени в различни стаи. Дали им стандартна заповед, която те превели на своя език и след това я предали на другата група. При обратния превод на английски език се оказало, че думите са предадени съвсем точно. При това всичко било направено за някакви си минути вместо за няколко часа, както е при обичайните системи.  

Военните веднага се обърнали към началството за разрешение да започнат обучение на навахо и да вземат за целта 200 души. Одобрението било само за 30. Скоро толкова доброволци на възраст от 16 до 35 години, бегло говорещи двата езика и с добра физическа подготовка, започнали тренировки. В резултат 29 души от тази първа група се приспособили към армейския начин на живот и разработили специален код.

Той бил създаден така, че да обърка не само слушателите, а и самите индианци. Кодът бил от две части: азбука и речник. С втората част всичко било относително просто: английските военни термини, които не са съществували в езика навахо, били заменени с други думи или словосъчетания. Например транспортният самолет бил обозначен като "орел", танкът станал "костенурка", подводната лодка - "желязна риба", а корабите - "къщи върху вода". В бъдеще този списък периодично се попълвал.

Другата част от кода е била необходима за предаването на думи, които не са съществували в езика навахо. За всяка английска буква се избирали няколко кратки думи, започващи с нея, а след това те се превеждали на навахо. Примерно буквата А можело да бъде предадена с три варианта: ant ("мравка"), apple ("ябълка"), axe ("брадва"). Съответствали им индианските wol-la-chee, be-la-sana и tse-nill. И така за цялата азбука.

Шивровчиците от навахо трябвало да запомнят наизуст всички варианти и без записи да кодират, предават и разкодират съобщенията. А понеже данните не е трябвало да бъдат шифровани с някакви специални технически средства, предаването им ставало много по-бързо и безопасно. Заради огромния успех "школата навахо" набирала нови индианци.  

САЩ ги използвали при важни морски операции в Тихия океан, те са служили във всички дивизии на морската пехота, включително в спецчастите. 

Изключително важна роля радистите от навахо изиграли 

в битката за стратегически важния остров Ио (също Иото или Иводзима). На него е имало японска военна база, чиито самолети пречели активно на американците да бомбардират японския архипелаг след завземането на Марианските острови. Сражението за Ио започнало на 16 февруари и завършило на 26 март 1945 г. с  победа на американските сили. На място са работили шестима навахо, които в хода на операцията са предали 800 съобщения - без никакви грешки. Майор Хауърд Конър, офицер за свръзка на морска дивизия, е бил категоричен: "Без навахо морските пехотинци никога не биха превзели Иводзима".

Като цяло само "школата навахо" дала 400 шифровчици, които били наричани "говорещите с вятъра" (windtalkers). По време на войната американската армия е вземала и хора от други племена, макар да не ги е използвала толкова активно. Племето кованчи е воювало главно в Европа, а мискуоки в Африка. 

Много навахо останали на служба в армията след капитулацията на Япония. Техните шифри били използвани по време на Корейската (1950-1953) и на Виетнамската война (1963-1975). Те продължавали да предават неразгадани от никого секретни съобщения, докато американските власти не разказали за тях през 1968 г. Но и след това за индианците свързочници малко се е знаело. Те се прославиха едва през 90-те години след серия от документални филми. И чак в началото на XXI век 29 представители на племето навахо, създали кода, са били удостоени с медали от Конгреса.

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 191

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 197

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 168

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 173

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 196

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 188

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 182

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 196

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 157

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ