20 Октомври 2019неделя15:06 ч.

Белетристика

Импресии от Благо Прангов

/ брой: 181

visibility 360

Благо ПРАНГОВ е роден на 1 септември 1933 г. в село Бачево, Разложко. Завършил е гимназия в Разлог и българска филология в СУ "Климент Охридски". Работил е като учител, бил е отговорен редактор на поетичното приложение на вестник "Вяра", завеждащ отдел "Култура и образование" на в. "Пиринско дело". Автор е на редица книги с поезия и публицистика. Член е на СБП.


С осанка на цар

...Беше лято циганско с позлатена тишина. С отключена душа и с обнадеждено сърце бродех в тишината с осанката на цар, шепнейки името на приказната моя царица. А тя, дали ме чуваше тя?! И дали усещаше лъчезарието на моята незаглъхваща сантименталност?! По килим от листа вървях сред нарисувания от есента пейзаж. Над мене, през оголелите клони на брезите, синееше небе със цвета на царицините очи; слънчевите лъчи се провираха, трептейки като миглите на нейно величество. Имах чувството, че вървя  през омагьосана гора, тъй като над мене врани профучаваха из боровите чатали, забивайки в оглушалата природа пироните на дивите си писъци. Тия злокобни пирони се забиваха и в паметта ми, гнетяха ме, гневяха ме, че и тук, в тая моя светая светих, не намирах спокойствие извън "цивилизования зверилник" на всемирната нищета.
Светът няма мира от тая свирепост. И до мен достигат шрапнелите на световната жестокост: Иракската трагедия няма край; въглените в Косово пробиват пепелта на братоубийството; пушилка гризе Франция; Афганистан, Чечня, Иран, Израел, Палестина са със стиснати гърла. "Демократичната" сянка на Америка е смачкала световната добродетелност. А нейните военни бази у нас ще са коронната недобросъвестност на родните лъжедържавничета, оставили народа ни без небе, без хляб, без хоризонти, съсипвайки и модерното селско стопанство, и здравеопазването, и образованието, и електроенергията КОЗЛОДУЙСКА.
Ако бях действителен, а не емоционален цар, бих се разпоредил поданиците ми - американски гавази - да се лишат от правото да биват народни пастири, т.е. депутати, а само говедари, свинари и тем подобни.
Дано, макар и задочно, не съм те отегчил с тези мои умозаключения, породени от световния обществено-политически маскарад.
И така - беше лято циганско. Задава се върла зима по брачни и извънбрачни закони. Една наша надеждица, царице моя, не можа да се изкатери по стръмния житейски хребет по технически причини. Но здраве да е, жива е надеждата, силна е вярата ни. А когато човек вярва, ще ни стигнат силите да преодолеем минираните подстъпи към гнездото с излюпената в него надежда за римуване на чувствата ни.
Беше лято циганско. И извън неговите селения продължавам да сънувам кладенчето с благата вода. Жаден съм за развигорна волност, за пътека, устремена към орлови селения, за кипра усмивка, за очи с обков от зора и небе, за глас - лястовица белогърда, за ръце с говорещи пръсти...


Хоризонт за взаимност

... Лятото ни събра отново в зелената си длан, поожурена от августовските горещини.
Вървяхме дълго, ей така по нажежената земя, по ръждавеещия треволяк сред пощурели скакалци, луднали мухи, слънчасали щурци, ята от гладни косове. Мержелееха се кратунки на прецъфтели макове, трънки, натежали от плод, метличини, живовляк.
И сред всичката тая природност ти даде воля на душата си, отключи я и тя отекна осветкавичена в моята душа. Оживяха кръстопътища, горчивини, обиди, глухонеми отрязъци от време, спотаени в плитчините и в дълбините на библейското море... Стана ми мъчно за тебе, за тая, сътворена от мене нерегламентирана фактология. И мислено си рекох: "Как можа ти, божи човече, да се заселиш като магарешки трън в светаята светих на ангелското подобие?!"
Когато гласът ти затихна, в очите ти видях развиделяване. Откъсна къпина от една межда и ми я подаде с ласкав поглед и щедро сърце. И с грозд от градината си ме почерпи. Все още киселееха зърната му, но благ в случая се оказа жестът ти да споделим заедно нещо, отгледано от тебе...
Високо и широко е августовското небе. Лятото все още е могъщо, но му остават броени дни и недели. Вървим по нагорещената земя ту унесени в раздумка, ту осенени от мълчание. И упорито се търсим в гънките на времето, чудим се на себе си и даже се питаме дали ние сме това. Колко малко трябва на човек, за да се усмихнат очите му? Понякога дори едно бобено зърно, поникнало в саксия, изкатерило стеблото си по пръчица, с няколко плодоносни шушулки, или едно кафе, споделено в оазиса на класическа музика, облагородяват живота ни до немай къде, обогатяват го, правят го смислен и честит.
Застанали на крайчеца на лятото, загърбили години, студени думи, злостни погледи, с обнадежденост търсим хоризонт за благословената под крилото на Ангел Спасител красота. Дано пътеките ни не се уморят и дано всечуващото небе закриля пулса на душите ни от злостни мълнии, от коварни гръмотевици. И да бъде слънце!                                                               

Щъркелите отлетяха

В сумрака на залязващия ден двата щъркела стояха безмълвни в гнездото си. Както винаги, минавайки покрай тях с най-верния ми приятел, кучето Дарко, им пожелахме лека нощ. На утрото гнездото беше празно, вечерта - също. Значи вече пътуваха за топлия юг, предусещайки приближаващата зима.
Есента открехна вратата си и ни завъвежда в дебрите на завещаното й от лятото изобилие: натежали са от плод овошките, гроздове се свеждат с препълни от слънчев сок зърна, царевици са вирнали бронзови кочани, тикви се търкалят в подножието им. Само в отделни отрязъци земя се вижда споменатата картина - полето, открай - докрай е в треволяк, троскот, магарешки тръни, дарени ни с най-демократичен ищах от така наречената демокрация.
Боли ме за потъпканата добродетелност, за покрусените идеали, за безпрецедентната инертност на народа ни. Навсякъде в цивилизованите общества царува приемственост при смяна на управлението, само у нас такова нещо няма. Напротив: новите властници зачеркват всичко предишно, злепоставят и оплюват свалените от власт. Не съм против отговорността - политическа и морална - кой каквото е дробил, да си сърба, но... има конституционна приемственост, конституционен морал...
И аз взех да политиканствам, забравяйки да те поздравя с един от най-красивите, най-сочните природни сезони. Показателна е неговата многобагреност, спокойствието и тишината, с която ни облъхва. И опияняващ мирис на зрелост пулсира в него, и златна лятна грейка. А ти си все така с хризантемен оттенък по бузите, с блага синева в очите, с копнения без начало и без край, с дъхтящи на море устни. Дано морето да е преляло в тебе капчици от своята вечност, дано приливите и отливите му са закалили вълнолома на душата ти.
Есента предразполага за размисли, за обнадежност, за скиталчество по пътеки извървени и... предстоящи. Пък и циганското лято е на дневен ред. Щъркелите отлетяха, но лястовиците все още чуруликат наоколо.

ЕК иска да върнем 11 милиона лева за обхода на Габрово

автор:Дума

visibility 1830

Масови жалби от лошо качество на водата

автор:Дума

visibility 584

/ брой: 200

Може да загубим пари за магистрала "Струма"

автор:Дума

visibility 427

/ брой: 200

Протести в Германия

автор:Дума

visibility 232

Британският парламент отново отложи Брекзит

автор:Дума

visibility 209

Ивелин Николов: Габрово има шанс да поеме по нов път

автор:Ина Михайлова

visibility 2471

/ брой: 200

Датата

автор:Дума

visibility 195

/ брой: 200

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ