Имало ли е фашизъм в България?

Доц. д.ф.н., д-р ист. Нако СТЕФАНОВ

Известно е, че нашата историческа наука до 10 ноември 1989 г. се придържаше към виждането за това, че на 9 юни 1923 г. се установява фашистки режим. По този начин и народният бунт през септември същата година е разглеждан като

първото в света антифашистко въстание

Днес не са малко онези неофициални и даже официални фактори, които публично поставят под съмнение фашисткия характер на режима не само през 1923 г., но въобще през целия период до 9 септември 1944 г. Най-острата дефиниция, която се използва по отношение на този режим, е просто "авторитарна власт". Що се отнася до самото Септемврийско въстание, то се третира като инсинуирано от Коминтерна. По този начин не просто се поставя под съмнение неговата "легитимност" поради това, че то е, видите ли, плод на външна намеса. Нещо повече, на него му се вменява престъпен характер, а най-вече такъв се приписва на ръководната сила на това въстание - БКП (т.с.). 
За да не се смята, че в разглеждането и оценката на явлението "фашизъм" изхождаме от определени убеждения и предубеждения, ще използваме дефиниция, дадена в най-масовата и популярна американска енциклопедия "The Concise Columbia Encyclopedia", издадена от Columbia University Press, New York, 1983.
Според тази енциклопедия фашизмът се определя като "опозиция на демократическите и социалистически движения, расистка идеология като тази за антисемитизма, агресивна военна политика и вяра в авторитарен лидер, изразяващ националните идеали". Фашизмът основно печели подкрепа чрез обещания за социална справедливост пред недоволните елементи на работническата и средната класа, както и за обществен ред пред могъщите финансови интереси. Съхранявайки класовото разделение и като правило защитавайки интересите на капиталистите и земевладелците, фашистката държава упражнява контрол на всички равнища на индивидуална и икономическа дейност, използвайки специални полицейски сили, за да насади страх.
Първа използва термина фашизъм партията, чийто основател е Мусолини и която управлява Италия от 1922 год. до разгрома на страната във Втората световна война. По-късно е използван и от други десни движения - такива като националсоциализма в Германия и режима на Франко в Испания" (цит. по гореуказания източник, с.283).
Като изхождаме от подобни определения, нека помислим имало ли е фашизъм у нас и кога е началото на установяване на фашисткия режим в България?
Уплашени от възможността за една, макар и осъществявана по демократичен начин от правителството на Стамболийски евентуална смяна на своята доминация над обществото, определени политически кръгове, изразяващи интересите най-вече на едрата буржоазия, нанасят своя превантивен           

удар на 9 юни 1923 година

Казано по друг начин, постъпват по фашистки. Да, те нямат пълния "фашистки набор характеристики". Но даже Мусолини, пък и Хитлер не ги е имал в един първоначален период. Световната наука за обществото отдавна е отбелязала факта на различие между "фашизма-движение" и "фашизма на власт", т.е. "фашизмът-държава".
За една политическа сила, структура и режим се съди преди всичко по политическото поведение.  И ако тя се "държи" фашистки, т.е. изразява интересите на една макар и недоразвита, но все пак буржоазна олигархия, като при това е готова в защитата на тези интереси да използва цял набор терористични действия, какво е тя освен една или друга форма на фашизъм? 
И така на въпроса имало ли е фашизъм в България и откога започва той, мисля, че може да се отговори утвърдително. Да, имало е. Още на 9 юни 1923 г. се започва първата вълна на фашизация, която по-нататък се развива по една "колебателна крива". Докато се стигне до зрялата, пиковата фаза в историята на българския фашизъм от периода на първата половина на 40-те години.
Макар че даже и тогава при него липсват някои от ключовите черти на класическите примери в лицето на италианския фашизъм и германския националсоциализъм. Но въпреки тази си "непълнота" даже в пиковата си фаза режимът на монархофашистката власт напълно се вписва като

един от отрядите на световния фашизъм

в най-важни свои черти. Той определено е терористическа диктатура, ярък пример на държавен тероризъм спрямо своя народ и съседни такива. И за да не сме голословни, ще цитираме няколко цифри. Така например само в т.нар. "септемврийски погром" загиват както от въоръжените части, подкрепили превратаджийското деветоюнско правителство, така и от различни шпицкоманди, над 20 000 човека. По повод на неописуемите жестокости на погромаджиите писателят Антон Страшимиров изрича тежките, но верни думи "Клаха народа така, както турчин не го е клал".
Още по-страшни форми взема държавният терор, т.е. обявената от монархофашизма гражданска война срещу собствения народ в периода 1 март 1941 г. до 9 септември 1944 г. Без съд и присъда са убити 29 210 души, от които 20 070 ятаци и помагачи и 9140 партизани. Изгорени са 2139 къщи. Зверствата стигат дотам, че тяхна жертва падат невинни и невръстни деца, както става например в с. Ястребино.
По силата на Закона за защита на нацията 11 392 граждани от еврейски произход от т.нар. "нови земи" в Западна Тракия и Вардарска Македония са депортирани в нацистките лагери на смъртта. От тях след войната остават живи само една минимална част. В старите предели на България 50 000 граждани от еврейски произход са интернирани извън родните места и са принудени да изпитат всички "прелести" да бъдат "граждани втора категория". Общо в страната

действат 261 затвора и 22 концлагера

Българският монархофашизъм има даже неблагоразумието и авантюризма да включи България във Втората световна война на страната на Тройния съюз. И тази фатална стъпка е предприета въпреки настояването на основните сили, формирали след  време Антифашистката коалиция, България да остане неутрална. Например през ноември 1940 год. зам.-комисарят на СССР по външните работи А.Соболев посещава страната ни и прави предложение България да се въздържи от встъпване в Тройния съюз.
 С предупреждения по този повод излиза и Н. Рендел, пълномощен министър на Великобритания в София, който при среща с тогавашния министър-председател Богдан Филов през март 1941 г. предава думите на премиера У. Чърчил, че за встъпването в Тройния съюз България ще бъде жестоко наказана след войната. Даже президентът на САЩ Ф.Д.Рузвелт предава по личния си пратеник У. Донован мнението си нашата страна да остане неутрална. Но всуе...
Цялата политика на монархофашизма изправя България в средата на 40-те години на ХХ век пред угрозата от Трета национална катастрофа, от която страната ни се измъква на косъм...
Не е ли кощунство да се говори след всичко, споменато по-горе, че в страната не е имало фашизъм?  

Денят на прелома - Девети септември

Целият ход на действията на политическите сили, стоящи зад 9 септември 1944 г. - най-вече комунистите, а също леви земеделци, звенари и някои други, показват, че именно тази дата и проектът, свързан с нея, спасиха България от опасността да се гърчи в ужаса на Трета национална катастрофа или, не дай Боже, на цялостно изчезване като държавност.
Ако я нямаше саможертвата на партизанската борба, на онези хиляди комунисти, земеделци и честни безпартийни българи патриоти, ако не бяха загиналите и живите при Страцин и Стражин, при Драва Соболч, събитията за България можеха да тръгнат в отчайваща за нея посока. Както това вече бе демонстрирано цели два пъти по време на Първата и Втората национална катастрофа, причинени от Кобургската монархия и тогавашната политическа "класа", доминирала страната ни.
Девети септември съумя да измъкне Отечеството ни от опасността за поредната национална катастрофа. И ако на някой не му харесва датата 9 септември да бъде наричана начало на социалистическата революция, то нека да бъде  наречена Ден на националното спасение и възраждане. Което е еднакво вярно с първото.


Безсмъртничета