На фокус
Имахме мисия
30 години от подписването на Конституцията
/ брой: 128
Мариела Митева
В България са действали четири конституции. И аз имах привилегията да съм между авторите на една от тях, на сегашната. Нещо повече! Имах честта, ако не да правя История, да съм част от нея. Защото да получиш щафетната палка, да я държиш в ръцете си и да я предадеш на следващите поколения, да се надбягваш с времето, и то така стремглаво, че да тръгнеш от Априлския пленум и да стигнеш до Европейския съюз, да започнеш живота си в командно-административна система и да го преведеш през лабиринтите до една (общо взето) модерна европейска демокрация, е нещо повече от събитие.
В края на вече далечната 1989 г. вятърът на промяната отвя социализма. Така се случи, че (буквално пред очите ни) "зрелият социализъм" се разпадна. Бяхме свободни, но не знаехме какво да правим със Свободата. Затова конструирахме нова политическа философия. Трябваше да подредим идеите в Конституция. Имахме за пример първопроходците, от Търново, през 1879 г. Надеждите за едно ново Възраждане бяха големи, а очакванията - еуфорични. Копнеехме! И копнежът да сме част от световния политически и културен елит изпрати в парламента невероятни личности. Някои, като Петър Дертлиев и Милан Дренчев, вече са легенди. Други, като Александър Лилов и Андрей Луканов, остават по-загадъчни от тиванския сфинкс. А и фактът, че Валери Петров, Анжел Вагенщайн, Добрин Спасов, Ирина Бокова, Нешка Робева, Иван Абаджиев и други световно известни личности бяха част от онзи парламент, означава много. Затова няма да изброявам повече имена. Вие сами може да продължите списъка и да разкажете за онези, които носеха на плещите си две, а може би и повече епохи. По-важното е, че ведно с големите, вървяхме и ние, поколението на ненавършилите или току-що навършилите 30 години. Председателят на Независимата федерация на студентските дружества Стилиян Стойчев, учредителят на младежкия клуб "Че Гевара" Жан Виденов и още 10-15 депутати трябваше да гарантираме необратимостта на започналите промени. В новата Конституция вложихме нашите мечти и надежди за чиста и свята република. В основата на всичко стояха решимостта ни България да бъде демократична, правова и социална държава. Това не беше просто декларация, а мисия. Приехме разделението на властите, заявихме, че България е република с парламентарно управление, а президентът ще олицетворява единството на нацията. Учредихме самоуправлението на общините, възприехме последните достижения на цивилизацията в областта на правата на човека. Един от най-изтъкнатите умове на Европа, Морис Дюверже, в лекцията си в СУ "Св.Климент Охридски" заяви, че Конституцията ни има модерен характер и е адаптирана към условията в страната. За съжаление, част от депутатите не можаха да преборят егото си и се обявиха против нейното приемане. Те не предлагаха нещо по-добро. Всъщност нищо не предлагаха. Просто не можеха да се примирят с мисълта, че са загубили изборите. Не искаха да приемат факта, че въпреки тяхната загуба, VІІ ВНС ще изпълни мисията си и ще приеме модерна и демократична Конституция на страната. Днес е ясно, че тя има заслуга за мирното ни развитие, по демократичен път и това ни прави уникална балканска страна. България се разви без диктатура и военни, за разлика от южните ни съседки. Ние не преживяхме война, за разлика от Югославия. У нас нямаше убийства и революции за разлика от Румъния.
Въз основа на Конституцията се изградиха нови институции. Промените родиха нови строители на съвременна България. До народните представители от VІІ ВНС се нареждат проф. Георги Николов и първият състав на Сметната палата, Ана Караиванова и нейният екип при създаването на Инспектората към ВСС, Гиньо Ганев и институцията на омбудсмана, Благовест Сендов, Николай Витанов, Захари Карабашлиев, Георги Господинов, Васко Василев, Вежди Рашидов, Тео Ушев, Павел Митков и още много други.
Със съжаление трябва да призная, че много често Конституцията беше тълкувана в противоречие с нейния дух и волята на законодателя. Прекалено чест беше тълкувана от тези, които се опитаха да я отрекат, и техните съмишленици. Примерите за превратно тълкуване на Конституцията са много. Проблемът не е в нея. Когато един шахматист загуби, не са му виновни нито фигурите, нито правилата на шаха.
Просперитетът ни минава през връщане към духа на Конституцията и избиране на почтени и компетентни управници. Дължим го на потомците си!