Има ли такава държава?

Любомир КАЛЕВ

Корумпирана България днес е като умиращата  Княжевска гора, засадена от софийските шопи през 1913 г. Тя отдавна вселява в сърцето ми само скръб и жалост. Върховият корояд е повалил всяко трето, а бурята - всяко пето нейно дърво. Саморасляците съхнат. Бедняци изсичат младите дъбчета и букчета, а козари извиват стеблата им, за да пасат стадата им прясно зелена шума. Само за един сезон обаче. Оживели до следващия, козите тревожно отминават неразлистилите се фиданки.
Няма ги за съжаление и каруците с една конска сила, специално пригодени за събиране на разделен боклук. На тъмнокожите им кочияши е по-лесно да претърсват градските кофи и контейнери. Нали знаете, че коренът на милата българска дума, ентусиазирано скандирана в множествено число от подскачащото площадно множество, е в езика на далеч изпреварилите ни с трудолюбието си югоизточни съседи.
Никой не спори, че държавата е слаба,

когато нарушението е норма,

а безчувствието към общото благо е културен белег. Агресията, вгорчаваща живота на праведника, е винаги проява на осакатената душа. Като че ли най-безобидна е тя към с бедствия отмъщаващата ни природа. Нечовешки я изпепеляваме, замърсяваме, събличаме. И по това си приличаме. Безбройните бунища след съботно-неделните отмарящи - броя ги само в планините около София - са нищо в сравнение със заровеното под ливадките на лъскавите новостройки, издържащи на блясък само през първите две години след Акт 16. По-малкото зло е, че всеки следващ планинопокорител бивакува насред оставеното преди него.
Всеки ден по изровената от порои горска алея стигам до моста над мижавата Княжевска река, близо до началната станция на въжената някога линия Княжево - Копитото, построена от австрийската "Допелмайер" (не поискаха да я купят и за 200 хил. лв.) с изхвърлените под него варел и диван. Автомобилните гуми престанах да ги броя. И испанската ми кокерка Бежовка лае възмутено на това място. Без да подозираме, че потвърждаваме последното си място в класацията, за нас, изхвърлящите непотребностите си в реката, и швейцарците са скучни с чистотата и хармонията на остъклените си балкони.

Съвършени в егоизма си,

винаги сме оцелявали на висока цена. Съмнявам се дали и този път? Стигат ми сутрешният радиопреглед, прочитът на АБВ поща и горчивият ми опит. В 6 сутринта на 24.08., когато над родината няма нито едно облаче, за 20 минути в Пловдив загиват трима. След тях жена се самоубива като Ана Каренина, а трима мъже са поразени от волтова дъга. Всяка сутрин и вечер по южната дъга на Околовръстния път пристрастени към компютърни игри шофьори на автомобили с регистрационни номера по мутренски вкус и свръхчовеци на гърмящи мотоциклети, някои с пистолети, свистят като куршумчета от двете ми страни. Камери, "труженици на терен" и удвоените глоби не спират бесноскоростния им слалом.
Джигити, подминавали като пътен знак и вътрешния министър. Карал на 25.08.2017 г. по магистрала "Тракия" със 140 км/ч, но нямал фотоапарат, за да ги снима. И стотиците нарушения на кръстовището на бул. "България" с "Акад. Ив. Гешов", където тълпите нежелаещи да чакат в лентата за наляво пречат на движещите се по правата към НДК, ще препълват бюджета, стига полицаите да са на това място. Но ги няма и за движещите се вляво двойки на велосипеди, и за всесезонно работещите на празен ход двигатели, топлещи или разхлаждащи дебеловратите им собственици, общуващи предимно с телефоните си. Няма ги и за паркиралите срещу пътното движение, и за задръстилите бул. "Ал. Пушкин" скъпи и прескъпи автомобили, закупени с необложени пари за водачки, недолюбващи паркинга на магазин "Фантастико".
Никой инвеститор или заможен турист няма да ни облажи с работни места, колкото изложения и фестивали да му правим, защото спазването на правилата не ни е ценност. Освен че не му предлагаме устойчиво развитие, независим съд и квалифицирана работна сила, и апетитът ни към успешния му бизнес е неутолим.

Претенциите на елитите,

че творят; че създават духовна и материална култура; че са строители на съвременна България са само на книга. Всъщност са претенденти за световната титла в дисциплината "стъкми бунище". По инерция с 45-годишна давност смятахме прославените ни строители за първи "еколози". Такива са и днес с безумията по поръчка на заможни възложители - първи замърсители и заличители на природни дадености.
Големият недостатък на съвременната демокрация е, че е само демо, а не крация. Манифестираш, протестираш, подписваш петиции и открити писма, но не променяш. Накрая се примиряваш със системата, която изобличаваш.
"Излизам навънка, че е свежо, та дрънка!", заблуждават се и днешните млади.
Г-н министър, погрижете се поне за пътната им безопасност. Цяла държавно-обществена комисия оглавявате. Пожелавам ви приятно и безаварийно пътуване. И не тръгвайте без фотоапарат, за да заснемете как полицай глобява джигит за превишена скорост. И за да не се питам след магистралната случка с вас: "Че има ли друга такава държава?"