Икономиката през 2018 г.

През последните няколко години правителството така и не можа да сбъдне мечтата си от 4% годишен икономически растеж. Той се движеше между 3,6 - 3,9 процента, но заветната граница така и не бе достигната, а както изглежда, това никога няма да се случи. Причините за това са различни.  Според повечето анализатори икономическият подем достигна своята връхна точка през 2018 г. Освен това въпреки хроничната липса на кадри прегряващият пазар на труда и ниската безработица  също започнаха да действат като спирачка. Потреблението продължи да играе роля като един от основните двигатели на растежа, предимно заради продължаващото увеличение на доходите и спада на безработицата. Доходите обаче започнаха да изпреварват производителността на труда, което по принцип е нездравословна тенденция. В условията на тотална демографска криза (застаряване на населението и трайна миграция) устойчив икономически растеж в дългосрочен план може да бъде постигнат само чрез по-висока производителност. Неслучайно производителността на труда обяснява близо 90% от растежа на БВП на България от 2000 г. насам. 

Инерция

Перспективите пред българската икономика, въпреки политическата нестабилност в страната, остана сравнително добра и през тази година, е мнението на макроикономическия екип на Уникредит Булбанк. Причините за това бяха инерцията на икономическия подем, набрана досега, натрупаният излишък в бюджета и значителните по размер фискални и валутни резерви. Ако има двигател на икономиката, който през последната година не бе използван, това бяха инвестициите. Сривът тук бе повече от внушителен. Чуждестранните вложения намаляха над 70%. Сравнение с предкризисния период преди десет години е невъзможно, защото през 2007 г. чуждите инвестиции стигнаха рекордните 9 млрд. евро. Именно инвестициите станаха причина за поредното оправдание на премиера Бойко Борисов, че те не са се сринали и са се увеличили с 600 млн. евро в сравнение с 2017 г. Той обаче деликатно пропуска да уточни, че базата, от която започва сравнението, е твърде ниска. От началото на 2018 г. само по Закона за насърчаване на инвестициите са издадени 19 сертификата за инвестиционни проекти. Общо предвидените инвестиции по тях възлизат на над 700 млн. лв. и се очаква разкриване на близо 2000 нови работни места. До края на годината очакваме общият размер на проектите да стане 29 с размер на планираните инвестиции от 1,6 млрд. лв., които ще създадат близо 6000 нови работни места, твърди премиерът.

Какафония

Отвъд политическата какофония и интерпретация за спада или ръста на преките чуждестранни инвестиции, в дългосрочен план се вижда, че те наистина са на отчайващо ниски равнища. Заради спецификите на методиката на БНБ при изчисляването на инвестициите често се случва да има драстични разминавания между първоначалните и ревизираните данни. През февруари тази година например стана ясно, че ПЧИ у нас за периода януари - декември 2017 г. възлизат на 901,9 млн. евро, което е с 242 млн. евро (36,7%) повече в сравнение с 2016 г. Същевременно през цялата 2017 г. предварителната статистика на централната банка отчиташе сериозни спадове на чуждите вложения, достигащи до 50-60% на годишна база. Поредната ревизия на данните на БНБ сега веднага бе използвана политически от страна на премиера Бойко Борисов, който разкритикува опонентите си, че плашели с "катастрофален срив на инвестициите. Считам, че говоренето за "катастрофален срив на инвестициите е по-скоро непознаване на данните. Ревизия отпреди два дни на БНБ повиши чуждите инвестиции в страната до 826,4 млн. евро към септември 2018 г. Преките вложения от чужбина за настоящата година също надвишават миналогодишното ниво", написа Борисов в профила си във фейсбук. Въпреки премиерските възражения не трябва да се забравя, че в крайна сметка най-големият инвеститор през последните години са българите, живеещи и работещи зад граница. Трансферът на парични средства от българите в чужбина за 2018 г. се очаква да бъдат около 1,7 млрд. лв., но това са само официално регистрираните парични банкови преводи и тези от специализирани организации, а реално в страната влизат около 2,5 млрд. лв. всяка година. По данни на БНБ за последните десет години изпратените пари в страната от емигрантите възлизат на 16,7 млрд. лв. 

Структура

 И тази година се запази тенденцията за промяна на структурата на  българската икономика. Тя е свързана със загуба на сравнителни предимства в традиционни сектори като облеклото, обувките, текстила, обработката на кожи, частично в хранително-вкусовия сектор. Донякъде има загуба на конкурентни предимства и в тежките индустрии, металите и базовите суровини. В същото време се подобрява конкурентната позиция на българската индустрия в сектори като машиностроенето, като производство на автомобилни части и компоненти, в някои леки индустрии като битовата химия, козметиката, фармацията. 

Все пак аутсорсинг остана един от основните двигатели на икономиката. Това е съвременното наименование на ишлемето, представляващо изнесени производства на стоки и услуги, основно на големи западни компании към външни фирми, но в повечето случаи явяващи се дъщерни, с единствена цел - намаляване на разходите. Най-голям дял у нас има аутсорсингът на услугите. Според оценка в доклада от 2017 г. на Българската аутсорсинг асоциация, заетите в страната са 55 хил. души. Приносът на аутсорсинга на услуги е около 3,3 млрд. лв. Въпросната индустрия навлезе преди 7-8 години с познатите на всички кол центрове, като днес вече имаме в широк спектър аутсорсинг на бизнес процеси - фактуриране и покупки на стоки, маркетингова концепция, техническа поддръжка и др. 

Ръстът на туристите, посещаващи страната, започна преди няколко години и продължава. Това се дължи, от една страна, на световната тенденция, изразяваща се в изключително повишен интерес на хората към интернационалното пътуване, особено към определени приятни туристически дестинации. Хърватия е пример в тази насока. През 2017 г. тя е посетена от 20 млн. туристи и с приходи в хазната от над 12 млрд. евро, а преди 5 години са били близо 10 млн., тоест удвоила ги е. Въобще такъв бум се наблюдава в цяла Европа, където туристите за последното десетилетие са се увеличили с 500 млн. 

Положителната тенденция се забелязва и в нашата страна. Транспортът заема второ място при износа на услуги от страната и генерира над 3 млрд. лв. Ниските разходи, свързани с по-ниско заплащане, социалните осигуровки на шофьорите, разрешителни и такси, както и липса на ограниченията на условията на труд (почивки, осигуряване на места за нощувки на шофьорите и др.) прави нашите превозвачи силно конкурентоспособни на вътрешния пазар в Европа. Шофьорите от българските транспортни фирми в Западна Европа получават 1,6 - 2 хил. евро, докато местните там около 2,5 - 2,7 хил. евро, с подсигурени места за нощувки, а не в кабините на камионите и осигурявани на реалните им доходи. Това стана причина за раждането на т.нар пакет "Мобилност", чиято цел е да наложи рестрикции на превозвачите от Източна Европа, включително и България.

През отиващата си година инфлацията счупи петгодишен рекорд и доближи 4% на годишна база. Основна причина за това бяха  високите цени на енергоносителите - неф и природен газ.

Песимизъм

Вероятно за това работодателите и мениджърите в България губят оптимизма си, че бизнес климатът в страната ще се подобрява през следващата година. Двойно се увеличават тези, които очакват влошаване на бизнес средата в България. От 5 на 10 на сто нарастват негативните очаквания на бизнеса, въпреки че близо 54% очакват подобрение на бизнес средата през 2019 г. За сравнение през 2018 година делът им е бил 63 на сто. Това показват резултатите от проучване  на БТПП за очакванията на бизнеса за състоянието на икономика през следващата година.  Анкетата е част от мащабно бизнес проучване в Европа (European Economic survey - EES 2019*), в което участват над 45 хиляди фирми от 26 държави.