Икономика на ишлемето

По случайно съвпадение преди дни у нас едновременно бяха публикувани две класации. Едната е на 500-те най-големи корпорации в Централна и Източна Европа (ЦИЕ), изготвена от международната кредитна застрахователна компания Кофас (Coface) - Coface CEE Top 500. Другата е на БТПП за 100-те най-динамично развиващи се компании у нас. Макар и по различен начин от двете класации се вижда, че крупен бизнес у нас вече почти не съществува.
В рейтинга на Кофас България фигурира в списъка с едва 17 дружества, най-голямото от които е държавният "Български енергиен холдинг", следван от руския "Лукойл Нефтохим" и медодобивния завод "Аурубис". Страната е на едва 7-а позиция от общо 12 държави, включени в класацията. Общият оборот през 2017 г. на 17-те български компании е 18,5 млрд. евро, като по-зле от България са само Словения, Хърватия, Сърбия, Естония и Латвия, които имат по-малко големи фирми. България присъства предимно с дружества от сектор "Енергетика" - БЕХ, "Лукойл Нефтохим", "Лукойл България", НЕК, "Булгаргаз", "Сакса", "АЕЦ Козлодуй", "ОМВ", "Енерго Про". От фирмите извън този бранш на по-предна позиция в класацията (298-ма) е само инвестиционната компания "Адванс Пропъртис", контролирана от братя Домусчиеви. Повечето от българските фирми заемат позиция след 300 в класацията. Сред тях са "Експрес лоджистикс енд дистрибюшън", "Астра Биоплант", "Софарма" и БТК.

Лидер

Безспорен лидер по брой на големите корпорации в региона е Полша, която има 175 компании в списъка с общ оборот 262 млрд. евро. Полша има и най-диверсифицираната индустриална структура, без силно доминиращи отрасли. Водещата компания в топ 500 на ЦИЕ е най-голямата полска петролна рафинерия - PKN Orlen, чийто годишен оборот е по-голям от този на целия едър бизнес у нас - близо 23 млрд. евро за 2017 г. В най-големите компании в Полша работят 1,2 милиона души, докато в най-едрия бизнес у нас - едва към 23 хиляди души. В същото време населението на Полша е само около 5 пъти по-голямо от това на България.  Прави впечатление, че България е предпоследна по брой заети в едрия бизнес. Само Латвия, която е представена в класацията от 6 фирми с общ оборот около 5,2 млрд. евро, има по-малко работници в тях - към 18 хиляди души. За сравнение, Сърбия, която е представена от 10 фирми с оборот 9,6 млрд. евро, отчита към 71 хиляди души, работещи в тях.
Унгария и Чехия също отчитат голям брой фирми в топ 500 - съответно 71 дружества (96 млрд. евро) и 67 дружества (97 млрд. евро). Румъния е на четвърта позиция с 56 едри фирми с оборот от 59 млрд. евро, тоест приблизително колкото целия БВП на България. Следва по-малката от България Словакия, представена от 43 големи фирми с общ оборот от 50 млрд. евро. По-добре от България се представя дори Литва, която има под 3 милиона души население.
Според другата класация, на БТПП за 100-те най-динамично развиващите се компании у нас, средната печалба на тези уж големи компании е 1,1 млн. лв. Оказва се че 40% от фирмите в списъка се занимават с търговия, 23% с услуги и 14% със строителство. Всеки може да си направи сметката колко остава за едрия бизнес. Ако не бяха тъжни, тези факти щяха да бъдат смешни.
През пролетта  се появиха снимки от първите четири блока на АЕЦ "Козлодуй". Тъжна гледка. Някогашната енергийна гордост на България приличаше на пункт за изкупуване на скрап. Изваждането  от експлоатация на първите четири блока на АЕЦ "Козлодуй" започна през 2003 г., като част от условията за приемането ни в Европейския съюз, и трябва да приключи през 2030 г. Блоковете бяха спрени преди изтичането на техния експлоатационен срок, а можеха да работят без проблеми още дълги години. До момента страната ни е похарчила за изваждането на блоковете от експлоатация общо 592 млн.  евро. От тях 226 млн.  евро са българско финансиране, останалите 336 млн. евро идват от европейски фондове. През 2018 г. българското финансиране за закриване на реакторите ще намалее малко, но делът на държавата в тази операция ще се запази около 30%. Общата сума за изваждане от експлоатация още не е ясна. Първоначалната оценка бе за 1,106 млрд. евро, но се очаква, че ще се необходими 90 млн. евро допълнително след 2027 г.
Това е един от типичните примери, че България е единствената държава от бившите социалистически страни, която през последните 30 години е инвестирала милиарди  в собственото си разрушение. А такива примери са много.

Развитие

Според инж. Иван Пехливанов, бивш зам.-министър и дългогодишен председател на Българската индустрална и стопанска асоциация (БИСА) в края на 80-те години на миналия век България е била силно развита индустриална държава, една от 30-те, участващи в световния експорт на машини. У нас са били създавани  технологии и продукти, които могат да бъдат гордост за всяка нация.
До 1950 г. у нас е нямало металургия. Към 1989 г. вече произвеждахме 3 милиона и 300 хиляди т стомана и сме 27-ата металургична страна в света. Всичко обаче бе унищожено. Оказва се, че В България са положени 70 хил. т газопроводни тръби. От тях 50 хил. т са от българска стомана, произведени от Завода за спиралошевни тръби в гр. Септември. Другите 20 хил. т са вносни правошевни тръби. Всички досегашни аварии по технически причини са при вносните тръби. Въпреки това заводът в Септември буквално беше разграбен и унищожен докато в Турция бе построен подобен завод. Същото стана и с най-големия на Балканите завод за плоско стъкло край Разград. Той бе съсипан, а край Търговище се появиха два стъкларски завода на турската "Шишеджам".
Индустриалната ни химия в средата на миналия век е била в зародиш. Внасяли сме дори сода каустик и син камък.  Към 1989 г. отрасълът вече произвежда годишно 2,5 млн. т минерални торове, 1 милион тона калцинирана сода, 400 хил. т пластмаси, 1,8 млн. автомобилни гуми, 20 хил. т химикали за растителна защита. Преработваше 12 млн. т суров нефт. Имаше 11% от националните промишлени основни фондове. Даваше 8,5% от националната промишлена продукция. През 1945 г. в машиностроенето в България е имало десетина предприятия и 50 работилници с общо 4000 работещи и не повече от 200 инженери.  В 1989 г. в отрасъла работеха 730 завода, 430 хиляди работещи и 35 000 инженери. Металообработващите машини бяха основно направление на отрасъла. Започнало през 30-те години в 5-6 малки работилници, към 1980 г. то имаше 40 завода, произвеждащи 18 хиляди стругове, фрези, бормашини, агрегатни машини, обработващи центри, автоматични технологични линии, манипулатори, роботи. 90% от тях се експортираха в десетки страни от Близкия изток до Западна Европа.
Държавата се раздели на символична цена и с флагмана на родната електроника, ДЗУ - Стара Загора. Гигантът, който до 1989 г. имаше 23 дъщерни фирми и оборот от 1,5 млрд. долара годишно, бе купен от унгарската фирма "Видеотон" за 54 000 долара, за да бъде ликвидиран след години. България не можа да продаде например завода си за автомобилни гуми на някой световен производител, както направиха всички източноевропейски страни. И сега внася годишно милиони гуми. Заводът във Видин бе закрит, както и няколкото големи завода край него. Производствените площадки тънат в разруха, а градът се  обезлюди.

Тенденция

За сметка на това през последното десетилетие родната икономика се превърна в икономика на ишлемето, като стана една от най-желаните аутсорсинг дестинациии. А както е известно, аутсорсингът е съвременното название на ишлемето. При него главно големи западни компании изнасят производството си към уж външни фирми в сравнително в слабо развити страни с единствената цел да намалят разходите си и да увеличат печалбите. Най-голям дял у нас има аутсорсингът на услугите. Според доклада от 2017 г. на Българската аутсорсинг асоциация, заетите в сектора  у нас са  55 хил. души. Приносът на аутсорсинга на услуги е около 3,3 млрд. лв. Въпросната индустрия навлезе преди 7-8 години с познатите на всички кол центровете, като днес вече имаме в широк спектър аутсорсинг на бизнес процеси - фактуриране и покупки на стоки, маркетиг, техническа поддръжка.
През последните години не преставахме да се хвалим, че тук работната ръка е евтина и качествена, което в един момент ни изигра лоша шега. Пример в това отношение  е заплащането при производството на автокомпоненти. В един провинциален град у нас, при производство на ел. платки за автоклиматици на поточна линия се получава работна заплата в рамките на 700-800 лв. За същата работа в Централна Европа (Чехия, Унгария) се заплаща 2 хил. лв., а в Германия - над 3,5 хил. лв. И това са разлики при нискоквалифицирания труд, а при висококвалифицираните дейности тези пропорции неколкократно се увеличават. Така например, в изнесен отдел "Финансов одит" на британска компания в България месечното възнаграждение на служителите е 2 хил. лв., за същата длъжност във Великобритания заплатата е 5 - 6 хил. лв. Въобще оперативните и другите разходи при осъществяване на дейността на чуждите западни компании в страната падат с над 50%. За какво им е тогава на инвеститорите да развиват крупна индустрия у нас, като са намерили далеч по-лесни начини  да печелят и да изнасят спечеленото в чужбина.