Икономическият колос Китай се сблъсква с проблеми

Елиана Иванова*

Трансформацията на Китай за едва три десетилетия превръща страната от бедна, изостанала и изолирана страна във втора икономическа сила в света. Китай произвежда и използва почти половината от световния добив на въглища, цимент, желязна руда и стомана, както и 40% от алуминия и медта. Той е и най-големият кредитор на САЩ - държи малко под 1,3 трилиона долара от правителствения дълг на Съединените щати. Последните 30 години на реформи и отваряне на Поднебесната империя към света в изключително голяма степен се променя обликът на китайското общество, на народа и комунистическата партия. Нейният лидер Си Цзинпин на XIX конгрес на партията отбеляза: "Ще бъде нова ера на обезпечаване на решителна победа при изграждането на умерено, проспериращо общество във всички отношения и ще се положат всички усилия за изграждане на голяма и модерна социалистическа страна".       

Как се случи икономическото чудо, наречено Китай? 

Пазарните реформи започват през 1978 г. и техен инициатор е тогавашният лидер на ККП Дън Сяопин. В тях се коренят, на първо място, исторически предпоставки за наченатата модернизация и отваряне на Китай към света. След опустошителната "културна революция" настъпват промени в чувствата и в мисленето на целия китайски народ. И ръководните кръгове, и обикновените хора разбират, че старите порядки не могат повече да бъдат следвани и  трябва да се намери нов път, ако Китай иска да оцелее. Важно значение има нормализирането на двустранните отношения със САЩ и последващото проникване на американско влияние и опит за либерализиране на китайската икономика. 

Моментът на дипломатическо отваряне е благоприятен, тъй като икономиката на западните държави се намира в състояние на стагнация, едрият капитал е в търсене на нови пазари, а пазарът Китай е огромен и представлява благоприятна почва за икономическо развитие. Този фактор осигурява външните условия за провеждането на политиката на реформи и отваряне към света. Както отбелязва Хенри Полсън за Дън Сяопин "с ум, сила на волята и безкраен прагматизъм той беше свалил идеологическите окови, за да създаде уникален тип "социализъм с китайски характеристики", да въведе пазарните принципи в икономиката, като се започне от земеделието и ги разшири в индустриалната и финансовата област". Резултатите от неговите инициативи за "Реформа и отваряне" са нарастването на БВП на Китай с почти двуцифрени показатели на година в продължение на 20 години и значително намаляване на нивото на бедност на глава от населението. 

Китай бързо започва да се превръща в световна производствена и експортна сила. Във вътрешен план реформите имат два съществени аспекта: в областта на икономиката най-важното е да се преодолеят известните към онзи период слабости на плановата икономика, а в областта на политиката - да се изгради система на демокрация и законност, да се гарантират правата на народа, да се стимулира активността на трудещите се, да се повиши ефективността на работата на правителството. 

Отварянето към света означава да се отмени отстояваната в миналото линия на затвореност, да се използват чуждестранните авангардни технологии, капитал и опит в мениджмънта, за да се ускори модернизацията на Китай. 

Посрещането на  ХХІ век поставя и най-важната цел на реформите, а именно всестранно да се постигне 

изграждането на  общество със средно ниво на благосъстояние. 

Този етап все още не е завършил, но той е ключовият период за постигането на крайната цел - реализирането на успешно китайско социалистическо общество. От 2000 до 2020 г. БВП средно на човек от населението трябва да се увеличи 4 пъти. В четири сфери - икономиката, политиката, културата и обществото - трябва да се постигне равномерно развитие. 

При задълбочаването и разширяването на реформите обаче възникват много нови проблеми. На първо място, това са проблеми, произтичащи от развитието на пазарната икономика, в разпределението на доходите все още има значителна разлика, развитието на регионите е неравномерно, има проблеми със заетостта и социалните осигуровки, натискът от проблемите с населението, ресурсите, околната среда все повече се увеличава, международната конкуренция става все по-трудна, а международната общност изисква от Китай да поеме своята отговорност за защита на мира в света, на стабилността и развитието. Както отбелязва световноизвестният китайски финансов експерт Сун Хунбин, "В Китай например се очертават сериозни финансови проблеми за първи път от най-голямата финансова криза през 1976. Китай разполага с големи валутни резерви (около 3,5 трилиона долара), но може да използва само малка част от тях, защото това оказва сериозно влияние върху курса на юана. Така например изразходването на 500 млрд. долара от тези резерви може да доведе до обезценяване на юана с между 10% и 30%. Освен това обемът на външния дълг на китайските компании достигна 1,2 трлн. долара, а да не забравяме, че трябва да поддържаме нивото на търговията със САЩ. 

Както е известно, Китай отделя специално внимание на постигането на годишен растеж в размер на 7-8% от БВП. 

Икономическият подем е тясно свързан и с подема в глобален и геополитически план. Бързото модернизиране и овладяване на световните пазари превърна Китай в един от водещите фактори на международната сцена. Икономическото развитие и отваряне към света позволи на социалистическата държава да насочи вниманието си към стимулиране на технологическия си напредък и във въоръжаването. Става възможна реализацията на собствена ядрена и космическа програма. Съвсем наскоро станахме свидетели на първото сериозно китайско постижение в космическата надпревара - успешно кацане на обратната страна на луната. Обръщам внимание на тези аспекти, защото те са следствие от икономическите промени в страната и превръщат Китай в основен съперник и конкурент на САЩ. 

Отговорът на президента Доналд Тръмп не закъсня - 

започна икономическа война 

и  първи неин изразител са икономическите санкции под формата на увеличаване на митата на импортни стоки. В края на 2018 г. се наблюдава първият спад в икономическото развитие на Китай от началото на реформите. Причините за това, от една страна, се дължат на нарасналото международно значение на Китай. От друга страна, във вътрешен план, все още се наблюдава силен държавен контрол върху икономиката и предприятията, което не позволява да се разгърне изцяло потенциалът на пазарната икономика и свободата на конкуренцията. Значение има и качеството на китайските стоки, тъй като китайският пазар е основно експортно ориентиран. Западните пазари се пренасищат от евтини китайски стоки, които бяха силен конкурент на стоките местно производство. Тъй като Китай внася газ и петрол в големи количества, основна валута за тяхното закупуване е американският долар. Зависимостта на Китай от курса на долара, който е нестабилна валута, влияе също върху ръста и спада на икономиката. 

Днес всяка държава може да се сблъска със сериозна криза. Финансовата криза избухва внезапно и не е свързана с растежа или спада в реалната икономика. От лятото на 2015 г.  започва изтичане на капитали от Китай, а националната валута се обезценява. Тези процеси обаче са пряко свързани с връщането на доларите в САЩ на фона на намерението на Федералния резерв да втвърди монетарната си политика. Глобалната икономика и финансовите отношения все още се ръководят от модела, установен от Бретънуудската валутна система. Големи и влиятелни държави като Китай и Русия трябва да имат своя финансова система, суверенна и независима икономика и валута. Алтернатива и коректор на съществуващата система би била интеграция между Европа и Азия.

*Авторката е главна редакторка на сп. "Интернешънъл"