Икономическите мерки на властта крият рискове

В сегашната кризисна ситуация бизнесът у нас е изправен пред дилемата да се опре ли на държавна помощ или да търси изход на принципа на Остап Бeндер, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се. Всеки икономически субект сам трябва да прецени дали кандидатстването за държавна помощ е оправдано и изгодно. След поредното изявление на финансовия министър Владислав Горанов, с което той счупи за пореден път тъпомера, вероятно мнозинството предприемачи ще изберат втория вариант.

Пари по паважа

При една от многобройните си телевизионни изяви напоследък Владислав Горанов обяви това, което всички знаеха отдавна - че правителството няма намерение да хвърля от хеликоптери пари по площадите. Думите му дойдоха след многобройните обвинения, че в България се дават само кредити, а не се помага на нуждаещите се с безвъзмездни помощи, както става в много други държави.

В интерес на истината, хората едва ли си представят пачки по жълтите павета, но те не искат и да ги пращат за зелен хайвер. Много от тях не знаят дали в близките месеци и дори години ще си намерят работа. В съвременната информационна среда "маргиналите", както Горанов ги нарече, гледат каква подкрепа получават гражданите в други държави и затова искат адекватна реакция и у нас.

От въведеното извънредно положение досега властта постоянно е в телевизора, но с няколко изключения обявяваните мерки за борба с корона кризата са само в бъдеще време.  

Неистини

Нещо повече, властниците леко послъгват, че държавата дава 4,5 млрд. лв. като помощ за хората и фирмите в кризата. Реално голяма част от тези милиарди са пари на банките, които трябва да бъдат отпуснати като кредити. Държавното участие в схемата е около 20 на сто чрез ББР. Става дума за 700 млн. лв., които ще бъдат използвани като гаранция пред търговските банки.

Оказва се обаче, че повечето граждани и предприемачи няма да могат да се възползват и от безлихвените кредити. ББР и банките поставят условия, които не е лесно да бъдат изпълнени. Самоосигуряващи се предупредиха, че трудно ще докажат намалени доходи през първото тримесечие спрямо същото от миналата година, защото кризата избухна след средата на март. Големите сривове в икономиката се очакват след април. 

За предприятията, които имат задължения към бюджета и според правилата няма да могат да кандидатстват за заемите от ББР, Горанов е категоричен: няма да толерира некоректните платци към бюджета, защото това били пари на всички данъкоплатци. 

Примери

В същото време финансовият министър нищо не казва за последните десет години, през които държавната ББР е раздавала парите на данъкоплатците за спорни евтини кредити на политици и крупни бизнесмени. Както се прави на разсеян и за двата милиарда лева за уж безплатното саниране. Освен всичко друго, санирането беше използвано многократно като предизборен коз от ГЕРБ.

Как Горанов допусна данъкоплатците да бъдат ощетени с милиони левове от занижени хазартни такси и завишени партийни субсидии? Защо милиардни бюджетни излишъци потънаха за дни към фирми, близки до властта, без обществени поръчки?

Финансовият министър твърди, че е отворена схема за малки и микропредприятия, които можели да получат безвъзмездно между 3000 и 10 000 лв. Тази никому неизвестна до момента финансова подкрепа се оказа, че е по програма "Конкурентоспособност" и тепърва е обявена за обществено обсъждане.

Инструменти

Правителството не използва достатъчно алтернативни инструменти като данъчни облекчения, данъчна ваканция. То нелогично дава приоритет на заемите и други форми на директно субсидиране, коментира Георги Вулджев от Експертния клуб за икономика и политика.

Иначе, официално кабинетът предвижда финансови инструменти в подкрепа на малкия и средния бизнес. Става дума за кредити, отпускани от търговските банки на засегнатите от корона кризата фирми и граждани, които, макар нисколихвени и дори безлихвени, ще трябва да се връщат. Ролята на държавата е, че е осигурила гаранции чрез ББР и Европейския инвестиционен фонд, които да намалят лихвите и да дадат възможност за гратисни периоди на погасяване. 

"Ресурсът, който ангажираме, е в порядъка на милиарди. Надявам се бързо те да стигнат до бенефициентите", казва финансовият министър, без да уточнява кога фирмите и гражданите ще имат реален достъп до това финансиране. 

За хората в неплатен отпуск, както и за самоосигурените, се предвижда известната вече мярка за отпускане на безлихвени кредити от 1500 лв. месечно в продължение на три месеца. 12 търговски банки са изявили желание да се включат. Условието за хората, които искат да се възползват, е да са имали поне 5 работни дни през март. Предвижда се гратисен период за плащане на вноските, като всяка банка ще определя колко дълъг да е той. 

Търговските банки ще предоставят и необезпечени оборотни кредити до 300 000 лв. за малки и средни предприятия, като гарант отново ще е ББР. Общата стойност на финансирането ще достигне 2 млрд. лв. 

Условия

Условието е фирмите да докажат спад на оборотите през първото тримесечие на годината спрямо същото тримесечие на 2019 г., както и несъбрани вземания от клиенти след 1 март, прекратени доставки на суровини и др. Срокът за кандидатстване е до края на 2020 г. Предвижда се гратисен период от 24 месеца.

Три банки - ОББ, Уникредит Булбанк и Прокредит банк, ще отпускат заеми за фирми със средства от Европейския инвестиционен фонд. Максималният размер на тези кредити е 3,6 млн. лв. за рефинансиране на задължения, възникнали преди не повече от 60 дни. Бюджетът по тази мярка е 160 млн. лв.

Вече е достъпен финансов инструмент от Фонда на фондовете за микрокредити до 50 000 лв. при по-ниски лихви от пазарните. Обслужващата банка е ПИБ. Заемите ще бъдат с гратисен период до 24 месеца и срок за погасяване до 10 години. 

Също чрез Фонда на фондовете около 400 фирми - стартиращи и иновативни предприятия, могат да се възползват от подкрепа чрез дялови инвестиции до средно 800 000 лв. Този инструмент е подходящ за фирми от иновациите и дигитализацията.

За общините и сектори като туризма и транспорта ще се задействат програмите за градско развитие, които се управляват от Фонда на фондовете.

Схеми

За компаниите, на които в момента не им тежат други заеми, схемата е ясна. Щом отговарят на определените условия, трябва да отидат в съответната банка и да кандидатстват за необезпечен кредит за оборотни средства, гарантиран от ББР. Такива компании обаче не са много. Какво става с повечето случаи, при които фирмите имат кредитни задължения, вече трудно обслужвани заради корона кризата. За тях банките предлагат отсрочване на плащанията - т.нар. мораториум. Но той е за срок от 6 месеца, след което кредитът, заедно с отсрочените суми, трябва да се погасява.

И какво прави фирмата, която след този период на мораториум не е успяла да възстанови приходите си до степен, позволяваща й редовно да обслужва задълженията си? Единият от отговорите е, че такава компания може да поиска точно такъв необезпечен заем, гарантиран от ББР. Ако го получи, с него ще може да изплати напълно или частично старите си задължения, чието обслужване ще трябва да възстанови след приключване на срока на мораториума. При осъществяване на подобна схема фирмата ще получи опция за допълнително отсрочване на вноските по лихви и главници за три години.

Представяте ли си? Отлагането на задълженията за плащане към банката кредитор, който вие получавате по силата на сключен през ай 2020 г. мораториум, приключва през ноември 2020-а. Но след това фирмата ви получава необезпечен заем, гарантиран от ББР, с който вие погасявате стария кредит. Подобен вариант е доста привлекателен, но е твърде хубав, за да е истина.

Проблемът, колкото и да е странно, идва от обстоятелството, че гарантираният от ББР заем трябва да е необезпечен. И това моментално ограничава апетита на банките да го приемат като рефинансиране на вече съществуващи кредити, твърдят експерти на Money.bg. А това на свой ред значително ще ограничи потенциала на тази предлагана от правителството през ББР мярка да даде стабилност на бизнеса в средносрочен план.

Втората група антикризисни мерки, обявени от финансовия министър Горанов, са свързани с Фонда на фондовете. Той работи с европейски пари и е под директния контрол на Министерството на финансите. 

Лихви

По думите на министъра, един от инструментите на фонда е за отпускане на кредити с максимален размер до 3,6 млн. лв., с разрешение за рефинансиране на задължения, възникнали преди повече от 60 дни. Мярката се администрира отново през търговските банки и е за подпомагане на малки и средни предприятия. Става дума за гаранции с общ размер от 170 млн. лв., които фондът е готов да предостави по банкови кредити на фирми. Тези заеми, макар и да имат гратисен период, за момента са лихвени. Това ги прави трудноприложими за бизнес, който не знае дали ще възстанови приходите си през следващата година.

Всички мерки, които правителството предлага или се готви да предложи, са подчинени на идеята, че те ще съдействат най-вече за оцеляването на фирмите, а не за тяхното развитие след корона кризата.